Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
София, 11 май 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 34/2015 година.
Производството е образувано по искане на осъдените М. Н. Б. и М. Д. Т. за възобновяване на внохд № 435/2014 год. по описа на Плевенския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение № 184/22.07.2014год. и на присъда № 77 от 04.04.2014год., постановена по нохд № 2228/2013год. на Районен съд Плевен.
В искането на М. Б., основано на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, се излага оплакване за незаконосъобразност с довода, че деянието, квалифицирано от обвинението като измама по отношение на него, е несъставомерно, като изводите на съда за участието му като помагач в инкриминираното с обвинителния акт деяние не е доказано по безспорен и категоричен начин, а се основава на предположение. Поради това се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения, както и отхвърляне на уважения граждански иск, тъй като по отношение на Б., той е предявен след изтичане на посочения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок. При условията на алтернативност, осъденият моли делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.
По същото основание за възобновяване на наказателното дело-чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК са развити и доводите в искането на осъдения М. Т., но в посока, че деянието е несъставомерно, защото, в случая, са налице гражданско-правни отношения, основани на сключена търговска сделка между страни, а не за изначално намерение на осъдените лица за въвеждане в заблуждение на представителя на земеделската кооперация със специалната цел, визирана в нормата на чл. 209 от НК. Искането на Т. е за възобновяване на делото и оправдаването му на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, както и за отхвърляне на уважената от съдилищата искова претенция като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание пред касационния състав осъдените Б. и Т., както и упълномощените от тях защитници поддържат исканията по изложените в тях основания и доводи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че исканията са неоснователни и като такива, следва да се оставят без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 77 от 04.04.2014 год. по нохд № 2228/2013год. на РС-Плевен, М. Н. Б. е признат за виновен в това, че през периода 01.12.2000 г. – 07.12.2000 г. в [населено място], с цел да набави за себе си и за другиго – М. Д. Т., И. М. И. и И. Б. С. имотна облага в съучастие с М. Д. Т. – извършител, И. М. И. - помагач и И. Б. С. – помагач, умишлено улеснил М. Д. Т. / чрез съвети и разяснения, относно същността на Института на търговското право „Акредитив”, чрез отстраняване на спънки и набавяне на средства – сключване на фиктивен договор за покупка на количествата зърно от М. Т., разкриване на „Акредитив” от представляваното от него юридическо лице [фирма] София, в полза на ЗКПУ „име” и подписване на протокол, според който пшеницата не отговаряла на необходимите качества/, да възбуди и поддържа заблуждение у А. А. Д. – Председател на ЗКПУ”име” [населено място] - че ще плати извозени от територията на кооперацията количества пшеница и с това да причини на ЗКПУ „име” - [населено място] имотна вреда в големи размери – 85 750 лв., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, във вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал. 4 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
Със същата присъда М. Д. Т. е признат за виновен в това, че през периода месец ноември 2000 г. – 07.12.2000 г. в [населено място], обл. П., с цел да набави за себе си и за другиго - И. М. И., М. Н. Б. и И. Б. С. имотна облага, в съучастие като извършител с И. М. И., М. Н. Б. и И. Б. С.–помагачи, възбудил и поддържал заблуждение у А. А. Д.– Председател на ЗКПУ”име” [населено място] - че ще плати извозени от територията на кооперацията количества пшеница, и с това причинил на ЗКПУ „име” [населено място] имотна вреда в големи размери – 85 750 лв., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, във вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
На основание чл.45 от ЗЗД М. Д. Т., И. М. И., М. Н. Б. и И. Б. С. са осъдени да заплатят солидарно на ЗКПУ “име” – [населено място], с представляващ А. А. Д. сумата от 85750,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 08.12.2000г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски и по разноските, направени от гражданския ищец за адвокатска помощ, които присъдил съразмерно в тежест на четиримата осъдени подсъдими.
С решение № 184 от 22.07.2014год. по внохд № 435/2014год. на Плевенския окръжен съд присъдата е потвърдена.
Исканията на осъдените за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила, подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество са неоснователни.
По делото първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Земеделската кооперация за производство и услуги „име”-гр. С. имала разнороден предмет на дейност, между които производство на растителна и животинска земеделска продукция, съхранение, преработка и реализация. Кооперацията се представлявала от свидетеля А. А. Д. – Председател на управителния съвет. През 2000г. била произведена земеделска продукция – хлебна пшеница и царевица, като след прибиране на реколтата количествата се съхранявали в складове, находящи се в двора на кооперацията.
През месец август 2000 г. свидетелят Д. представил за изследване в [фирма]-София, складова база /населено място/, хлебна пшеница, реколта 2000г., произведена от ЗКПУ “име”, при което се установило, че същата е с много добри показатели и отговаря на необходимото качество.
Осъдените М. Д. Т., И. М. И., М. Н. Б. и И. Б. С. се познавали.
През лятото на 2000 г. четиримата съставили план, съгласно който подсъдимият Т. и подсъдимият И. следвало да осъществяват контакти с различни земеделски производители от страната, като се представят за търговци, изкупуващи земеделска продукция; да сключват договори за покупко-продажба за определено количество, в които изрично да бъде посочено, че плащането ще се извърши чрез неделим акредитив открит по нареждане на трето лице, в конкретния случай – подсъдимият М. Б., като управител на дружество, в полза на продавача по сделката-съответната кооперация.
Б. и И. познавали разпоредбите на Търговския закон, отнасящи се до акредитива и разяснили на подсъдимия Т. начина за извършване на плащане посредством неделим акредитив и възможността по този начин да бъдат прикрити измамливи действия. Според съставения план товаренето на уговорените стоки трябвало да се извършва към края на срока, за който бил разкрит акредитива. С цел сумата по акредитива да не бъде преведена по сметка на продавача, следвало да не се товари цялото количество стоки, предмет на договора за продажба под предтекст, че получената земеделска продукция не отговаря на необходимото качество и да откажат плащането й, като в същото време са придобили фактическата власт и възможността да се разпореждат със стоката. С това се целяло да изтече срокът, за който е разкрит акредитива и поради неизпълнение на условията му, паричната сума да бъде върната отново на наредителя.
В изпълнение на горепосоченото решение, след като узнали, че ЗКПУ”Славяни” има произведена значително количество пшеница с добро качество, през месец ноември 2000 г. подсъдимите Т. и И. се срещнали с председателя на кооперацията - свидетелят А. Д. и разговаряли за условията за сключване на сделка, при постигнато съгласие за цената- 250 лв. за тон. Т. и И. взели нужното количество пшеница за проба, но не я изследвали, тъй като за тях качеството било без значение, предвид намеренията им. При посещението си в двора на кооперацията видели, че там се съхранява и царевица.
На 23.11.2000 г. в [населено място] бил сключен договор за покупко-продажба между ЗКПУ”име”, представлявана от Председателя – свидетелят А. Д. и [фирма]-/населено място/, представляван от подсъдимия М. Т., по силата на който кооперацията продала на Т. 350 тона пшеница при уговорена цена 250 лв. на тон и 80 тона царевица на цена 300 лв. на тон. Сумата по покупко-продажбата трябвало да бъде изплатена чрез неделим акредитив, разкрит от трето лице в полза на кооперацията в /фирма/-АД – клон [населено място], усвоим при представяне на данъчна фактура и приемно-предавателен протокол подписан и подпечатан от двете страни.
На 24.11.2000 г. в изпълнение на първоначалните уговорки между Т., И., Б. и С., между [фирма], представляван от подсъдимия М. Т., като продавач и [фирма], представлявано от М. Б. като купувач, бил сключен фиктивен договор за покупко-продажба на 350 тона пшеница и 80 тона царевица. Плащането следвало да се извърши чрез разкриване на акредитив в полза на трето лице, посочено от продавача – подсъдимия Т. на стойност 133 800 лв. – стойността на 350 тона пшеница и 80 тона царевица по уговорените в договора между кооперацията и подсъдимия Т. цени.
Страните по този договор нямали намерение да го изпълнят, а да го ползват, единствено, за откриване на акредитива и чрез него да затвърдят убеждението у свид. Д., че ще бъде платена цената на стоката, като същевременно, не им се създават пречки за безпрепятственото извозване на зърното.
По нареждане на [фирма], представлявано от М. Б., Търговска банка „банка-АД”- открила акредитив в полза на ЗКПУ “име”– [населено място] на стойност 133 800 лв., платим на касите на О.-П. при представяне на данъчни фактури подписани от [фирма] и приемно-предавателни протоколи, подписани и подпечатани от ”Б.-М. Т.”.
На 01.12.2000 г. ЗКПУ “име” била уведомена, че в нейна полза е открит акредитив със срок на усвояване 12,00 часа на 07.12.2000 година.
В изпълнение на предварително взетото от осъдените решение товаренето на стоката да започне към края на периода, за който бил открит акредитива Т. се явил в [населено място] и започнал товаренето на зърното на 05.12.2000 година. С организиран от него транспорт били натоварени и извозени общо 343 тона пшеница. Останали за натоварване още 7 тона, както и цялото количество царевица по договора.
По искане на Д. на 05.12.2000 г. подсъдимият Т. подписал и подпечатал приемно-предавателен протокол и данъчна фактура за цялото количество пшеница – 350 тона. Уговорили се на следващия ден да се яви със свой транспорт, за да натовари останалите 7 тона пшеница и 80 тона царевица, но Т. не се явил.
Свидетелят Д. се притеснил, тъй като наближавал крайният срок за усвояване на сумите по акредитива и отишъл в О. АД-П.. Срещнал се със служители на банката, които му разяснили, че ако не се представят посочените в нареждането документи за цялото количество стока не могат да му приведат парите и че биха нарушили служебните си задължения, ако му платят частично за това, което до момента било натоварено.
На 06.12.2000 г., в изпълнение на първоначалните уговорки, между подсъдимите Т. и Б. бил подписан двустранен протокол, според който пшеницата не отговаряла на необходимото качество и М. Б. прекратил едностранно сключеният на 24.11.2000 г. договор между представляваното от него дружество - [фирма], - [населено място] и [фирма], представляван от М. Т.. Същият ден бил съставен договор за покупко-продажба между подсъдимия Т. като продавач и [фирма], представляван от И. Б. С., като купувач, в който било посочено, че предмета на договора са 343 тона пшеница на стойност 190 лв. за тон, като бил съставен и приемно-предавателен протокол.
Подсъдимият Т. се срещнал със свидетеля Д. на 07.12.2000 г. около обяд и му казал, че пшеницата не отговаря на необходимото качество и лицето, с което той е договарял и което е разкрило акредитива се е отказало от сделката. Отказал да натовари уговорените количества пшеница и царевица и да подпише каквито и да било документи.
През това време изтекъл срокът, за който бил открит акредитива.
На 08.12.2000 г. подсъдимият И. Б. С. сключил договор за покупко-продажба на 343 тона пшеница с [фирма], представлявано от П. Х. С. на цена 220 лв. на тон, като страните постигнали съгласие цената да бъде изплатена с незабавно платежно нареждане след извършване на доставката. В изпълнение на тази уговорка С., като представител на [фирма], внесъл по сметка на ЕТ”фирма-/населено място/ сумата от 90 552 лева, като незабавно след това, С. изтеглил от сметката си сумата от 90 532 лева.
Доводите в искането на осъдения М. Б. са за допуснато нарушение на закона и необоснованост. Необосноваността, обаче, не е основание за касационна проверка по чл. 348 от НПК, към която норма препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК при производство по гл. ХХХІІІ НПК. Върховният касационен съд е имал възможността многократно да се произнася, че, както при редовна инстанционна проверка, така и в производството за възобновяване на наказателни дела при хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, пределите на проверка са точно и ясно очертани в разпоредбите на чл. 347, ал. 1 и чл. 348, ал. 1, т.т.1,2 и 3 НПК, а именно-проверката на влезлия в сила съдебен акт се извършва само в обжалваната част и по посочените в искането основания. Необосноваността не е касационно основание, поради което и за настоящата инстанция фактите, въз основа на които се прави проверка за правилното приложение на материалния закон са тези, приети за установени от въззивния съд.
Проверка за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила служебно тази инстанция върши само и единствено по отношение на такива нарушения на процесуалните правила, от категорията на т. нар. абсолютни, които не биха могли да бъдат пренебрегнати, тъй като опорочават изцяло постановения съдебен акт и засягат основни, гарантирани права на страните в процеса. Такива нарушения при постановяване на въззивното решение не са допуснати, а съображенията, които се излагат в подкрепа на искането за отмяна по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, могат да бъдат отнесени единствено към дейността на съдилищата при съпоставка и анализ на доказателствата, която, според искателя, ги е довела до неправилни изводи по приложението на закона. При приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен. Налице са както обективните, така и субективни признаци на осъществено от осъдения Б. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4 НК.
Твърдението за незаконосъобразност на присъдата и решението в искането от името на осъдения М. Т. е подкрепено с довода, че като едноличен търговец, отношенията с кооперацията са изключително и само в сферата на търговските сделки и наличието на отворения акредитив в банката изключва възможността, той да е възбудил и поддържал заблуждение у председателя на кооперацията, че ще плати извозените количества с този акредитив.
Само по себе си това твърдение е вярно, ако не се пропускаше основният факт от значение за ангажиране не само на гражданската, но и на наказателната отговорност на Т., а именно изначалното отсъствие на намерение у осъдените лица да платят зърното предмет на сключения с кооперацията договор за покупко-продажба, доказващо се с последователните в хронологичен ред действия на осъдените по увещаването на представителя на кооперацията, че най-изгодният за него вариант е чрез плащане при неделим акредитив-след получаване от купувача до определена дата на цялата договорена стока, укриването на Т. и отказа му до същата дата да получи минималния остатък от житото с възражения за неговото качество, като същевременно със същото зърно Т., без да го е заплатил на кооперацията, извършил разпоредителни действия с него и в резултат на реализацията му от страна на осъдения С., уговорилите се за деянието съучастници постигнали преследваната от тях престъпен резултат.
Направено още в първата инстанция, твърдение за наличие между осъдения Т. и пострадалата кооперация на „гражданско-правни отношения”, с които не следва да се ангажира наказателният съд, е било мотивирано отхвърлено /на стр. 14-15 от мотивите на присъдата/, както е сторил и окръжният съд, пред когото същото твърдение е било поддържано /на стр. 12 от мотивите на решението.
Законът е приложен правилно.
Измамата по чл. 209 от НК, съответно по предвидените квалифицирани и привилегировани състави, от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди.
Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел - имотна облага.
Инкриминираното деяние на М. Т. изпълва фактическия състав на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. чл.209, ал.1, във вр. чл. 20, ал.2 от НК, а това на М. Б. по чл.210, ал.1, т.5, във вр. чл.209, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК.
Конкретиката в случая, съобразена с последващите прояви на М. Т. - незаплащане на дължимата сума и укриването му от свидетеля Д. като представител на пострадалата кооперация, обосновава и субективните признаци на престъпното посегателство. Доказана е изискуемата се от закона цел - получаване на материална облага, при кумулативната даденост на отсъстващо намерение за поемане на облигационни тежести и за изпълнение на договорни задължения, още в момента на постигнатия между страните консенсус- обстоятелство, което отграничава фактическия състав на наказателно-правната измама.
Предшестващите и съпътстващи извършването на визираното противоправно деяние действия на М. Б., сочат на неговата съпричастност към престъплението против собствеността, при форма на съучастие - помагачество. Той е създал обективни условия и предпоставки за инкриминираното престъпно посегателство, улеснил е неговото изпълнение, като предварителните срещи и непрекъснати контакти между съучастниците обуславят знание за подготвяната и реализирана измама, яснота за преследваните користни намерения и общност на умисъла.
Налице са и квалифициращия елемент при задружната, съвместна престъпна дейност - големи размери на претърпените от кооперацията вреди.
Решението на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдена първоинстанционна присъда е законосъобразно и в гражданско-осъдителната част, декларативно оспорвана от защитата на Б. поради изтекла, по отношение на него погасителна давност.
Непозволеното увреждане, като резултат от престъплението обосновава гражданскоправна претенция за репариране на причинени имуществени и неимуществени вреди чрез присъждане на обезщетение, и процесуалното право за удовлетворяването й с предявяване на иск, по предвидения ред и в регламентираните срокове. Въпросите за времевите предели на погасителната давност и за основанията за спиране и прекъсване на давностния срок са подробно коментирани в доктрината и обект на разискване в съдебната практика. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не очертава други срокове /чл.110 от ЗЗД/.
Съгласно предписанията на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня на изискуемост на вземането, като началният момент, от който възниква вземането за вреди от непозволено увреждане е датата на откриване на дееца и предвид обстоятелството, че в повечето случаи същият е известен, давността започва да тече от извършване на деликта.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК...”Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент.
Разглежданият казус сочи, че инкриминираното престъпление по чл.210, ал.1, т.т. 4 и 5, във вр. чл.209, ал.1, във вр. чл.28, ал.1, във вр. чл.20 от НК, предмет на наказателното дело е извършено от Б. в периода от 01.12.2000год. до 07.12.2000год. Разкриването на това обстоятелство е станало в хода на воденото срещу обвиняемия М. Д. Т. досъдебно производство № С-60/2001год. по описа на РП-П., като на 15.03.2007год. Б. е бил привлечен като обвиняем и от тази дата е началният момент на обсъждания давностен срок.
В този срок е изразена волята на пострадалата кооперация за претендиране на гражданска отговорност от съпричастните към неправомерното посегателство, изразена в срока по чл.110 от ЗЗД, чрез подадения от председателя на кооперацията – А. Д., срещу четиримата извършители в съдебно заседание на 06.10.2009год. по нохд № 746/2008год. на РС-Плевен, като постановената по него присъда е отменена с решение № 110 по внохд № 111/2010год. на ОС-Плевен, поради допуснати съществени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
С разпореждания на съдия-докладчик новообразуваното нохд № 1096/2010год. в периода от 20.04.2010год. до 13.01.2011год. е връщано три пъти на Прокуратурата за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения, като и последващо образуваното съдебното производство по нохд № 208/2012год. на РС-Плевен отново е било прекратено и върнато на прокурора за доразследване на основание чл. 288, ал. 1 от НПК.
Впоследствие, в рамките на предвидената по силата на чл.117, във вр. чл.116 от ЗЗД нова петгодишна давност, на 13.10.2013год. по нохд № 2228/2013г. на Плевенския районен съд предявената срещу М. Д. Т., И. М. И., М. Н. Б. и И. Б. С. гражданскоправна претенция е приета от решаващия орган за съвместно разглеждане в наказателния процес и съдебните инстанции са се произнесли надлежно по същата, съобразявайки се с очертаната позиция по наказателното обвинение.
Всичко изложено сочи, че не са налице визираните от осъдените М. Н. Б. и М. Д. Т. основания за възобновяване на внохд № 435/2014 год. по описа на Плевенския окръжен съд и поради това, исканията им за възобновяване на делото следва да се оставят без уважение.
Воден от изложените съображения и с аргумент за обратното на чл. 426 от НПК
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Н. Б. и на осъдения М. Д. Т. за възобновяване на внохд № 435/2014 год. по описа на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 184/22.07.2014год.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: