Р Е Ш Е Н И Е   № 310       София, 16.04.2010 година         В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А           ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на  четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА               при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 333 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 948 от 30.07.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 364 от 25.11.2008 година по гр.д. № 468/2008 година на Хасковски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Р. Т. Г. от гр. Х. против П. г. по м. “С”, гр. Х. за отмяна на заповед за уволнение № 33 от 15.10.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “учител” и за присъждане на обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ в размер на 2080,44 лева. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на по приложението на чл. 329, ал.1 КТ, а именно подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя при извършване на подбор между служителите по критерии квалификация и ниво на справяне с възложената работа. В обжалваното въззивно решение на Хасковски окръжен съд е прието, че уволнението е извършено в нарушение на закона, когато работодателят не е установил законността на проведения подбор по чл. 329, ал.1 КТ; когато не е установено от какви факти се е ръководела комисията по подбора и въз основа на какви обстоятелства е формирала преценката си кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре. В противоречие с това становище, в решение № 326 от 18.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение от 03.01.2008 г. по гр.д. № 592/2007 г. на Софийски апелативен съд и решение от 07.01.2008 г. по гр.д. № 617/2007 г. на Софийски апелативен съд е прието, че извършвания от работодателя подбор по чл. 329, ал.1 КТ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно първото становище. Преценката доколко извършеният от работодателя подбор по чл. 329, ал.1 КТ е бил съобразен с въведените от закона критерий за квалификация и ниво на справяне с възложената работа подлежи на съдебен контрол. Както вече е посочено в решение № 187 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 3912/2008 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика, при преценка за законност на подбора по чл. 329 КТ, съдът следва да провери обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника; включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа. За установяване на тези факти са допустими всички доказателствени средства. Когато извършената от комисията по подбора преценка е обективирана в писмен документ, то този документ съставлява писмено доказателство за извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ. В случаите, когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорва от уволнения работник, работодателят следва да проведе пълно доказване законността на проведения подбор, вкл. чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на справяне с работата на участвалите в подбора. В обжалваното въззивно решение на Хасковски окръжен съд е прието, че работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата Р на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ поради намаляване на обема на работата, което обстоятелство е установено по делото – спрямо предходната учебна година, през учебната 2007/2008 г. броят на учениците, съответно на паралелките в училището е бил намален; намален е бил и финансовият ресурс, предвиден от финансиращият орган, което наложило съкращаване на преподавателския състав. Съдът е приел, че уволнението е извършено в нарушение на закона, тъй като по делото не е била установена законността на проведения от работодателя подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Приел е, че от представения протокол за извършен подбор не се установява от какви факти се е ръководела комисията по подбора и въз основа на какви обстоятелства е формирана преценката на работадателя кой от учителите има по-висока квалификация и работи по-добре. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от П. г. по м. “С”, гр. Х. се поддържа, че изводите на съда по приложението на чл. 329, ал.1 КТ са неправилни, тъй като решението на работодателя при извършване на подбора е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Изложени са оплаквания и за неправилни изводи на съда по приложението на Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. относно изискванията за заемане на длъжността учител и съставлява ли липсата на педагогическа правоспособност пречка за заемане на длъжността. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неоснователни релевираните от касатора оплаквания за неправилно приложение на чл. 329, ал.1 КТ. Предвид гореизложените мотиви относно съдебния контрол на преценката на работодателя при извършване на подбор между работниците и служителите с оглед кой от тях да предпочетен да остане на работа при съкращаване на щатни бройки, формираните от въззивния съд изводи за допуснато нарушение на чл. 329, ал.1 КТ са правилни, съобразени със закона и доказателствата по делото. Неоснователен е и въведеният довод за неправилни изводи по приложението на Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. относно изискванията за заемане на длъжността учител. Липсата на изискващото се за длъжността образование или квалификация за изпълняваната работа, в т.ч. липсата на педагогическа правоспособност за изпълнение на длъжността “учител” е основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ – основание, различно от визираното в заповед № 33 от 15.10.2007 г., с която работодателят е прекратил трудовият договор с ищцата Р. Т. Г. при условията на чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради намаляване обема на работата, предвид което въведените от касатора доводи по приложението на Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. са неотносими към правния спор.       Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 364 от 25.11.2008 година по гр.д. № 468/2008 година на Хасковски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: