РЕШЕНИЕ № 155 София, 28. юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1750 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 20.04.2010 г. по гр.д. № 554/2010, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 01.02.2010 г. по гр.д. № 8164/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните въпроси за възможността съдът да приемe определени факти за доказани, без да са представени доказателства по делото и по материалноправния въпрос за възможността в колективен трудов договор да бъде уговорено вземането на предварително съгласие или становище за прекратяване на трудов договор със синдикален член поради съкращение. По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че осъществяването на подлежащите на доказване факти се установява чрез следите, които те са оставили в обективната действителност, а неосъществяването им (когато то подлежи на доказване) – чрез липсата на следи, които обичайно те оставят. Пряко доказателство е следата, която правнорелевантния факт е оставил непосредствено – впечатленията у очевидец, документът, съдържащ изявлението, промяната в околната среда на мястото на осъществяването на факта, а косвено доказателство е следата, която е оставил друг факт, свързан с правнорелевантния. Правнорелевантният факт може да бъде доказан с преки доказателства, но те може да са изгубени с времето или нарочно да са унищожени. Заличаването на следите не е пречка за установяването на правнорелевантния факт, тъй като той може да бъде доказан и с косвени доказателства – следи от осъществяването на други факти, свързани с правнорелевантния. При косвеното доказване обаче трябва да се отчита връзката с правно релевантния факт и възможността доказваният факт да не е свързан еднозначно с правнорелевантния, т.е. да се е осъществил в друга връзка. По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 50, ал. 1 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, като единственото ограничение в свободата на договаряне е забраната на клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в КТД, с който работодателят е обвързан. При тази законова уредба на КТД е възможно в такъв трудов договор да бъде уговорено вземането както на предварително съгласие, така и на становище за прекратяване на трудов договор със синдикален член поради съкращение. Когато в КТД е уговорено вземането на предварително писмено съгласие, недаването на предварително писмено съгласие опорочава уволнението, а когато в КТД е уговорено вземането на мнение или становище, непоискването на предварително писмено становище изпълнението на това изискване е без значение за законността на уволнението. В този случай изричното несъгласие, недаването на съгласие, даването на отрицателно становище (мнение) и липсата на отговор са без значение за законността на уволнението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 7, ал. 1 КТД (който не е представен като доказателство по делото) работодателят е поискал становище от синдикалния орган във връзка с уволнението на ищцата. В становището синдикалният орган е посочил, че не дава съгласие за уволнението и то е извършено въпреки това. Нарушени са изискванията на чл. 333, ал. 4 КТ, поради което трудовият спор не е разглеждан по същество. Правилно въззивният съд е приел, че след като работодателят е отправил запитване до синдикален орган, в което като се позовава на чл. 7, ал. 1 от КТД иска мнение за уволнението на ищцата, очевидно колективен трудов договор е сключен. Погрешен е изводът на съда, че съществуващият КТД изисква предварително съгласие на синдиката за прекратяване на трудовия договор със синдикален член поради съкращение. В отговора на синдикалната организация е посочено, че тя не дава съгласие за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, но от това не следва, КТД изисква съгласие. От синдикалната организация е поискано мнение, изразено в писмено становище, а изрично е отказано съгласие. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като „ръководител компютърен кабинет”, която длъжност е включвала и задълженията на „учител с висше образование”. В учебното заведение е закрита школата „Компютърен кабинет, във връзка с което е проведено съкращение, като е съкратена длъжността „ръководител компютърен кабинет” и е намален броя на заемащите длъжността „учител с висше образование” от 10 на 8. Ищцата не се ползва с особена закрила при уволнение и трудовото правоотношение с нея е прекратено без да е извършван подбор, тъй като се съкращава единствена длъжност. Наред със специфичните функции: техническа поддръжка и програмно осигуряване на компютърните системи, поддръжка и ежедневно обновяване на сайта на учебното заведение, ищцата е имала и преподавателски задължения 288 часа годишно, докато учителите са имали само преподавателски задължения 720 часа годишно. Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. При съкращаването на единствената длъжност „ръководител компютърен кабинет” той е имал право, доколкото ищцата има педагогическо образование и е изпълнявала частично преподавателска дейност, да извърши подбор със заемащите преподавателски длъжности, които не се съкращават. Задължение да извърши подбор обаче работодателят при съкращаване на единствена длъжност няма, когато тя се различава съществено от длъжностите, които не се съкращават (вж. решение № 282/01.09.2011, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 110/2010). При отхвърлянето на иска за признаване на уволнението за незаконно следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. Ответникът „О. д. к.”, В. не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд от 20.04.2010 г. по гр.д. № 554/2010. ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на уволнението със заповед № 203-РД-12/05.06.2009 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от П. И. А. от В. срещу „О. д. к.”, В.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.