Р Е Ш Е Н И Е № 364 С о ф и я, 20 септември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 с е п т е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 340/2010 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 НПК от осъдения А. Д. А. от К. се претендира отмяна на решение № 52/23.04.2010 г., постановено по ВНОХД № 1029/2010 г. от окръжен съд-С. Загора, като се навежда основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, но се формулира искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените най-общо в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от служебния му защитник адв.Вл.Попов от С., който в съдебно заседание пред ВКС навежда и нови основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 258 от 14.12.2009 г., постановена по НОХД № 1114/2009 г. на районен съд-К. отговорността на подсъдимия А. Д. А. от К., в момента в затвора С. Загора, е ангажирана за извършено в периода от 09.05.2009 г. до 13.08 с.г. в К., при условията на опА. рецидив, продължавано престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, търпимо в затвор при първоначален строг режим, като е признат за невинен и оправдан по обвинението деянието да е осъществено при опА. рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Приспаднато е предварителното задържане на осъдения. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и за намаляването му до справедлив размер. С решение № 52/23.04.2010 г. по ВНОХД № 1029/2010 г. Старозагорският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. В искането си осъденият А. навежда най-общо оплаквания за наличие на основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като в съдебните прения пред ВКС ги свързва с нарушено право на защита поради неоснователен отказ на съда да му допусне провеждане на съкратено съдебно следствие и оттам – определяне на наказанието му под минимума за съответното престъпление. Желае връщане на делото за ново разглеждане. Допълнително наведените от служебния защитник на осъдения основания за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила не са подплатени с каквито и да е конкретни доводи, коментирайки някакво “искане на осъдения за сключване на споразумение”, данни за каквото няма в делото, а и такова не се коментира и от молителя. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция по реда на обжалването, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Новонаведените от защитника основания за неправилност на въззивния съдебен акт по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, освен че са извън направеното от осъдения искане, макар и в законовия срок, са голословни и неподкрепени с каквито и да е конкретни доводи, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Няма никакви данни по делото пред първоинстанционния съд да е представено за одобрение споразумение между прокурора и защитника на осъдения в тази фаза на процеса, още повече, на фона на възприетата от него линия на отричане участието му в извършване на инкриминираните деяния. Последното пък е пречка и за провеждане на процедура на съкратено съдебно следствие, със съответните благоприятни последици за него. Обратно, именно събраните в съдебното следствие категорични доказателства за противното са променили позицията му частично да признае част от фактите и да моли за снизходително наказание, справедливостта на което с искането си оспорва. Това обаче е отделно основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което обаче също е неоснователно. Въззивният съд е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, като с основание се е съгласил с възприетата от районния съд фактическа обстановка, включително и с изводите му относно авторството на двете инкриминирани деяния в лицето на осъдения А., още повече, че пред него вече не е имало оспорване на тези факти. Правилно е отговорено и на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за ограничаване на правото му на защита, които убедително са отхвърлени. Възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие е обвързана от законодателя с определен момент от съдебната фаза на наказателния процес и пропускането й не по вина на съда не води до ограничаване правото на защита на подсъдимия, съответно не може да бъде третирано като основание за неправилност на съдебния акт, с който първоинстанционното производство е приключило. Обратното разбиране би позволило манипулиране на процеса от подсъдимото лице, което е отречено както от законовата норма, така и от задължителната съдебна практика, изразена в т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС. В случая осъденият е възприел теза на отричане на авторството му и за двете деяния, предмет на обвинението му и с това си е отнел възможността да смекчи наказанието си според предвидения в чл.58а от НК (в редакцията му към постановяване на присъдата) метод на определянето му. Или, липсва касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. Съдът се е занимал и с въпроса за правилното приложение на материалния закон и макар да е констатирал допусната от обвинителя неточност при квалифициране на второто деяние като кражба вместо като грабеж, е потвърдил присъдата както поради липса на повдигнато такова обвинение, така и заради невъзможността да се утежни положението на подсъдимия при въззивно производство, инициирано само по негова жалба. Пред ВКС не се развиват конкретни доводи за това касационно основание, но очевидно то се свързва с възражението относно авторството на деянията, което вече не се поддържа. И това оплакване, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Той е бил осъждан досега 4 пъти, като е изтърпял сериозни по размер наказания в затвора, но не е променил начина си на живот и продължава да контактува с извършители на престъпления. Поводът за първата кражба, по негови обяснения, също е доста показателен за липсата на положителни промени от приложената спрямо него в миналото наказателна репресия. Въззивният съд е коментирал наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и е направил извод, че наказанието му следвало да бъде определено при отегчаващи, а не при смекчаващи обстоятелства. ВКС, като не приема този извод намира, че в този му размер наказанието е достатъчно, но и необходимо за постигане визираните в чл.36 от НК цели и като такова не го прави явно несправедливо по смисъла на ал.5, т.1 на чл.348 от НПК. Няма основание за смекчаването му и искането и в това отношение се явява неоснователно и като цяло следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424, ал.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Д. А. от К., в момента в затвора С. Загора, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 52/23.04.2010 г., постановено по ВНОХД № 1029/2010 г. от окръжен съд-С. Загора. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :