О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                                       № 53                                                       гр.София, 05.02.2009 г.                                                                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ:               ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                       ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 589 по описа за 2009 г. приема следното:   Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „В” ЕАД-гр. Бургас срещу определение № 338 от 11.08.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 389 от 2009 г., с което е потвърден отказ № 354 от 09.07.2009 г. на съдия по вписванията при С. по вписванията- гр. Б. към А. по вписванията да извърши вписване на договор от 09.07.2009 г., сключен между Т и канализация” ЕАД- гр. Б.. В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК- жалбоподателят счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е произнасянето на ВКС по въпроса за тълкуването на разпоредбата на чл.193 от ЗУТ и по-конкретно дали учредяването на сервитута по чл.193 от ЗУТ за изграждане на отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура може да бъде в полза на лице, което не е собственик на съседен имот, а е В и К оператор. При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Бургаския окръжен съд на 16.09.2009 г., а частната жалба е подадена на 23.09.2009 г./. Същата е подадена срещу определение на съд, с което е дадено разрешение по същество на охранително производство и се прегражда неговото развитие. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания. В случая поставения от жалбоподателя въпрос /дали сервитутът по чл.193 от ЗУТ за изграждане на отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура може да бъде учреден в полза на лице, което не е собственик на съседен имот, а е В и К оператор/ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като касае приложението на правна норма /разпоредбата на чл.193 от ЗУТ/, по която няма съдебна практика и която очевидно е неясна и се нуждае от тълкуване от ВКС, тъй като се прилага по различен начин от съдиите по вписванията и съдилищата в страната. Поради това касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд следва да се допусне. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише договора от 09.07.2009 г., сключен между Т и К” ЕАД-гр. Бургас, по силата на който Т. М. е учредил право на „В” ЕАД- гр. Б. да прокара водопровод през собствения му имот, въззивният съд е приел, че този договор не подлежи на вписване, тъй като с него не се учредява сервитутно право по смисъла на чл.193 от ЗУТ- тъй като сервитутът по чл.193 от ЗУТ предполага договор между собствениците на два съседни имота, а в случая „В” ЕАД- гр. Б. не е собственик на имот в съседство с този на Т. М. Това определение е правилно поради следното: Съгласно чл.193 от ЗУТ, правото да се прокарват отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в чужди имоти се учредява с договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите им. Тъй като по своята същност това право е поземлен сервитут, разпоредбата на чл.193 от ЗУТ следва да се тълкува в смисъл, че то може да се учреди с договор между собствениците на служещия имот /имот, който е обременен от това сервитутно право/ и на господстващия имот /имот, в чиято полза е учредено това право/. То не може да бъде учредено с договор между собственика на служещия имот и В и К оператора, който ще изгради отклонението от общата мрежа, тъй като това би противоречало на същността на поземлените сервитути, които по сегадействащото ни право са ограничени вещни права, изразяващи се в тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ, който принадлежи на друг собственик /в този смисъл е легалното определение за поземлен сервитут в чл.103 от Закона за водите/. Изводът, че сервитутът по чл.193 от ЗУТ не би могъл да се учреди в полза на В и К оператора съответства и на правната уредба на реда и начина на изграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения в урбанизираните територии, дадена в глава четвърта, раздел IV от ЗУТ /чл.83-88/ и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн.в ДВ бр.88 от 2004 г. Съгласно чл.83 и чл.84 от ЗУТ, водопроводните и канализационни мрежи и съоръжения се изграждат по одобрени проекти в съответствие с общите и подробни устройствени планове и се проектират като улични мрежи при спазване разпоредбите на глава четвърта, раздел II от от ЗУТ, а водопроводните и канализационни инсталации на недвижимите имоти се включват към тези мрежи със сключване на договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество, при условия и ред, определени в наредба на МРРБ. А съгласно чл.15 от горепосочената Наредба № 4 от 14.09.2004 г., издадена именно на основание чл.84, ал.3 от ЗУТ, когато за осъществяване на присъединяването поради техническа и/или конструктивна необходимост се налага в чужд имот да се изградят водопроводни съоръжения, необходими за водопрекарване във връзка с водоснабдяването на съседни имоти /какъвто е и настоящия случай/, собственикът на служещия поземлен имот учредява право на водопрекарване при условията и по реда на чл.193 от ЗУТ в полза на собствениците на водоснадбяваните имоти. Във всички други случаи се забранява изграждането на водопроводни и канализационни мрежи през чужд имот / в този смисъл чл.18, ал.1, т.6 и чл.24, ал.4, т.1 и 3 от наредбата/. Тоест, горепосочената наредба също не предвижда възможност за учредяване на сервитут по чл.193 от ЗУТ в полза на В и К оператора, а изрично посочва, че в този случай се учредява сервитут в полза на собствениците на имотите, които ще бъдат водоснабдявани с изграждането на водопровода в чужд имот. Обстоятелството, че по реда на чл.193 от ЗУТ не може да се учредява сервитут в полза на В и К оператора съответства и на правната уредба в специалния за случая Закон за водите. Съгласно чл.112 от него, правото на водопрекарване през чужд имот се учредява в полза на всеки, който има постоянна или временна нужда от това, със споразумение на собствениците на господстващия и на служещия имот, а ако такова не може да бъде постигнато- с акт на органа по чл.52, ал.1, т.3, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот. Действително, нашето право познава т.нар. квазилични сервитути- сервитути, които се учредяват в полза на определени лица с оглед обслужване на извършваната от тях дейност, а не в полза на лица, които са собственици на т.нар. „господстващи имоти”. Такива са сервитутите по чл.64 от Закона за енергетиката, които възникват по силата на закона или се учредяват в полза на енергийните предприятия, сервитутите на преминаване и на изграждане на мрежи и отклонения от тях в полза на предприятието, осъществяващо електронни съобщения по чл.288 от Закона за електронните съобщения от 2007 г., сервитутите по чл.16 по Закона за горите за прекарване през гори и земи от горски фонд-частна държавна собственост на телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии, подземни водопроводи, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура в полза на операторите на тази инфраструктура. Тези сервитути обаче са изрично уредени в горепосочените закони, като в полза на В и К операторите има предвиден сервитут на прокарване на водопроводи и канализация само в горите и земите от горския фонд-частна държавна собственост /по реда на чл.16 от Закона за горите/, но не и върху частни поземлени имоти по ЗУТ, по Закона за водите или по друг нормативен акт. Поради това и доколкото вещните права са строго лимитирани /numerus clauses- само тези, посочени в закон/, следва да се приеме, че в полза на В и К операторите не съществува по закон възможност и не би могло да се учреди сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд поземлен имот /с изключение на имот, представляващ гора или земя от горския фонд-частна държавна собственост/. Възможно е, в случая да се касае за пропуск на законодателя да уреди такова квазилично сервитутно право в полза на В и К операторите в специалния за случая Закон за водите, но този пропуск не може да бъде преодолян с разширително превратно тълкуване на чл.193 от ЗУТ, в който изрично е посочено, че сервитутът по чл.193 от ЗУТ възниква по силата на договор между собствениците на съседните имоти- следователно в полза на имота, който ще има полза от изграждането на водоснабдителната система в чужд имот /имотът, който ще бъде водоснабден/. С оглед на гореизложеното сключеният на 09.07.2009 г. договор между „В” ЕАД-гр. Бургас и Т. М. М. не е за учредяване на сервитутно право в полза на „ В и К”- гр. Б. по смисъла на чл.193 от ЗУТ, а има само облигационен характер, поради което този договор не подлежи на вписване. Ето защо определението на Бургаския окръжен съд, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията да впише този договор, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 338 от 11.08.2009 г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 389 от 2009 г.   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 338 от 11.08.2009 г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 389 от 2009 г., с което е потвърден отказ № 354 от 09.07.2009 г. на съдия по вписванията при С. по вписванията- гр. Б. към А. по вписванията да извърши вписване на договор от 09.07.2009 г., сключен между „ канализация” ЕАД- гр. Б. и Т. М. М. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.