Ключови фрази
Частна касационна жалба * установителен иск в заповедно производство


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 375
София, 24.06.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………......, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 460 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 130 ГПК и поради това се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 184 от 29.ХІІ.2014 г. на турското търговско д-во с ограничена отговорност „С. П. И. Т. К. М. С. Ве Т Л. Ш.” (регистрирано от Службата по търговски регистър на Република Турция в [населено място], вилает К., под № 5283/23.І.1997 г. и представлявано по дзакон от неговия управител – турският гражданин К. Д.) подадена против определение № 1024/5.ХІІ.2014 г. на Кърджалийския ОС, ГК, от 14.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 304/2014 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение № 28/8.Х.2014 г. на Момчилградския РС по гр. д. № 104/2014 г. – за
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушения на материалния закон, така и при допуснати от състава на Кърджалийския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, както и отменяване на потвърденото с него прекратително определение на РС-Момчилград по гр. д. № 104/2014 г. и даване ход на последното за разглеждане на спора по същество.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Кърджалийският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 138/19.ІІІ.2009 г. на състав от І-во т.о., постановено по т. д. № 23/09 г., по следния материалноправен въпрос: „Следва ли да се счита за техническа грешка неправилното изписване на наименованието на юридическото лице-ищец в исковата му молба, при положение, че по делото са били представени документи, от които е било видно правилното му наименование?”
Произнасянето на Кърджалийския ОС с атакуваното въззивно определение съдържало и произнасянето му по противоречиво решавания от съдилищата в страната процесуалноправен въпрос: „Дали при наличието на констатирана нередовност в исковата молба, сезираният съд има задължението да даде указания на страната за отстраняването й преди да постанови определение за прекратяване на делото?” В тази връзка търговецът частен касатор представя три съдебни акта: Опр. № 475/18.VІІ.2014 г. на Пазарджишкия ОС по ч. гр. д. № 538/2014 г.; Определение № 290/22.V.2013 г. на Варненския апелативен съд по ч. гр. д. № 250/2013 г. и Опр. № 506/11.VІІ.2013 г. на Добричкия ОС, постановено по ч. гр. дело № 546/2013 г.
Отделно от гореизложеното произнасянето на Кърджалийския ОС с атакуваното въззивно определение включвало и други (след уточняването им от ВКС) три материално- и процесуалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1./ „Дали следва да се счита за техническа грешка неправилното /непълно/ изписване на наименованието на юридическото лице-ищец в исковата му молба по делото, при положение, че за същото са посочени и други индивидуализиращи го белези - като регистрационен номер, година и място на регистрация в търговски регистър, от които недвусмислено може да се заключи че това е един и същ търговец?”;
2./ „Налице ли е липса на активна процесуална легитимация на юридическо лице ищец, което в исковата си молба е с погрешно /непълно / изписано наименование, но за същото са били посочени и други надлежно индивидуализиращи го белези, като горепосочените, както и когато по делото са представени документи, от които е видно точното наименование на фирмата му?”;
3./ „Дали обстоятелството, че в исковата молба фирменото наименование на юридическото лице-ищец е бил изписано неправилно /непълно/, представлява основание за извод, че искът е предявен от несъществуващ в правния мир субект, след като молбата му съдържа и други надлежно индивидуализиращи го признаци, като посочените по-горе, а също и когато по делото са били представени документи, от които е видно точното му и пълно, т. е. правилно наименование на фирмата му?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна във въззивното пр-во пред Кърджалийския ОС, настоящата частна касационна жалба на турското дружество с ограничена отговорност „С. П. И. Т. К. М. С. Ве Тиджарет Л. Ш.”, с регистрация в [населено място], вилает К., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т.п 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, основано върху констатацията на РС-Момчилград, че „от 20.ІІ.2008 г. дружеството ищец е с ново търговско наименование” – заради добавените два нови елемента към фирмата му, а именно „К. М.”, Кърджалийският ОС е приел, че от представените по делото доказателства се установявала не само промяна в наименованието на търговеца, но също и в адреса му, както и че тези обстоятелства били настъпили „много по-рано от датата на подаване на исковата молба, но очевидно не били съобразени от ищеца нито при депозирането й, нито на по-късен етап”. И понеже съдът нямал „служебното задължение” да коригира наименованието на ищцовото д-во и посочения в исковата молба адрес на управлението му, а можел да стори това, само ако ищецът го бе сезирал с такова искане – и то по съответния процесуален ред, крайният извод е за липса на „активна процесуална легитимация”, понеже искът продължавал да се движи с ищец, „чието наименование не съществува в правния мир”.
Видно от мотивите към определение № 138/19.ІІ.2009 г. на състав на І-во т.о. на ВКС, постановено по ч. т. дело № 23/09 г. е, че е напълно възможно в течение на разглеждането на един спор пред различните по степен съдилища да настъпят подлежащи на вписване в търговския регистър промени относно статуса на даден търговец, отнасящи се било до промяна в неговите седалище и адрес на управление, било до представляващите го физически лица или най-сетне до наименованието на фирмата на търговеца. Проявата на всяка една от такива възможни промени по отношение на един и същ търговец се установява посредством официален документ, означаван като удостоверение за актуално състояние. Отстраняване на евентуална техническа грешка или пропуск на елемент от фирменото наименование на търговец се отстранява по пътя на оставяне на исковата молба или на въззивната жалба без движение, т.е. става не по искане на търговеца, а, напротив - по служебен почин на съответния по степен съд.
В смисъла на горните разяснения, както атакуваното въззивно определение, така и потвърденото с него прекратително определение на първостепенния съд, са постановени в нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи редовността на процеса. Първоинстанционният Момчилградски РС е следвало да съобрази, че съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. В процесния случай заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3, предл. 3-то ГПК от турския търговец с управител К. Д. е било подадено на 25.ХІ.2013 г., като по пункт 3 от приложенията му е било представено удостоверение за актуално състояние с дата на издаване 11 юни 2013 г., видно от което е, че във фирменото наименование на това д-во с ограничена отговорност фигурират словните елементи „К. М.”, които обаче са били пропуснати в титулната част на заявлението по чл. 417 ГПК. Изрично в тази връзка ще следва да се подчертае, че видът на търговеца не представлява част от неговата фирма и затова думите „Л. Ш.”, превеждани като „О.”, не следва да се имат предвид при преценка дали фирменото наименование на този заявител е изписано вярно и точно. Съответно издаването от Момчилградския РС по ч. гр. дело № 428/2013 г. на заповед № 214/28.ХІ.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на турски търговец, посочен там погрешно с наименованието „С. П. И. Т. С. Ве Тиджарет Л. Ш.” - вместо с фирмата „С. П. И. Т. К. М. С. Ве Т”, не представлява пречка исковата молба да бъде поправена при съобразяване на данните в издаденото на 11.VІ.2013 г. удостоверение за актуалното състояние на същия търговец, като словосъчетанието „Л. Ш.” се изключи, а вместо него се добави словосъчетанието „К. М.”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА въззивното определение № 1024 на Кърджалийския окръжен съд, ГК, от 5.ХІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 304/2014 г., КАКТО И потвърденото с него определение № 28/8.Х.2014 г. на РС-Момчилград, по гр. дело № 104/2014 г. - за прекратяване на първоинстанционното производство.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия по предявения (с молба вх. № 645/20.ІІІ.2014 г.) по реда на чл. 422, ал. 1 ГПРК положителен установителен иск на турското дружество с ограничена отговорност „С. П. И. Т. К. М. С. Ве Т Л. Ш.”, регистрирано от Службата по търговски регистър на Република Турция, [населено място], вилает К. под № 5283/23.І.1997 г. и представлявано по закон от своя управител - турският гражданин К. Д., ОТ СТАДИЯ НА ПОПРАВЯНЕТО НА ИСКОВАТА МОЛБА в частта й по чл. 127, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2