Ключови фрази


- 6 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597

гр. София 18.07. 2022 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 02.03.2022 (втори март две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3698 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 34 989/01.07.2021 година, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущества [населено място] (КПКОНПИ [населено място]), срещу решение № 10 384/20.05.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 1875/2021 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 3984/24.08.2018 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 150/2017 година, с което е отхвърлен предявения от КПКОНПИ [населено място] срещу Б. Б. П. иск с правно основание чл. 74, ал. 1, във връзка с чл. 62 и чл. 63 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 175 205.95 лева, включващо недвижими имоти и парични суми.
В подадената от КПКОНПИ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от КПКОНПИ [населено място] срещу Б. Б. П. иск с правно основание чл. 74, ал. 1, във връзка с чл. 62 и чл. 63 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество да бъде уважен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по подадената касационна жалба Б. Б. П. е подал отговор с вх. № 35841/02.09.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 10 384/20.05.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 1875/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в оспорваната с нея част.
КПКОНПИ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 31.05.2021 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 34 989/01.07.2021 година, като е подадена по пощата на 30.06.2021 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че § 5, ал. 2 от ДРЗПКОНПИ (обнародван в ДВ бр. 7/19.01.2018 година), действал към момента на постановяване на първоинстанционното решение установявал, че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършвали по реда на този закон. Основание за проверката било привличането на Б. Б. П. като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, във връзка с чл. 26 от НК. Инкриминираното престъпление (за обвинението по което по н. о. х. д. № 342/2015 година по описа на Окръжен съд Благоевград било сключено споразумение между обвиненото лице и Прокуратурата на Република България) било изрично визирано от разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ. Проверяваният период бил 04.08.2005 година–04.08.15 година. Според чл. 107 от ЗПКОНПИ КПКОНПИ [населено място] образувала производство, когато можело да се направи обосновано предположение, че дадено имущество било незаконно придобито. Предположението се считало за обосновано, ако след проверката се установяло значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и неговите законни приходи. § 1, т. 3 ДРЗПКОНПИ определял, че като „значително несъответствие“ следвало да се третира онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишавал 150 000.00 лева за целия проверяван период. Б. Б. П. бил възразил, че претенциите за вложената сума за придобиване на апартамент н София и застрахователното правоотношение били суми, спрямо които била изтекла погасителната давност за насочване на претенция от Държавата за отнемане на база приложимия закон. В съдебно заседание от 08.02.2018 година КПКОНПИ [населено място] била оспорила съдържанието и датата на приложени с отговора на П. писмени доказателства: договор за опрощаване на парични задължения от 22.11.2005 година, разписка за върнат заем от 21.11.2005 година, издадена от Н. Д. (заемател спрямо П.) и договор за заем от 15.09.2003 година между две търговски дружества. С оглед така направеното изявление липсвало оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК. Оборването на съдържанието и достоверността на датата на съответните доказателства следвало да се осъществи от оспорилия ги с помощта на допустимите в процеса доказателства. На стр. 844, т. 3 от първоинстанционното дело било класирано експертно заключение, изготвено от вещите лица Р. В. и Р. Д.. Според същото за времето 04.08.2005 година– 31.01.2007 година П. бил студент. Минималната издръжка през този период била според данни на НСИ. На 27.03.2007 година Б. Б. П. бил придобил апартамент № 8, находящ се в сграда с фаза на завършеност „груб строеж“, с административен адрес [населено място], [улица]. Искът бил предявен на 12.06.2017 г. На основание чл. 152 от ЗПКОНПИ правата на държавата по този закон се погасявали с изтичане на 10 годишна давност, която започвала да тече от датата на придобиване на имуществото. Поради това сумата от 84 300.00 лева–пазарна цена, определена на основание чл. 148 от ЗПКОНПИ (стр. 840-оценителна експертиза, осъществена от инж. Х. Г.) не следвало да бъде анализирана при съотнасянето нетен доход/придобито имущество. Същото се отнасяло за трансформираната стойност на лек автомобил, закупен на 05.02.2007 година за сумата 6600.00 лева по повод на чието застраховане Б. Б. П. бил получил 6070.00 лева с естество на застрахователно обезщетение. На това основание и според изводите на първоначалната оценителна експертиза, осъществена от вещите лица В. и Д. за годините 2005, 2006, 2007 и 2012 година нямало несъответствие в доходите и имуществото на Б. Б. П.. Несъответствието за 2008 година било в размер на 888.90 лева, за 2009 година то било в размер на 1915.67 лева, за 2010 година– 1811.92 лева, за 2011 година-12 820.73 лева, за 2013 година–51 772.68 лева, за 2014 година–2268.39 лева и за 2015 година–10 525.87 лева. Общият размер на несъответствието възлизал на 92 651.43 лева. Липсвали доказателства за времетраенето на следването на П. през приетия от експертизата период 04.08.2005 година-31.01.2007 година. Поради това сумата за издръжка през време на следването, изчислена според данните на НСИ за минималните стойности за живеене през периода 2005година–2007 година била размер на 10 647.27 лева не подлежала на приспадане от имуществото на П.. Вещите лица, изготвили класираната на стр. 844 експертиза, зачитали заявените от ответника с отговора на исковата молба получени средства, както следва: от баща му-Б. П. (лично предоставени или опосредено чрез лицата В. М. превела 5000.00 лева и И. М., превел 1506.00 лева), от братовчед му В. Н.-в общ размер 108 780.00 лева (табл. 1 от стр.3 на заключението) и заеми на стойност 43 137.84 лева (стр. 28 от заключението – 20 000.00 € по договор от 29.03.13 година с Б. П., възстановен до сумата 19 000.00 € и кредит-овърдрафт в размер 4288.00 лева). Причина да бъде възприето заключението в този му вид било съвпадението между документалното движение на средства по банковите сметки на Б. Б. П. (изследвано от вещите лица) и показанията на лицата Б. П. (лист 917), В. Н. (лист 918), В. М. (лист 917, гръб) и И. М. (лист 917, гръб). Възражението на КПКОНПИ [населено място], че бащата на ответника Б. П. не е разполагал със законен източник на средствата, които бил дарявал/заемал на сина си и/или житейската му партньорка С. А. (с която Б. Б. П. имал общо дете) било извън предмета на доказване във водения процес, въпреки че вещите лица по първоначалната икономическа експертиза (стр. 844) били изследвали приходоизточниците на Б. П. (лист 915, гръб от първоинстанционното дело). Според вещите лица В. и Д. движението на средства между Б. Б. П. и С. А. не се било отразило на притежаваното от П. имущество. При така установената разлика между доказани като имащи законов източник приходни средства и имуществото на Б. Б. П. и съобразяване с актуалното спрямо иска нормиране, свързано с понятието „значително несъответствие) и доказателствената тежест, указана в разпоредбата на чл. 156, ал. 4, т. 3 от ЗПКОНПИ въззивният състав правел изводи, идентични с направените от Окръжен съд Благоевград, че искът, предявен от КПКОНПИ [населено място] бил неоснователен.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КПКОНПИ [населено място] е поискала въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да излага самостоятелни мотиви, без да препраща към изводите на първоинстанционния съд; за това може ли съдът да приеме за установени законни приходи на ответника от дарения на суми в значителни размери, над 5000.00 лева, при липса на годни доказателства и въпреки недекларирането им от ответника; за това следва ли да бъде изключен от размера на несъответствието по § 1, т. 7 от ДРЗПКОНПИ за проверявания период по чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ възмездно придобито през този период имущество, поради обстоятелството, че правата на Държавата да се постанови отнемане в нейна полза на това имущество са погасени по давност и за това допустимо ли е изключването на имущество, придобито през проверявания период по чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ от икономическия анализ и размера на несъответствието по § 1, т. 7 от ДРЗПКОНПИ.
По така посочените по-горе въпроси може да се направи извод, че там където е посочен § 1, т. 7 от ДРЗПКОНПИ, всъщност се има предвид § 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ. Разпоредбата на § 1, т. 7, но от ДРЗОПДНПИ (отм.) е определяла кога е налице значително несъответствие по смисъла на закона, като след отмяната й е заменена от § 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ. Поради това се касае до техническа грешка при формулирането на въпросите.
Първият от посочените по-горе въпроси не обуславя допускането на въззивното решение на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, доколкото съдът нито е препращал към мотивите на първоинстанционното решение, нито се е позовавал на тях. Обсъждани са събраните по делото пред първата инстанция доказателства, което обаче е в правомощията на въззивната инстанция. Що се отнася до втория въпрос той е свързан с извършената от въззивният съд преценка на доказателствата и направените с оглед на нея изводи, поради което не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е уточнено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Третият и четвъртият от въпросите обаче са включени в предмета на производството и са обусловили правните изводи на въззивния съд при постановяване на решението му. Доколкото липсва установена практика по третия въпрос, а четвъртия се разрешава противоречиво от съдилищата са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване по тях.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на решение № 10 384/20.05.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 1875/2021 година, по подадената срещу него от КПКОНПИ [населено място] касационна жалба с вх. № 34 989/01.07.2021 година и такова трябва да се допусне.
За да се отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване следва да се вземат предвид и отговорите на въпросите по повод на които е образувано тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС. Поради това производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на ТР по посоченото тълкувателно дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 384/20.05.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 1875/2021 година.
СПИРА производството по гр. д. № 3698/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. до постановяване на ТР по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.