Р Е Ш Е Н И Е № 243 Гр. София, 11 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА Ч. 2. БИСЕР Т. при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 670 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура против решение № СП-7 от 27.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 8/ 2012 г. на Военно-апелативния съд. Протестиращата прокуратура се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и предявява искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. Протестът не съдържа конкретни правни доводи, а само съждение за неправилна оценка на доказателствата и на формираните от въззивния съд изводи, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на четиримата подсъдими. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и счита атакувания съдебен акт за законосъобразен. Защитниците на подсъдимите изразяват становище за неоснователност на подадения протест, поради отсъствие на визираното в него процесуално нарушение. В последна дума подсъдимите Б. М. Р., К. Ч. П., Г. Н. С. и Б. С. Б. настояват за потвърждаване на въззивното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № СП-7 от 27.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 8/ 2012 г. Военно-апелативният съд е потвърдил присъда № СП 104 от 02.11.2011 г. по н.о.х.д. № 104/ 2011 г. на Софийски военен съд, с която подсъдимият подполковник К. Ч. П. бил признат за невинен в това, за времето от 15. 10. 2008 г. до 15. 04. 2009 г., в село Н. и в село Н., област София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „старши помощник началник” в отдел „Военна инфраструктура и пожарна безопасност” при дирекция „Логистика” при Генералния щаб на Българската армия (ГЩ на БА) и като член на комисия за оценка на качеството на продуктите, предмет на договор № УД 03-64/19.12.2008 г., сключен между МО и фирма [.......], не изпълнил задълженията си по служба, като нарушил разпоредбата на чл. 19, т. 1 от Правилник за осигуряване и управление на качеството на отбранителни продукти за МО и БА (ПОУКОП), а именно: не определил изискванията към отбранителните продукти, необходими за изпълнението на оперативни задачи, като не е определил конкретните минимални изисквания на дирекция „Логистика” при ГЩ към средствата за гасене на пожар, въздухоизолиращ дихателен апарат, лични предпазни средства за пожарникари и преносими системи за импулсно гасене; нарушил разпоредбата на чл.43, ал.2, т.3 от ПОУКОП и не извършил проверка на доставяните от фирмата продукти и създал предпоставки за получаване на продукти, който не осигуряват необходимата степен на защита и функционалност при гасене на пожари и от деянията са настъпили тежки последици – невъзможност да бъдат използвани по предназначение противопожарните продукти, доставени от фирма [......] и вреди за Министерство на отбраната в размер на 2 600 000,00 (два милиона и шестстотин хиляди) лева и деянията са извършени с цел деецът да набави за другиго – фирма [....], имотна облага в същия размер поради което бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по 387, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С присъдата подсъдимият генерал-майор Б. М. Р. бил признат за невинен в това на 15.10.2008 г., в сградата на Министерство на отбраната в гр. С., [улица], в качеството си на длъжностно лице – директор на дирекция „Логистика” при Генералния щаб на Българската армия (ГЩ на БА), съзнателно допуснал подчинено нему лице – подполковник К. Ч. П., на длъжност „старши помощник началник” в отдел „военна инфраструктура и пожарна безопасност” в дирекция „Логистика” при ГЩ на БА, да извърши престъпление свързано със службата му по 387, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което бил оправдан по обвинението за извършено самостоятелно престъпление по чл. 285, алт.1, във вр. с чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Подсъдимият цивилен служител Г. Н. С. бил признат за невинен в това, че за времето от 08. 01. 2008 г. до 15. 04. 2009 г., в под. 52370 - с. Н., област София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – председател на комисия за оценка на качеството на продуктите, предмет на договор № УД 03-64/19.12.2008 г., сключен между МО и фирма [....], не изпълнил служебните си задължения, като нарушил разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 3 от ПОУКОП и не извършил проверка на доставяните от фирмата продукти въпреки, че те не отговаряли на критериите за качество, тъй като не осигурявали необходимата степен на защита и функционалност при гасене на пожари, предложил на потребителя да пристъпи към приемане за съхранение и експлоатация по предназначение на продуктите, предмет по договора и от деянията са настъпили значителни вредни последици – невъзможност да бъдат използвани по предназначение противопожарните продукти доставени от фирма [.....] и вреди за Министерство на отбраната в размер на 2 600 000,00 (два милиона и шестстотин хиляди) лева и деянията са извършени с цел деецът да набави за другиго – фирма ......., облага в същия размер, поради което изцяло го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 282, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимите П., С. и Б. С. Б. били признати за невиновни и в това за времето от 08.01.2009 г. до 15.04.2009 г. в под. 52370-с.Н., област София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностни лица: С. като председател, а П. и Б. като членове на комисия за оценка на качеството на продуктите, предмет на договор № УД 03-64/19.12.2008 г., сключен между Министерство на отбраната и [....], в съучастие като съизвършители помежду си, в кръга на службата си да са съставили осем официални документа (Протоколи за оценка на качеството), в които удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи пред дирекция „Политика по въоръженията” при МО и пред дирекция „Логистика” при ГЩ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и били оправдани по обвинението им за извършено престъпление по чл.311, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Протестът на Военно-апелативната прокуратура е неоснователен. В решението си въззивният съд е обсъдил всички доказателствени източници, възприемайки изложените с тях факти според точния им смисъл. Не е допуснал превратно обсъждане на доказателствата. Не е изопачил сведенията, установени в показанията на разпитаните по делото свидетели. Изпълнил е стриктно своите задължения и е представил аргументиран доказателствен анализ въз основа на непротиворечиви доказателствени средства. Решението си съдът е взел по вътрешно убеждение, основано на всестранно и обективно установените факти по случая. Затова като неоснователно се прие твърдението, заложено в протеста, за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, свързано с оценката на доказателствата. Не се открива присъствие на посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК. Протестът изобилства с фактическо изложение и с житейски, вместо с правни изводи. Приетите от въззивната инстанция за установени факти по делото не подлежат на касационен контрол, а само тяхното правилно установяване и доказателствена оценка, където нарушения не са открити. Военно-апелативният съд не е приел обвинителната теза при същия обем от доказателства, събран още на досъдебното производство и послужил за изготвяне на обвинителен акт, като е изложил своите правни съображения и защо е приел отсъствие на престъпна дейност от четиримата подсъдими. Престъплението по чл. 387 от НК предвижда от обективна страна осъществяването на четири форми на изпълнително деяние: злоупотреба с власт, злоупотреба със служебно положение, неизпълнение на задължения по служба и превишаване на права от субекта на престъпление, който е ограничен до длъжностно лице от категориите, изчерпателно посочени в чл. 371, б. а-г от НК. Спрямо подсъдимия К. П. е инкриминирана само една от визираните формите – неизпълнение на задълженията по служба. Изпълнителното деяние се реализира чрез бездействие и неговото съдържание е обяснено в т. 1 от ППВС № 2/ 1980 г. – когато субектът на престъпление не изпълнява правно задължение; не предприема действия, свързани с изискванията на службата и установени в нормативен акт. Инкриминираните текстове са в чл. 19, т. 1 и чл. 43, ал. 2, т. 3 от Правилника за осигуряване и управление на качеството на отбранителни продукти за Министерство на отбраната и Българската армия, издаден от същото министерство и обн., ДВ, бр. 101/ 2004 г. В обвинителният акт е инкриминирано бездействие на подсъд. П., защото той не определил конкретните минимални изисквания на дирекция „Логистика” при Генералния щаб към средствата за гасене на пожар, въздухоизолиращ дихателен апарат, лични предпазни средства за пожарникари и преносими системи за импулсно гасене. Правната норма съдържа задължение за логистичните структури от Генералния щаб да участват в реализирането на процеса по осигуряване на качеството на отбранителния продукт за министерството и за армията, като определят изискванията към тези продукти, необходими за изпълнението на оперативните задачи (чл. 19, т. 1 от ПОУКОП). Доказателствата по делото разкриват, че подсъдимият изготвил „Спецификация към единния финансов план и материално-техническо осигуряване на Министерство на отбраната за 2008 г.“. Документът не е бил адресиран изрично към сключения на 19.12.2008 г. между министерството и [фирма] договор № УД 03-64 за доставка на противопожарни продукти, а е бил предназначен да се използва като основа за съставянето на финансов план и отпускането на приблизителен размер на средства за доставянето на такива продукти. Нужният документ от значение за сключването на договора изобщо не е бил издаван и при това е следвало да бъде подготвен от друга дирекция - „Политика на въоръженията“, към която подсъдимият не е работел. Следователно отсъства и субективната страна на деянието – подсъдимият да е съзнавал, че причинява вреди за министерствота на отбраната в размер на 2 млн. и 600 хиляди лева и набавянето на облага за частното дружество в същия размер. Разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 3 от ПОУКОП въвежда принципи при извършването на методиките и техниките, използвани за осигуряване на качеството в търговските дружества. Тя не съдържа правно задължение. Затова и не може да стои в основата на нормативно задължение в кръга на службата на подсъдимия К. П. по чл. 387 от НК и на подсъдимия Г. С. по чл. 282 от НК. Подсъдимият Р. може да носи наказателна отговорност по чл. 285 от НК само когато се установи по несъмнен начин, че подчинено нему лице е виновно в конкретно извършено престъпление, свързано със службата му и подсъдимият съзнателно е допуснал неговото извършване. По делото не се доказва служебно подчиненият му подсъдим П. да е реализирал самостоятелно престъпление по чл. 387, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и неговият началник- подсъдимият Б. Р. правилно е бил оправдан по възведеното му обвинение. Събраните по делото доказателства представят за достоверно отразеното от подсъдимите К. П., Г. С. и Б. Б. при приемане на доставената продукция, както и че тя отговаря на заложените в договора критерии за качество. Стоките са носели съответстващите им маркировки за стандартизация и качество. Тримата подсъдими не са имали задължение по маркироване и въвеждане на стандартизация на продуктите, в какъвто аспект е останала недоволна прокуратурата, поради което и правилно те са били оправдани за извършено в съучастие престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд намира за неоснователни твърденията, изложени в протеста, за наличие на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което атакуваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № СП-7 от 27.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 8/ 2012 г. на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.