1 Р Е Ш Е Н И Е № 184 С., 11.05.2010 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и десета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова Светла Димитрова при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.4004 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Б., представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представител на Държавата срещу въззивно решение № 142 от 26.06.2008 год. по гр.д. № 189/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено решението на Карнобатския районен съд от 2.01.2008 г. по гр.д. № 91/2007 г., с което С. Б. Д. и Д. Н. Д. са осъдени да предадат на Държавата владението върху следния недвижим имот: дворно място от 1520 кв.м., представляващо 1520/1590 ид.ч. от парцел ІV в кв.44, при граници: изток-парцел, север-парцел ІІІ-общ., юг и запад-улици, а по действащия план УПИ ІV-3 в кв.44, при граници: изток-УПИ- V, север- УПИ –ІІІ, юг и запад-улици, находящ се в [населено място], обл.Б., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, кухня, баня и стопанска сграда, на основание чл.108 ЗС. Поддържа се, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила-основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба С. Б. Д. и Д. Н. Д. не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че подадената срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, касационна жалба е допустима. С определение № 394 от 3.04.2009 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по въпроса за допустимостта на иск за собственост, предявен от държавата за имоти по чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ срещу лица които не са собственици по земеделска реституция, с оглед приложението на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. Допускането на касационно обжалване е обосновано с недостатъчно практика по този въпрос. Точното тълкуване на правната норма на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ във връзка с поставения въпрос налага да се приеме, че съществува правна възможност държавата да защити правото си на собственост срещу трети на реституцията лица с ревандикационен иск и същият е допустим. Изработването и прилагането на скица касае възможността да се индивидуализира имота, по отношение на който държавата заявява собствени права, но скицата по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ не е единствения способ за индивидуализиране на спорния имот. Предявеният от държавата срещу С. Д. и Д. Д. иск е с правно основание чл.108 ЗС. Правото на собственост върху УПИ - ІV-3, кв.44 по плана на [населено място], [община] при граници: изток УПИ V, север УПИ-ІІІ, юг и запад – улици, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, кухня, баня, стопанска постройка и др. подобрения държавата е основала на деривативно основание- договор за покупко-продажба от 26.04.1977 г. и акт за държавна собственост № 11457/1.07.1977 г. Ответниците по редандикационния иск са заявили правопогасяващото собствеността на държавата възражение за оригинерно придобиване на правото на собственост върху процесния имот. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото, като е приел, че искът за собственост е преждевременно предявен от държавата, тъй като не е проведена административната процедура по 11, ал.4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената площ и прилежащият към нея терен, за да се извърши преценка дали има свободна част от процесния имот, която съгласно чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ е държавна собственост и която ответниците държат без правно основание. С оглед изложеното следва да се приеме, че обектът на правото на собственост е бил достатъчно индивидуализиран и определен, поради което може да бъде предмет на вещноправна защита, което предпоставя допустимостта на иска и разглеждане на спора по същество. Предвид на това, решението на въззивния съд, с което е обезсилено решението на първата инстанция, като е прието, че предявения иск по чл.108 ЗС е недопустим и е прекратено производството по делото е неправилно. Същото ще следва да се отмени и делото върне на същия съд за разглеждане на спора по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 142 от 26.06.2008 год. по гр.д. № 189/2008 год. на Бургаския окръжен съд. Връща делото на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :