5 РЕШЕНИЕ № 274 София, 19.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело№1285/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№91587/13.9.2012 г., от адвокати И. К. и В. П. – процесуални представители на ответника по исковата молба С. Е. А. от [населено място], против въззивно решение №5053/09.7.2012 г. по гр.д.№5432/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Г въззивен състав. С обжалваното решение е отменено решение от 01.11.2011 г. по гр.д.№13860/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 27 състав, и вместо това С. Е. А. от [населено място] е осъден да заплати на Х. Н. К. от [населено място] сумата 9896,50 лева(левовата равностойност на 5060 евро), по договор за заем, сключен между страните на 17.4.2007 г., както и сумата 3771,86 лева – лихва за забава върху главницата, за периода от 17.6.2007 г. до 24.3.2010 г., както и 3341,87 лева – разноски по делото. Въззивната инстанция е приела, че предвид реалния характер на договора за заем за потребление, представената по делото разписка доказва съгласието между страните за сключване на договор за заем и фактическото предаване на сумата, като тази разписка легитимира ищеца като кредитор по договора. Посочено е, че ответникът А. не оспорва автентичността на разписката, като той носи доказателствената тежест относно оборване верността на отразеното в разписката, респективно правоунищожаващо възражение - заплаха, която опорочава волеизявлението му. Посочено е, че освен поисканите свидетелски показания, които попадат в забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК други доказателства не са ангажирани. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до краен извод за основателност на предявената претенция по чл.240, ал.1 ЗЗД. Предвид основателността на главния иск е прието, че е основателен и акцесорният иск за лихва за забава. С определение №414/27.3.2012 г. по настоящото дело горепосоченото въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос “Дали представената по делото разписка доказва съгласие между страните за сключване на договор за заем и фактическо предаване на сумата по него ?”, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По поставения от касационния жалбоподател въпрос. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че по поставения и допуснат от настоящата съдебна инстанция въпрос “Дали представената по делото разписка доказва съгласие между страните за сключване на договор за заем и фактическо предаване на сумата по него ?” следва да се има предвид следното: По поставения въпрос е налице съдебна практика по чл.290 ГПК - решение №390/20.5.2010 г. по гр.д.№134/2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о., съгласно което “не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.”. По касационната жалба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Сочи се, че съдът не се е съобразил с константната практика на ВКС по иска с правно основание чл.240 ЗЗД във връзка с тежестта на доказване съществуването на договора за заем и изискванията на чл.77 ЗЗД. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалните представители на касационния жалбоподател – адвокати К. и П., които депозират и писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът по касация Х. Н. К. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от процесуалния представител на ответника по касация – адв. П.. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмените бележки на процесуалните представители на касационния жалбоподател и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския градски съд е неправилно. При нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано въззивната инстанция е приела искът за доказан. Основателност на иска с правно основание чл.240 ЗЗД се обуславя от нейното доказване от страна на ищеца, комуто принадлежи доказателствената тежест за установяване при пълно и главно доказване на твърдяните в исковата молба факти. С оглед отговора на поставения въпрос не всяко плащане на суми е резултат от сключен договор за заем. При липса на други данни, установяващи сключването на договор за заем не може да се презумира от факта на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. В процесния случай освен представената разписка, която единствено сочи на дължимост на посочената в нея сума, ищецът не е ангажирал други доказателства, установяващи наличието на заемен договор. Визираната разписка не установява основанието за възникване на посочени паричен дълг. Изложеното налага пълна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. С оглед отмененото решение на въззивната инстанция следва да се отхвърлят и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Евентуално предявените искове не са доказани от ищеца, комуто принадлежи е доказателствената тежест. Същият се е позовал само и единствено на приложения към исковата молба документ, който съдържа обещание за връщане на посочената в него сума, но не съдържа признание, че сумата е получена. Освен визирания документ други доказателства по спора, установяващи разместване на имущество, в резултат на което ответника по исковата молба се е обогатил за сметка на ищеца, не са ангажирани. В посочения смисъл е и разрешението дадено с т.5 от Постановление №1/28.5.1979 г. по гр.д.№1/1979 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което “Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обедняването на ответника от един или няколко общи факта”. В настоящия случай ищецът не е доказал изобщо това. С оглед изхода от спора в настоящото производство ответникът по касация – ищец, следва да заплати на касационния жалбоподател – ответник по иска, деловодни разноски за всички инстанции в размер на 3704 лева. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №5053/09.7.2012 г. по гр.д.№5432/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Г въззивен състав, и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Н. К., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вход А, ет.3, офис 9 – адв. Г. П., против С. Е. А., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.14 – адвокати И. К. и В. П., иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата 5060 евро, равняваща се на 9886,50 лева. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Н. К., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вход А, ет.3, офис 9 – адв. Г. П., против С. Е. А., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.14 – адвокати И. К. и В. П., иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 3771,86 лева – мораторна лихва за периода от 17.6.2007 г. до 24.3.2010 г. ОТХВЪРЛЯ предявеният при условията на евентуалност от Х. Н. К., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вход А, ет.3, офис 9 – адв. Г. П., против С. Е. А., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.14 – адвокати И. К. и В. П., иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за сумата 5060 евро, равняваща се на 9886,50 лева. ОТХВЪРЛЯ предявеният при условията на евентуалност от Х. Н. К., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вход А, ет.3, офис 9 – адв. Г. П., против С. Е. А., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.14 – адвокати И. К. и В. П., иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 3771,86 лева – мораторна лихва за периода от 17.6.2007 г. до 24.3.2010 г. ОСЪЖДА Х. Н. К., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вход А, ет.3, офис 9 – адв. Г. П., да заплати на С. Е. А., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.14 – адвокати И. К. и В. П., деловодни разноски за всички инстанции в размер на 3704/три хиляди седемстотин и четири/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: