Р Е Ш Е Н И Е № 13 Гр.С., 24.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през двехиляди и петнадесета година, в състав: П.: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4071 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Г. срещу решение №.2276/2.04.12г. по г.д.№.15756/11г. на Софийски градски съд, ІV Г състав - с което решение от 18.06.2011г. по г.д.№.36261/09г на Софийски районен съд, 37с., е отменено частично и е признато за установено по предявения от [фирма] срещу М. Г. иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422 ал.1 ГПК, че същият дължи сумата над 3288,36лв. до 5279,70лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода м.01.2004-м.04.2008г., ведно със законната лихва от 5.02.2010г., и над 300,54лв. до 427,35лв. разноски в заповедното производство. Моли се за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и присъждане на направените разноски. Ответната страна [фирма] не взема становище по жалбата. Третото лице помагач [фирма] не взема становище. С определение №.1052/15.10.2014г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за приложимостта на тригодишната давност по чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на задълженията към „Т.” за заплащане на цена на консумирана топлинна енергия. С обжалваното решение е прието, че задълженията на ответника към ищеца за заплащане на цена на ползвана топлинна енергия не са периодични, поради което приложение намира общият 5годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл.111 б.”в” ЗЗД. Поради това и съдът е признал вземане на ищеца за период в рамките на общия давностен срок. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111 б. "в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационните дружества /както и на електроснабдителните и водоснабдителните дружества и на доставчици на комуникационни услуги/, съдържат изброените по-горе признаци. Поради това те са периодични плащания по смисъла на чл.111 б."в" ЗЗД и за тях се прилага кратката тригодишна давност /в този смисъл и ТР 3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното отговорът на правния въпрос е, че вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111 б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. По основателността на касационната жалба: В. съд е приел, че задълженията на ответника към ищеца за заплащане на цената на ползваната топлинна енергия не са периодични - поради което и вземането на [фирма] за стойността на ползваната топлинна енергия се погасява с общия 5годишен давностен срок. С оглед дадения отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че в случая се касае за периодични платежи и приложима е разпоредбата на чл.111 б.”в” ЗЗД. При това положение и доколкото своевременно е било направено възражение за погасяване на претенциите - за главницата и лихвите, с кратка тригодишна давност, същото е основателно. Като се има предвид, че заявлението за издаване на заповед е подадено на 5.02.09г., по давност са погасени вземания, чийто падеж е бил до 1.02.2006г. – предвид установеното в действалите през предявения период Общи условия задължение за заплащане на дължимите месечни суми за ползваната топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При тези обстоятелства претенцията е погасена по давност за периода м.09.2001г. - м.12.2005г., респективно не е погасена за времето 1.01.06г.-30.04.08г. За дължимите за този период суми искът е основателен и следва да се уважи. Върху неиздължените суми за ползвана топлинна енергия за времето 1.01.06г.-30.04.08г. се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Същата следва да се определи поотделно за всяка главница /месечна неиздължена сума/, считано от изпадането в забава по отношение на задължението за плащането й /т.е. след изтичане на горепосочения 30-дневен срок/ до крайната дата на предявения период – 10.01.09г. По отноошение на възраженията на касатора за липса на договорна връзка между страните и на качество на потребител на ответника, въззивният съд е приел, че те не са своевременно заявени. Този извод е правилен. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на договорна връзка между страните и потребяването на топлинна енергия за предявения период. Възраженията му са били единствено относно начина на изчисляване на потребената енергия и погасяването на претенциите по давност. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК правилно и законосъобразно възивната инстанция не е обсъдила несвоевременно заявените /едва с писмените бележки пред първата инстанция/ възражения – които са били преклудирани. Същевременно, като е приел, че задължението на ответника не съставлява периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД и е приложил общия 5-годишен давностен срок, въззивният съд е нарушил материалния закон - което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК. От друга страна за правилното решаване на спора е необходимо изслушване на заключение на вещо лице за определяне на дължимите суми за ползвана топлинна енергия за периода 1.01.06г.-30.04.08г. - при съобразяване на приетата съдебно-техническата експертиза, и за размера на лихвите за забава върху тях – изчислени поотделно върху всяка главница /месечна неиздължена сума/, считано от изпадането в забава по отношение на задължението за плащането й /т.е. след изтичане на горепосочения 30-дневен срок/ до крайната дата на предявения период – 10.01.09г., и сборувани. Необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия препятства решаването на спора по същество от касационния съд и налага връщане на основание чл.293 ал.3 ГПК на делото на същия въззивен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат горепосочените процесуални действия по събиране и обсъждане на доказателства - заключение на експертиза за размера на непогасената по давност главница и лихви. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №.2276/2.04.12г. по г.д.№.15756/11г. на Софийски градски съд, ІV Г състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. П.: ЧЛЕНОВЕ: