Р Е Ш Е Н И Е № 221 София, 25 април 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 649/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимите Н. Н. Н. и Д. Т. И. срещу въззивна присъда № 314/27.10.2011 г., постановена по ВНОХД № 3248/2011 год. от Софийски градски съд. В жалбите на подсъдимите Н. и И. се твърди, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения. В писмените бележки, представени от защитата на подсъдимия Н., се претендира нарушение на материалния закон с не прилагането на чл. 78а от НК и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправеното искане от жалбоподателите е за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимите. Пред касационната инстанция подсъдимият Н. Н. и неговият процесуален представител поддържат жалбата. Подсъдимият Д. И. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда от 08.03.2011 г., постановена по НОХД № 6964/2009 г. от Софийски районен съд, подсъдимите И. и Н. са били признати за невинни и оправдана по обвинението по чл. 325, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Софийският градски съд отменил тази присъда и постановил друга, с която признал подсъдимите И. и Н. за виновни в това, че на 03.08.2006 г., в съучастие като съизвършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложените наказания са, както следва : за подсъдимия Н. три месеца лишаване от свобода; за подсъдимия И. три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. ІІ. Касационните жалби са основателни. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция, като е заявила извършен самостоятелен анализ на доказателствата, довел до крайното заключение относно съставомерност на деянието по чл. 325, ал.1 от НК. Въззивният съд правилно е видял противоречие в гласните доказателствени източници, предопределило необходимост изводимата от тях доказателствена информация да бъде обсъдена обстойно. Това обаче не е сторено по начин, изискуем се от закона, защото съдът не е изпълнил задълженията си да направи задълбочен анализ на доказателствата, както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка, да посочи кои доказателствени източници и в кои техни части кредитира, както и да посочи основанията, поради които отхвърля други. От една страна, съдебният състав е посочил, че следва да се кредитират показанията на свидетелите Н. и Н., независимо от констатацията за наличие на известно противоречие между тях, определено от съда като „мнимо”. А от друга, в мотивите на съдебния акт, разкриващи дейността на съда по проверка и анализ на доказателствената съвкупност, личи, че показанията на Н. очевидно не са били кредитирани в тяхната цялост: напр., информацията, поднесена от него за развоя на събитията след настъпването на пътния инцидент между двата автомобила, придвижването на последните към кръстовището и последователността на същото. Прието е още, че конфликтът между подсъдимите и свидетеля Н. се пренесъл пред дома на свидетеля Н., който по това време си бил вкъщи, факт който не се твърди от последния. В съдебното следствие, проведено пред първата инстанция, в заседанието от 08.03.2011 г., свидетелят Н. е заявил, че е бил в собствения си автомобил, паркиран пред дома му, и е възприел поведението на тримата участници в инцидента от самото му начало, преминал през размяна на реплики, последвани от размяна на удари. Затова и съображенията на съда за т.нар.”мнимо” противоречие, дължащо се на това, че е „възможно и логично този свидетел да не е възприел началните удари”, са неубедителни. На следващо място, въззивният съд е изложил принципно верни съображения, че хулиганските действия могат да се извършват в разнообразни форми, в това число и с посегателства върху телесната неприкосновеност на личността, като правилно в този връзка е проявил критичност към съдебния акт на първата инстанция. Същевременно обаче наличието на белезите, характеризиращи престъпния състав, и специалния субективен признак - „хулигански мотив”, заключаващ се в явното неуважение към обществото, са останали недостатъчно аргументирани. В този аспект въззивният съд не е разгледал в пълнота и приетите от него обективни данни за поведението на участниците в конфликта, възникнал като словесен скандал с размяна на реплики, последван от сбиване, чрез взаимното нанасяне на удари. Втората инстанция е отхвърлила обясненията на подсъдимия Н. в онези части, в които е отричал размяната на удари със свидетеля Н.. В същото време съдът се е въздържал да обсъди данните, съдържащи се в тях, за първопричината на възникналия конфликт, към чието разрешаване подсъдимите са се насочили, водени от убеждението за неправомерност в поведението на Н.. Отделен е въпросът, дали тези обяснения следва да бъдат кредитирани, както и дали са достатъчни, за да се приеме, че умисълът на подсъдимите не обхваща проявата на явно неуважение към обществото. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд относно фактите, включени в предмета на доказване. Има обаче правомощие да извърши проверка дали са изпълнени процесуалните изисквания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с разпоредбата на чл. 14 от НПК. В конкретния случай, нарушението на тези изисквания се свеждат до превратност при тълкуването на част от доказателствените източници и формално обсъждане на други. Както се посочи по – горе, налице е и известна вътрешна противоречивост в мотивите на проверяваната присъда, поставяща под съмнение съответствието на съдебния акт с разпоредбите на чл. 339, ал.1 и ал.3 във вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК. Констатираните процесуални нарушения, определят наличието на касационното основание за отмяна по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, отстраними са от въззивния съд при новото разглеждане на делото. В хода на това ново разглеждане на делото въззивният съд следва да извърши нов доказателствен анализ, да отстрани нарушенията, дали основание за отмяна на съдебния акт, както и да съобрази в тази връзка забраната – „да не се влошава положението на подсъдимите”, по чиито жалби е постановена тази отмяна . Възраженията, поддържани с жалбата на подсъдимия Н., относно нарушението на материалния закон, изразило се в не прилагането на чл. 78а от НК, не могат да бъдат разгледани сега, предвид изхода на делото, но следва да получат отговор, съобразно данните по делото, определящи наличието или не на предпоставките, визирани в закона. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 314/27.10.2011 г., постановена по ВНОХД № 3248/2011 год. от Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.