Ключови фрази
подобрения * съсобственост * водене на чужда работа без пълномощие * неправилна правна квалификация

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  

                                                    №  463

                                           София 25.05.2010г.

                                         

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА

                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1261  по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. П. Г.,А. К. И.,Г. С. К.,С. Ц. Р.,Е. Ц. И.,Л. Ц. Р. и В. Ц. Д. чрез адв. Н. А. срещу решение от 14.04.09г.по в.гр.дело № 481/08г.на Софийски градски съд,ІІ Б състав в частта му за обезсилване на решението от 17.12.07г.,постановено по гр.дело № 6821/06г.на СРС,32 състав и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на иск по чл.61 ал.2 от ЗЗД.

С определение № 1* от 5.11.09г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.

Жалбоподателите излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Молят да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което да се отхвърли иска,предявен от Ж. Й. М..

В хода на процеса е починала жалбоподателката Л. Ц. Р. и оставила за законни наследници останалите жалбоподатели.

Ответницата по жалбата Ж. М. не заявява становище.

Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са предявени два обективно съединени иска с правна квалификация чл.61 ал.2 от ЗЗД – за заплащане стойността на извършени подобрения в съсобствен имот и чл.30 ал.3 от ЗС – за заплащане на необходими разноски за запазване на имота. Направен е извод,че първоинстанционният съд не е направил разграничение между двете претенции и не се е произнесъл по иска по чл.61 ал.2 от ЗЗД за сумата 3130 лв,което обусловило обезсилване на решението в тази му част и връщане на делото за произнасяне по предявения иск.

Посоченият от жалбоподателите процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право,без да е обвързан от поддържаната от страните квалификация. Точното прилагане на процесуалния закон изисква въззивната инстанция да разгледа спора по същество,без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение. Въззивният съд като втора първа инстанция следва да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи свои правни изводи по същество на спора,които са резултат от решаваща,а не контролна дейност. В този смисъл е задължителната практика на ВКС – ТР № 1/ 4.01.01г.по гр.дело № 1/00г.на ОСГК на ВКС. От изложените факти в исковата молба съдът извлича точното правно основание,въз основа на което решава конкретния правен спор по същество.

По основателността на касационната жалба:

Касационната жалба е основателна.

Страните са съсобственици по наследство на недвижим имот – дворно място съставляващо им.пл. № 1* в кв.156 по плана на гр. С.,м. Орландовци,включен в парцел **** и 6,заедно с построената в него полумасивна едноетажна жилищна сграда. С влязло в сила съдебно решение имотът и сградата в него са поделени при отразените от делбения съд квоти и между описаните лица,които се явяват собственици на съответните ид.части. Ищцата Ж. М. твърди,че в качеството на съсобственик е извършила подобрения върху целия имот,поради което претендира стойността им от останалите съсобственици съобразно правата им.

С оглед на така установените обстоятелства съдът е дал вярната правна квалификация на претенцията,като е посочил,че правоотношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на института на водене на чужда работа без пълномощие - чл.61 ал.2 от ЗЗД. Неправилно обаче въззивният съд е приел,че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.30 ал.3 от ЗС. Налице не е хипотезата на произнасяне от първостепенния съд по непредявен иск,а неправилна правна квалификация. Ето защо въззивният съд, след като правилно е квалифицирал спорното материално право, е следвало да се произнесе по същество вместо да обезсили първоинстанционното решение.

Допуснато е съществено нарушение на процесуалния закон,което е основание по чл.293 ал.3 от ГПК решението да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

 

 

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение от 14.04.09г по в. гр.дело № 481/08г.на Софийски градски съд в частта,с която е обезсилено решението от 17.12.07г.по гр.дело № 481/08г.на СРС,32 състав и делото е върнато за разглеждане на иск по чл.61 ал.2 от ЗЗД.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.