Р Е Ш Е Н И Е № 562 гр.София, 16 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Петкова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1782 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Р. В. К. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 534/2012 г. по описа на Софийския градски съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Направени са алтернативни искания – да се отмени въззивното решение и делото да се върне на досъдебното производство, да се измени решението в съответствие с присъдата на първоинстанционния съд или да се оправдае подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Ч.) поддържа искането за възобновяване по изложените в него писмени съображения. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци (адв. С.) счита, че искането следва да бъде оставено без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда от 18.07.2011 г. по н. о. х. д. № 5347/2008 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Р. В. К. за виновен в това, на 5.05.2005 г. в гр.София по хулигански подбуди да е причинил на А. И. С. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК му е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е признат за невинен в това, на 5.05.2005 г. в гр.София по хулигански подбуди да е причинил лека телесна повреда на Е. К. М., поради което е оправдан за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК, на основание чл. 81, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец А. И. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на три хиляди лева. Изцяло е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди на Е. К. М.. В тежест на подсъдимия е възложил разноските, направени по делото. С въззивно решение № 414 от 26.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 534/2012 г. Софийският градски съд е отменил присъдата в частта относно извършено от подсъдимия деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК и е прекратил в тази част наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НК. Изменил е присъдата, като е увеличил наложеното наказание на подсъдимия К. на една година лишаване от свобода. Софийският градски съд е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Е. К. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на петстотин лева, ведно със законните последици. Увеличил е обезщетението за причинени на А. И. С. неимуществени вреди на сумата от шест хиляди лева. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. В подкрепа на основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК осъденият Р. В. К. твърди, че досъдебното производство е било извършено от некомпетентен орган. Доводът е бил развит и представен на вниманието на въззивния съд, който в решението си подробно го е коментирал и му е дал надлежен отговор. След изпращане на материалите от досъдебното производство на Софийска районна прокуратура по компетентност, прокурорът е възложил делото на съответния разследващ орган с указания по разследването. Разследващият орган, който в случая е повдигнал и предявил обвинение, извършил е разпит на обвиняемия и на свидетелите С. и М., предявил е разследването, не е имал задължението да преповтаря всички законосъобразно извършени дотогава процесуално-следствени действия, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение. Неоснователно се акцентира на липсата на доказателствен анализ и на съображения въз основа на кои доказателства съдът е приел осъществено посегателство от подсъдимия и спрямо пострадалата М.. Въззивният съд не се е произнасял по същество на обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК, респективно не е имал и задължение да излага претендираните от осъдения съображения. Сезиран и с жалба на частния обвинител М., Софийският градски съд е уважил искането на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, затова е отменил в тази част присъдата на първоинстанционния съд и е прекратил наказателното производство. При това положение осъденият К. неоснователно се оплаква за нарушени права в резултат на процесуални действия на съда, които той е поискал. Липсва и нарушение на чл. 2, ал. 1 НК. Наказанието на подсъдимия е в пределите на предвиденото за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 НК съобразно санкцията към момента на деянието от една до пет години лишаване от свобода (последващият закон е по-неблагоприятен за подсъдимия). При индивидуализация на наказанието са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства (чисто съдебно минали и добри характеристични данни, безупречно процесуално поведение, съдействие за разкриване на обективната истина). Тези обстоятелства са мотивирали наказание в минималния размер от една година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за възможно най- краткия изпитателен срок от три години. Ето защо Върховният касационен съд не намира очевидно несъответствие между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат възобновяване на наказателното дело и намаляване на наказанието поради явна несправедливост. Не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на присъдените обезщетения за неимуществените вреди. Такива нарушения не се сочат от осъдения, а и не бяха установени от Върховния касационен съд. Предвид липсата на основание искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. В. К. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 534/2012 г. по описа на Софийския градски съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: