Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 194                                    гр. София, 10 април 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести април през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Румяна Виденова        и в присъствието на прокурора Петя Маринова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 155 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на Л. И. Г. срещу решение на Софийски апелативен съд № 14 от 30.01.2009 г, по ВНОХД № 1220/08, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 5 от 30.09.08, по НОХД № 1727/08. С първоинстанционната присъда, подсъдимият Л. И. Г. е признат за виновен в това, че на 11.01.08, в гр. С., при условията на опасен рецидив, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 25, 50 лв, от владението на Д. Н. А. , без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, на основание чл. 59, ал. 1 НК. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо, тъй като не са съобразени невисоката степен на обществена опасност на деянието, ниската стойност на предмета на престъплението, обстоятелството, че се касае за опит, искреното съжаление за извършеното, семейното положение на дееца / баща на две малолетни деца /. С жалбата се иска да бъде изменено решението, като бъде намален размерът на наложеното наказание.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли да бъде намалено наложеното наказание. Представителят на ВКС намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, с оглед на което и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, наказанието е определено, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. ВКС намери, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. Наложеното наказание е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК / чл. 348, ал. 5 НПК /. В случая, такова очевидно несъответствие липсва. Следва да се има предвид, че поначало грабежът е престъпление с висока степен на обществена опасност, тъй като включва посегателство срещу различни по вид обществени отношения / срещу личността и срещу собствеността /. Индивидуализирайки наказанието, съдилищата са взели предвид, че се касае за опит, както и това, че е нисък размерът на предмета на престъплението, които обстоятелства са ги мотивирали да слязат под минимума с една година. В същото време, релевантно за срока на наказанието „лишаване от свобода” е обремененото съдебно минало на дееца, очертаващо го като личност със завишена степен на обществена опасност / същият е осъждан три пъти за престъпления против собствеността и вече е изтърпявал наказание седем години „лишаване от свобода”, което не е оказало върху него необходимото поправително въздействие /. При съвкупната преценка на обстоятелствата, имащи значение за отмерване на наказанието, е видно, че определеното такова четири години „лишаване от свобода” е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. То отговаря и на целите на наказанието, тъй като, предвид незадоволителната степен на оказано върху дееца въздействие на изтърпени вече наказания, по-леко наказание от наложеното четири години „лишаване от свобода” не би удовлетворило изискванията на чл. 36 НК. По делото няма доказателства, че подсъдимият се грижи за две малолетни деца, поради което и не е съобразено при определяне на наказанието. Що се отнася до изразеното съжаление за извършеното, това обстоятелство поначало смекчава наказателната отговорност, но, в конкретния случай, няма такава относителна тежест, че да обуслови налагане на по-леко наказание. По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА решение № 14 от 30.01.2009 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 1220/08. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: