4 Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 28.02.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV г.о.в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурора Антонова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3337 по описа за 2018год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България против решение № 2366 от 16.04.18г.по в.гр.дело № 14277/17г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.07.17г.по гр.дело № 1420/17г.на Софийски районен съд, 41 състав в осъдителната му част.С него жалбоподателят е осъден на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да заплати на Р. Б. Р. сумата от 5 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 НК, за което е оправдан. С определение № 954 от 6.12.18г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, поради противоречие с практиката на ВКС. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че Р. Р. е бил обвинен в престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 НК за това, че при управление на МПС, при маневра ляв завой, е нарушил правилата за движение по пътищата, реализирал ПТП по непредпазливост и причинил средна телесна повреда на мотоциклетист, движил се попътно на автомобила, за което престъпление НК предвижда лишаване от свобода до 3 години или пробация. Мярката за неотклонение била подписка. Наказателното производство е завършило с решение, влязло в сила на 8.03.16г., с което ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Установено е,че продължителността на наказателното производство е общо 1 година и 6 месеца.Прието е още, че в причинно-следствена връзка с наказателното преследване е влошаването на здравословното му състояние, повлияло е на диабета и язвената болест, повишена е степента на неработоспособност. Направен е извод от съда, че като резултат от процесното наказателно производство ищецът е търпял неимуществени вреди – морални болки и страдания, за възмездяването на които е счел, че сумата от 5 000 лв справедливо ще го обезщети. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД.Искането е за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното наказателно производство, като прекомерно завишено. Ответникът по жалбата Р. Б. Р. чрез адв.Н. моли да бъде потвърдено въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на решението на основание чл.291 ал.2 ГПК, намира следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира,че за покриване на вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 3000 лв.Този размер е съобразен с разумния срок на наказателното преследване – 1 година и 6 месеца.Неоснователен е доводът на ответника по жалбата, че наказателното производство е продължило три години, защото обвинението му е предявено на 9.09.14г. и до този момент същият не е търпял вреди.До влизане в сила на решението, с което е признат за невиновен и оправдан – 8.03.16г. е точно 1 година и 6 месеца.При определяне размера на обезщетението следва да вземе предвид и обстоятелството, че на 30.10.14г. прокуратурата е изготвила предложение за освобождаване от наказателна отговорност поради наличие на предпоставките по 78а НК за налагане на административно наказание. Лицето е било привлечено като обвиняем за леко престъпление. Наложена е най–леката мярка за неотклонение.Установено е, че в резултат на преживения стрес от наказателното преследване се е влошило здравословното му състояние, повлияло е на диабета и язвената болест и е повишен процента на неработоспособност, но Р. е имал тези заболявания преди започване на наказателното преследване.Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да бъдат отчетени при определянето му. По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 3000 лв до 5000 лв следва да се отмени и иска за сумата от 2000 лв следва да се отхвърли,както и в частта за разноските.В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноските за трите инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 801 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2366 от 16.04.18г., постановено по в. гр.дело № 14277/17г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 3 000 лв до 5 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Б. Р., ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване н престъпление, за което е оправдан, за 2 000 лв /разликата над 3 000 лв до 5 000 лв/, със законната лихва, считано от 8.03.16г.до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата осъдителна част. ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Р. Б. Р. сумата 801 лв разноски за трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.