О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 270 гр. София, 19 юни 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА БОНКА ЯНКОВА при становището на прокурора от ВКП Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Янкова частно наказателно дело № 505/2023г.,за да се произнесе взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.43,т.1 от НПК. Образувано е по постъпило определение, постановено на 31.05.2023г от съдията докладчик по НОХД № 221/2023 г. по описа на ОС Видин, с което съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. В определението е направена констатацията, че подсъдимият и преобладаващата част от свидетелите - 4 от общо 9-мата свидетели, посочени в списъка за призоваване към ОА живеят в [населено място], трима от свидетелите живеят в [населено място] и съответно по един свидетел – в [населено място] и в [населено място]. Посочено е, че от четирите вещи лица, трима са от [населено място] и едно от [населено място] и в обобщение са изложени съображения, че евентуалната промяна на подсъдността, с определяне на друг равен по степен съд, който да е Софийски градски съд, би снижила разходите по делото и би се постигнала бързина и икономия, чрез спестяване на време и разходи на участниците в наказателното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането следва да се уважи, тъй като е налице соченото в него основание за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, ІІІ н.о., намира че делото следва да бъде разгледано от Окръжен съд Видин, по следните съображения: Производството по НОХД № 221/2023г. по описа на ОС Видин е образувано по внесен обвинителен акт срещу А. Г. от [населено място] за престъпление по чл. 242,ал.3 от НК. В изготвеният към обвинителния акт списък за призоваване са вписани девет свидетели, от които 4-ма са с местоживеене в [населено място] и 3-ма в [населено място]. В разпоредбата на чл.36,ал.1, ал.2 и ал.3 НПК е установен принципът, че делата се разглеждат по правилата на местната подсъдност от съда, в района на който е извършено или довършено престъплението, а когато това не може да се определи, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Изключенията на този принцип е дефинирано при хипотезите на чл.43 НПК. При първата от тях е дадена възможност Върховният съд да измени тези правила, като реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, но само когато „много обвиняеми или свидетелите“ живеят в района на друг съд. Трайно е залегнало в съдебната практика на ВКС разбирането, че под понятието „много“ дефинирано в чл.43,т.1 от НПК се има предвид броя на живеещите в района на друг съд обвиняеми или свидетели да „преобладава“, защото само така, промяната на местната подсъдност би удовлетворила и отговорила на условието за нейното допускане, а именно – постижимост на процесуална икономия и бързина на съдебния процес, както и преодоляване по този начин на затрудненията, свързани с осигуряване на участниците в него.(О № 40 от 15.VII.1976 г. по н. д. № 367/76 г., ВС РБ, I н. о. О № 155 от 26.11.2009 г. на ВКС по ч.н.д.№ 653/2009 г., III н. о, О № 197 от 15.11.2011 г. на ВКС по ч. н. д. № 2691/2011 г., III н. о.,О № 73 от 17.05.2016 г. на ВКС по ч. н. д. № 466/2016 г., I н. о.) В конкретния случай, видно от материалите по делото, както е посочено и в самото определение на съдията докладчик от ОС Видин, трима от общо 9-те свидетеля, посочени в обвинителния акт живеят в района на Окръжен съд Видин, четирима на територията на СГС и по един в [населено място] и в [населено място]. При това положение е очевидно, че не са налице условията на чл.43,т.1 НПК. Преценени в аспекта на общия брой на лицата за призоваване, живеещите в [населено място], не са преобладаващи, а незначително надхвърлят (заедно с подсъдимия- двама в повече) тези, живущи на територията на [населено място]. Освен посоченото, други двама свидетели следва да бъдат призовани от различни съдебни райони, което ще затрудни и другия, еднакъв по степен съд, който се иска да бъде определен. Относно вещите лица, освен, че в чл.43,т.1 от НПК техният брой не е включен като относим критерий за преценка, но и с оглед предвидените в НПК възможности за тяхното участие, включително и без да бъде провеждан непосредствения им разпит, не са водещ фактор в преценка за основателността на поисканата промяна на местната подсъдност. Още повече, че едното вещо лице е с местоживеене в [населено място]. При така изложеното ВКС, ІІІ н.о. намира, че евентуалната промяна в подсъдността няма да доведе до процесуална и материална икономия. Спазването на залегналия в чл.22,ал.1 НПК принцип е постижимо изцяло и със своевременно и с добра организационна обезпеченост, призоваване на посочените в списъка към ОА лица, осъществено от съда, чиято подсъдност е в съответствие с чл.36, ал.1 от НПК, а именно ОС Видин. Ето защо, като намира искането за промяна на местната подсъдност на делото за неоснователно, Върховният касационен съд на Република България, III н. о. О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията-докладчик по НОХД №221/2023 г. на Окръжен съд Видин за възлагане разглеждането на делото на друг, еднакъв по степен съд. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Видин за насрочване и разглеждането му. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: