Ключови фрази
Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * предели на касационната проверка * необоснованост


Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
Гр.София, 30.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари, 2017 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ТОНЕВА

При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1213/16 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №334/17.12.15 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО, 9 състав по Н.Д.1094/15 г., подсъдимият П. Т. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.124,ал.1,пр.1 вр.чл.128,ал.2 вр. ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Тази присъда е потвърдена в голямата си част с решение №332/28.07.16 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 4 състав по В.Н.Д.536/16 г. Изменена е, като извършеното спрямо Б. Ц. е преквалфицирано от причинена смърт вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, в средна телесна повреда, представляваща счупване на челюст.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която в контекста на оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, се развиват съображения за повърхностен доказателствен анализ и неправилно изключване приложението на чл.12 НК от САС. Не се отправя конкретно искане по приложение на правомощията на ВКС.
В съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи, като основно се набляга на касационното основание „нарушение на материалния закон”.
Повереникът на частната обвинителка /явила се и лично в съдебно заседание/ моли решението на САС да бъде оставено в сила.
За същото настоява и представителят на ВКП.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в пределите на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

Настоящото разглеждане на делото е първо поред пред ВКС. При него той е съд по правото и като такъв се произнася само по касационните основания, заложени в разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК. Видно от посочената разпоредба, необосноваността, непълнотата на доказателствата и недоказаността на обвинението не представляват касационни основания, поради което не следва да бъдат обсъждани от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, ако пред нея има въздигнати възражения в този аспект.
Изложеното уточнение е необходимо, тъй като голямата част от касационната жалба, както и релевираните доводи в открито съдебно заседание, касаят твърдяна необоснованост на атакувания съдебен акт. Точно в тази връзка е направена интерпретация на доказателствените източници по начина, виждан от подсъдимия и неговия защитник; и финално е посочено оплакване, че „съдът е извел извода си за виновност и доказаност на деянието на Г. в противоречие с установената по делото доказателствена съвкупност и изложените по-горе /в самата жалба/ доводи за недоказаност на обвинението.”
Предвид казаното, настоящата инстанция следва да очертае касационното обсъждане според възможностите, които дават изписаните в сезиращия ВКС процесуален документ възражения, осмислени в светлината на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно нарушение на материалния закон.
Изключително прецизно въззивната инстанция, чийто акт е предмет на проверка от ВКС, е изследвала доказателствените източници и е установила несъмнено, че първоначалното гневно поведение на потърпевшия, е било провокирано от свидетелките К. и Н., които са експликирали смущаващо обидна словесност по отношение на неговия ментален статус. Това обстоятелство не е споделено от двете жени, дали защото желаят да омаловажат собственото си поведение, преценявайки, че то търпи упреци; или защото дотолкова не го считат за укоримо, предвид личния си манталитет, че не помнят неговата изява. САС обаче пълно, ясно и последователно е изградил позицията си, имайки предвид причината в градацията на поведението на починалия в казаното от свидетелката А.. Затова е приел, че е налице провокация от страна на двете свидетелки спрямо Ц. с даване на „груба и нараняваща самооценката /му/ квалификация.”
По-нататък, второстепенният съд е изложил подробна аргументация относно некредибилността на показанията на свидетелката М.. Съобразен е нейният разказ по отношение на момента, когато подсъдимият е ударил пострадалия и непосредствено предхождащото го поведение на Б. Ц., съпоставен /разказът/ и с изявленията на Т. Н. и на самия деец. В крайна сметка при спазване на всички процесуални правила е изведено заключение за невъзможност показанията на тази свидетелка да стоят в основата на преценката за действията на касатора и тяхната противоправност, тъй като са счетени за съществено недостоверни.
Необяснимо с оглед казаното остава обстоятелството относно наличното в жалбата подробно оплакване, за неотчитане от страна на САС на поведението на потърпевшия, който бил държал бутилка и замахнал с нея към дееца, а последният тогава нанесъл фаталния удар. То не установява нищо друго, освен възражение за необоснованост, при което се иска формулиране на различни от приетите по атакувания съдебен акт факти. Носенето на бирени бутилки е прието за потвърдено и от свидетеля З.. Също така въз основа на показанията на този свидетел, е намерено, че той е успокоил Ц. и го е отвел от мястото на инцидента с двете възрастни обиждащи го жени. Ставащото помежду им вече е било окончателно приключено и не са разкрити никакви данни, водещи до извод, че то би било възобновено.
Що се касае до замахването обаче, подобно действие не е счетено за осъществено /нито пък замахване, навеждане на дееца и в ответ удар в лицето на пострадалия/. В тази връзка е изписана подробна съдебна мотивировка. В хода на нейното изложение поведението на касатора е възприето като агресивно и ненужно себедоказващо надмощието му над потърпевшия. И това е така, защото процедурно вярно и логически издържано е установено, че подсъдимият се е засилил към Ц.,действително ядосан от случилото се, но без да счита за нужно да изясни в детайли ситуацията /детето му е било отведено от свидетелка от другата страна на блока, така че опасност за него не е имало/, и директно е нанесъл удар в лицето на починалия. Този удар не само е бил силен и е резултирал в средна телесна повреда, но е и причината потърпевшият да падне на земята и да получи такова нараняване, вследствие на което да загуби живота си.
В светлината на приетата фактология по престъпната деятелност на Г., изведена на основа на вярна доказателствена интерпретация, САС не е имал никакви основания да постави правното обсъждане на плоскостта на разпоредбата на чл.12 НК. В този смисъл оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно. Същото се базира на различен доказателствен разбор от този на решаващата втора инстанция, който се настоява да бъде възприет от ВКС, при липса на процесуална легитимация за това.
Несъстоятелна е жалбата и по отношение на оплакването за наличие на третото касационно основание- явна несправедливост на наложеното наказание. Мотивировката в тази насока е свързана по-скоро с фактически обстоятелства, изрично възприети за неприсъстващи от САС, спрямо която теза се изразява несъгласие, отколкото с фактори, посочени в разпоредбата на чл.348,ал.5,т.1 НПК. Затова общо може да се заяви, че наложеното на Г. наказание лишаване от свобода в размер на три години, е отмерено почти към визирания в санкционната част на материалната наказателно-правна норма минимум на същото-две години- т.е., при значителен превес на смекчаващи обстоятелства. Липсват аргументи, които да доведат до извод за негова явна несправедливост- както по отношение на самото наказание лишаване от свобода, така и по отношение на отмерения изпитателен срок, определен в съответствие с чл.66 НК.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 332/28.07.16 г.,постановено от АС-София, НО,4 състав по В.Н.Д.536/16 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/