Р Е Ш Е Н И Е № 100/2020 г. гр. София, 23.04.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 3514 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 344 от 25.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 71/2019 г. на ОС – Ловеч, въззивен гр. състав, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Собствеността върху изграденото извън правото на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли се от лицето, което го е изградило, и при какви условия така изграденото може да бъде годен обект на придобиване по давност” - поради констатирано противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 151 от 03.06.2014 г. по гр.д.№ 890/2014 г. на ВКС, І г.о. Касаторката Н. Т. Б., представлявана от адвокати П. М. и А. М. от САК, поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и моли да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск за делба на ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с площ 453 кв.м.; подпокривно пространство, намиращо се над самостоятелен обект (СО) с ид.№ ***** с изградени в същото ателие и три склада; сграда с ид.№ **** по КККР на [населено място] със застроена площ 28 кв.м. и предназначение селскостопанска постройка и сграда с ид.№ **** по КККР на [населено място] със застроена площ 11 кв.м. и предназначение – постройка на допълнително застрояване. Ответниците по касация Е. А. С., Л. М. С. и Н. М. С. – Т., представлявани от адвокат С. С. от АК – Л. възразяват, че жалбата е неоснователна. Пред касационната инстанция поддържат, че още от надстрояването на сградата с ид.№ **** през 1980 г. подпокривното пространство е обособено като самостоятелен обект, по отношение на който собствеността е придобита от М. и Е. С. съгласно удостовереното с н.а.№ 40 от 30.12.1996 г., а понастоящем принадлежи на Л. С. съгласно сключен с н.а.№ 121 от 30.12.1996 г. договор за издръжка и гледане, евентуално – в резултат на изтекла придобивна давност. Позовават се на практика на ВКС (Решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр.д.№ 1940/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 813 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1929/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 1720/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 118 от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 3138/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.). Молят въззивното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски. Ответниците по касационната жалба В. М. Ц. и Г. И. П. не са изразили становище в касационното производство. Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания, становищата на страните и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното: Въззивният съд се е произнесъл по предявения от Н. Т. Б. срещу Е. А. С., Л. М. С., Н. М. С. – Т., В. М. Ц. и Г. И. П. иск за делба относно: * ПИ с ид.№ *** по КККР на [населено място], с площ 453 кв.м.; * жилище с ид.№ ***** по КККР на [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в ПИ с ид.№ *** по КККР на [населено място], ведно с идеална част от общите части на сградата, включително подпокривно пространство и обща маза; * сграда с ид.№ **** по КККР на [населено място] със застроена площ 28 кв.м. и предназначение селскостопанска постройка и * сграда с ид.№ **** по КККР на [населено място] със застроена площ 11 кв.м. и предназначение – постройка на допълнително застрояване. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 184 от 10.10.2018 г. по гр.д.№ 554/2017 г. на РС - Тетевен, ІІ състав в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на дворното място; подпокривното пространство, намиращо се над СО с ид.№ ***** с изградени в същото ателие и три склада; и сградите с идентификатори №№ **** и **** по КККР на [населено място]. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която между Н. Т. Б. с квота 8/16 ид.ч., Е. А. С. – с 2/16 ид.ч., Л. М. С. – с 2/16 ид.ч. и Н. М. С. – Т. – с 4/16 ид.ч., е допусната делба по отношение на ПИ с ид.№ ***** по КККР на [населено място] (жилище с площ 64 кв.м.), ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и прилежащата към обекта маза с площ 15 кв.м., разположена под дневната, като искът за делба на този обект е отхвърлен по отношение на В. М. Ц. и Г. И. П.. Прието е, че, с изключение на Г. И. П., останалите страни по делото черпят права в резултат от наследяване на В. М. С. (починал на 02.03.1971 г.) и съпругата му Н. Ц. С. (починала на 01.07.1988 г.). Участието в процеса за Г. И. П. се основава на притежаваното от нея право в съсобствеността на процесното дворно място - в обем на 1/2 ид.ч. Индивидуална собственост на тази ответница са жилището в източната реална половина на намиращата се в дворното място къща - близнак (заснето с ид.№ *****), както и гараж в източната част (ид.№ ****). Съгласно представени по делото нотариални актове, нейно притежание са и 1/2 ид.ч. от стопанка постройка - двуетажен яхър и 1/2 ид.ч. от стопански навес. Ответниците Е. А. С., Л. М. С., Н. М. С. – Т. и В. М. Ц. са наследници на сина на общите наследодатели – М. В. С. (починал на 14.01.1999 г.), като първата е негова преживяла съпруга, а останалите – деца от двата му брака. През 2017 г. дъщерята от първия брак (ответницата В. С.) е продала на сестра си Н. М. С. – Т. своя наследствен дял от СО с ид.№ *****. Ищцата е наследница на дъщерята на общите наследодатели - Ц. Б., починала на 03.07.2007 г. С к.н.а.№ 11 от 22.02.1980 г. Н. Ц. С., М. В. С. и Ц. В. Б. са признати за собственици (на основание наследство от В. М. С., делба и давностно владение) всеки един от тях на по 1/6 ид.ч. от дворно място от около 496 кв.м., съставляващо парцел ** в кв. 73 по плана на [населено място], както и на същите части от намиращите се в това дворно място „шапрон“ и „стар, паянтов двуетажен яхър“. Собственост за тримата е призната и досежно построеното в дворното място западно едноетажно полумасивно жилище със застроена площ от 64 кв.м., отдолу маза, а отгоре таван – при обем на правата съответно: 2/4 ид.ч. за Н. Ц. С., 1/4 ид.ч. за М. В. С. и 1/4 ид.ч. за Ц. В. Б. (обясними с правилото на чл. 14, ал. 7, изр. 2 от СК от 1968 г., отм.). Съгласно Скица № 15-304837 от 16.05.2018 г. на СГКК - Ловеч, дворното място е заснето като имот с ид.№ *** с адрес [населено място], [улица], с площ 453 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване. Описаното в к.н.а.№ 11 от 22.02.1980 г. жилище е заснето като СО в сграда с ид.№ *****. Със Заявление от 22.02.1980 г. (с нотариална заверка на подписите и надлежно вписано) Н. Ц. С. и Ц. В. Б. учредили на М. В. С. правото да построи, държи и владее втори етаж над съществуващото едноетажно западно жилище. В КККР това жилище е заснето с ид.№ ***** и не е предмет на делбата. След осъществяване на строежа, с к.н.а.№ 40 от 30.12.1996 г. М. В. С. и съпругата му Е. А. С. са признати за собственици в режим на СИО на целия втори жилищен етаж (самостоятелно жилище А) със застроена площ от 88 кв.м., както и лятна кухня към първия етаж на съществуващата жилищна сграда и гараж под тази лятна кухня, разположени като пристройка и надстройка над съществуващата жилищна сграда, маза под къщата, а също така и цялото подпокривно пространство и съответните идеални части по обичай и закон към етажа, намиращ се в парцел ** в кв. 73 по плана на [населено място]. С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане (н.а.№ 121 от 30.12.1996 г.) М. и Е. С. прехвърлили на сина си Л. С. 1/8 ид.ч. от парцела, цялото самостоятелно жилище на втория етаж, цялото подпокривно пространство и мазата под жилищната сграда, както и гаража. Със същия договор родителите прехвърлили и на дъщеря си Н. С. 1/8 ид.ч. от дворното място, както и стаята-кухня - пристройка към съществуващата жилищна сграда (над гаража; заснета в КККР с ид.№ *****), с право да ползва подпокривното пространство и мазата под къщата. В резултат от сделката е разпоредена цялата притежавана от М. С. след смъртта на родителите му 1/4 ид.ч. от парцела (респ. в полза на В. М. Ц. не е преминал дял от терена по наследство). С н.а.№ 187 от 24.06.2013 г. ищцата Н. Т. Б., заедно с ответниците Н. С. – Т. и Г. И. П. учредили в полза на Л. С. безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху дворното място, с право да премахне (събори) намиращите се в южната част на имота полуразрушени към момента на учредяването две постройки, заснети в КККР с идентификатори №№ **** (със застроена площ от 25 кв.м.) и **** (със застроена площ от 11 кв.м.), като при новото строителство бъде усвоено изцяло пространството, заемано както от тези две помещения, така и празното пространство между тях, при което да изгради и да придобие в изключителна собственост нова второстепенна постройка на допълващо застрояване със застроена площ до 40 кв.м. С издаденото на Л. С. Разрешение за строеж № 85 от 13.12.2013 г. извършването на строителството е допуснато за „1. Второстепенна постройка на допълващо застрояване - лятна кухня. и 2. Подмяна на покривни материали на съществуваща постройка на допълващо застрояване”. Съгласно конструктивно становище е дадено разрешение да се премахне съществуващата постройка № 4 и се изгради нова на допълващо застрояване лятна кухня, а на едноетажната постройка № 5 да се извърши подмяна на покрива. С к.н.а.№ 180 от 18.08.2015 г. Л. С. е признат за собственик на „(1) Постройка на допълващото застрояване, представляваща Лятна кухня на 1 етаж, заснета с площ от 32 кв.м., заснета с ид.№ ****, с номер по предходен план **** и (2) Постройка на допълващото застрояване, представляваща стопанска постройка на 1 ет., със застроена площ от 11 кв.м., с ид.№ ****, а стар идентификатор - „няма”. От заключението на СТЕ, изготвена от арх.К. е прието за установено, че първоначално сградата с ид.№ **** е била едноетажна и се е състояла от две жилища - източно и западно. През 1980 г. е одобрен архитектурен проект за надстрояване на сградата с един етаж и са обособени две жилища: жилище А - записано в проекта на М. В. С., и жилище Б - записано на И. С. (праводател на Г. И. П.). Към съществуващата западна фасада е долепен гараж. Проектът е предвидил да се преустрои вътрешно първия етаж (а именно: към етажа се пристроява стая, разположена над гаража, вътрешно и външно стълбище; новопроектираната стая се обособява за кухня, а съществуващата се преустройва за хол; на мястото на съществуващата вътрешна стълба се изгражда баня –тоалетна). Вторият етаж - жилище А е със застроена площ от 88 кв.м. В резултат от извършеното строителство, към момента в КККР са нанесени следните самостоятелни обекти: ид.№ ***** – жилище на Л. С. (н.а.№ 121 от 30.12.1996 г.), ид.№ ***** – гараж на Л. С. (н.а.№ 121 от 30.12.1996 г.) и ид.№ ***** - друг вид СО на Н. С.. По отношение на първия етаж (процесният СО с ид.№ *****) вещото лице е установила, че се състои от описаните в нотариалния акт от 1980 г. помещения (предвиденото по проект вътрешно преустройство не е осъществено). Мазата се състои от голямо и малко помещение; разположена е под и е достъпна по вътрешна стълба от гостната на първия етаж. По отношение на подпокривното пространство в сградата с ид.№**** експертът обяснява, че то не е общо за цялата сграда и в този смисъл за него няма общ достъп. Разделено е на източна и западна част, така както е разделена и сградата. Процесното западно подпокривно пространство е достъпно по вътрешно стълбище, от което са достъпни и двата етажа под него, където са разположени СО с ид.№ *****, ид.№ ***** и ид.№ *****. В подпокривното пространство са обособени три самостоятелни складови помещения и ателие със санитарен възел към него. Ателието е с площ от 47 кв.м., склад № 1 с площ около 14 кв.м., склад № 2 с площ от около 6 кв.м. и склад № 3 с площ около 5,5 кв.м. Всички помещения са самостоятелни и достъпни откъм таванската стълбищна площадка. Не са открити строителни книжа за извършеното преустройство на подпокривното пространство. В КККР на [населено място] не са нанесени самостоятелни обекти, разположени в подпокривното пространство. От разпита на свидетеля Х. Ц. (посочена от ищцата) е установено, че между страните е имало спорове и Н. вече четвърта година (към 25.06.2018 г.) не може да влезе в имота, така както по-рано майка й имала проблем да влезе в къщата. Изразявала негодувание от това, „че си е направил Л. тавана“, на което ищцата се противопоставяла. Пред свидетеля П. Т. ищцата споделяла, че не са я питали за правени реконструкции в къщата и последните години е имало проблем с нейната част. Посочените от ответниците свидетели потвърждават изграждането на втория етаж от семейството на М. и Е. С., включително и на подпокривното пространство. Според тях Л. С. първо извършил ремонт (сменил циглите) на покрива през 2005 г., а 1-2 години по-късно започнал да си прави стаичките на тавана. Не са чували останалите наследници да оспорват тези му действия и да имат претенции за подпокривното пространство, което той владее. Споровете с ищцата започнали преди 3 години, като преди това тя идвала в града и отсядала при Л.. Съгласно депозирания отговор на исковата молба, изходящ включително от Л. С., подпокривното пространство е определено като „обща част по закон”; за резултата от извършените СМР е посочено, че съставлява „подобрения в подпокривното пространство, а не строеж на ателие”, като претенциите за подобренията ще бъдат предявени във втората фаза на процеса. В първото по делото о.с.з. позицията на ответника С. е претърпяла изменение, като е заявено възражение, че подпокривното пространство е придобито по силата на учреденото през 1980 г. право на строеж, евентуално – по силата на давностно владение. Като момент на обособяването на помещенията е посочена 2007 г. Съгласно комплексна СТЕ на в.л. инж. Г. и инж. К. второстепенната постройка на допълващо застрояване - лятна кухня (ид.№ ****) е изградена съобразно учреденото през 2013 г. право на строеж. Изграденото не съответства на издаденото на 13.12.2013 г. разрешение за строеж. Несъответствието се състои в това, че не е направена предвижданата подмяна на покрива на съществуващата постройка № 5, а тя е съборена и е изградена нова сграда, която включва и лятната кухня. Построеното представлява обща сграда с площ от 43 кв.м., която функционално е разделена на лятна кухня и склад и на практика обединява обектите с ид.№ **** и ид.№ ****. От правна страна е прието, че след извършената през 2017 г. продажба на наследствения й дял, ответницата В. С. няма участие в съсобствеността и правилно искът е отхвърлен по отношение на нея. Ответницата Г. И. П. не участва в наследяването на В. и Н. С., а участието й в процеса е наложено от притежанието на 1/2 ид.ч. в съсобствеността на процесното дворно място. Относно неоснователността на претенцията за делба на дворното място са споделени мотивите, изложени от РС – Тетевен (с позоваване на Р-87-825-2010-ІІ г.о., Р-380-104-2010-ІІ г.о. и Р-476-56-2012-І г.о.), към които въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК. Касае се за дворно място, в което са изградени две жилища - западно и източно, построени на калкан, при общо ползване на терена. Прието е, че е налице етажна собственост в резултат на придобиването през годините в индивидуална собственост на самостоятелни обекти (Л. С. е собственик на СО с ид.№ ***** - втори етаж от западната сграда, Н. С. притежава СО с ид.№ *****, а по отношение на допуснатия до делба от РС имот с ид.№ ***** - първи етаж от западната част на сградата, е налице съсобственост). Ответницата Г. П. пък е изключителен собственик на СО с ид.№ ***** – жилището в източната сграда и припадащите й се идеални части от терена. Предвид така установената етажна собственост, дворното място има характер на обща част и делбата му е недопустима. Наред с това е отбелязано, че недопускането на делба на съсобственото дворно място не означава, че съделителите губят притежаваната от всеки от тях идеална част от тези общи части. Няма да се извърши делба на терена (с оглед характеристиката му на обща част), но всеки от съсобствениците ще запази припадащата му се според дела, идеална част от терена. Всеки от обектите, които притежават и ще придобият в индивидуална собственост, включва и съответната, припадаща се част от съсобственото дворно място. Затова при оценката на дела на всеки от съделителите следва да се включи и стойността на притежаваната идеална част от общите части - терен и други с несамостоятелен характер съгласно чл. 92 ЗС. По отношение на иска за делба на подпокривното пространство е съобразено заключението на в.л. арх. К. и съставът е приел, че то е обособено само по отношение на т.н. западна сграда. Достъп до него има чрез вътрешно стълбище, от което са достъпни и жилищните етажи - съсобственият І-ви етаж, ІІ-ят етаж, който е изключителна собственост на Л. С. (ид.№ *****) и обектът на Н. С. (ид.№ *****). Безспорно е установено, че липсват строителни книжа за изграждането на помещенията и обособяването им като ателие и складове. Посочено е, че въпросът за законността на изграждането е неотносим към делбата. При определяне статута на този обект следва да се съобрази фактическото положение и предназначението му. Прието е, че подпокривното пространство е изградено още при построяването на втория етаж. По делото липсват строителните книжа и не може да се установи в какъв обем е бил разрешен строежът. Видно е обаче, че още от 1996 г. (когато сервитутните собственици се снабдяват с к.н.а.№ 40 от 30.12.1996 г.) това подпокривно пространство е изградено и е вписано в акт като съществуващо. Като такова е прехвърлено на Л. С. (н.а.№ 121/1996 г.). Не се спори, че от момента на изграждането му е владяно единствено и само от собствениците на втория етаж – съпрузите (М. и Е. С.), а в последствие от децата им – Л. и Н. С.. За установяване отношението на другия съсобственик - ищцата, съотв. – на майка й, към това преустройство, съдът е приел, че следва да се кредитират показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците. Същите имат непосредствени впечатления на съседи и участници в строителството. Категорични са, че както по време на строежа, така и дълги години след това, между страните не е имало спор за ползването и за извършвания ремонт, който е осъществен единствено от Л. С.. За да се приеме за основателна тезата на ищцата, че е изразявала несъгласие с тези действия, следвало е да се докажат конкретни проявления на такова противопоставяне, явно, категорично и трайно заявяване на претенция да се преустановят. Доказателства за такива не са представени, а обосноваване само със свидетелски показания, е недостатъчно. Поддържаната от ищцата теза за съществували дългогодишни конфликти и несъгласия, непряко е опровергана и с изразеното от нея изрично и съвместно с другите съсобственици съгласие за учредяване на право на строеж на Л. С. през 2013 г. На следващо място са съобразени констатациите на вещото лице арх. К., която в съдебно заседание е обяснила, че това помещение изначално е било изградено като подпокривно пространство. Преустройството му с обособяване на отделни помещения е извършено в последствие. Свидетелите са категорични, че това е извършено единствено от Л. С.. По начина, по който са изградени, помещенията отговарят на изискванията на сервизни такива. Голямото помещение отговаря на критериите за „ателие” съгласно Наредба № 7/2003 г. Останалите са обособени като складове, отделени са с гипсокартон и леки преградни стени, има изграден и санитарен възел. Макар и да са изградени без строителни книжа, те имат нужния обем, пространство, височина и могат да изпълнят законовите изисквания за самостоятелен обект. Прието е, че по отношение на подпокривното пространство може да се приеме, че е придобито в изключителна собственост от Л. С. по силата на упражнено давностно владение - лично и присъединено от праводателите му - неговите родители, при което този обект е загубил характеристиката си на обща част и по отношение на него също не следва да се допуска делба. По отношение на обекта с ид.№ ****: Същият е отразен като самостоятелен. Представлява стопанска сграда. Заснемането му като самостоятелен обект в КККР не може да промени обслужващото му предназначение. Константната съдебната практика приема по отношение на стопанските постройки, че представляват допълващо застрояване, със спомагателен характер и предназначение да обслужват сградите от основното застрояване или терена, върху който са изградени. В конкретния случай по отношение на стопанската постройка не става ясно кога и от кого е била изградена. В н.а.№ 11/1980 г., при описанието на придобитите от наследодателите на западната сграда обекти, са описани и постройки – „шапрон и стар, паянтов двуетажен яхър”, които биха могли да съответстват на настоящата, но категорични доказателства не са представени. Затова и съставът не може да приеме, че се касае за самостоятелен обект на собственост - само и изключително на западния близнак. По правилото на чл. 92 ЗС този обект следва собствеността на дворното място, което е предназначен да обслужва; представлява обща част и правилно не е допуснат до делба. По отношение делбата на имот с ид.№ ****: От приложените строителни книжа е установено, че при извършване на строителството през 2013 г., Л. С. е превишил обема на дадените му права. По отношение на обекта с № 5 е имал право единствено да извърши подмяна на покрива. Вместо това е съборил постройката и е изградил една нова - обединена с отразената в КК постройка с ид.№ ****. Налице е преустройство без строителни книжа и не се установява извършилият го да е предприел процедура по узаконяване. Предвид § 127, ал. 15 вр. § 16 от ПР на ЗУТ, след като постройката няма характеристиката на търпим строеж, подлежи на премахване. Като незаконен и неподлежащ на узаконяване строеж не би могла да бъде предмет на делба. С оглед препращането по чл. 272 ГПК следва да се третират като възприети и водещите решаващи съображения на РС – Тетевен, че постройката е изградена съгласно учреденото на Л. С. през 2013 г. право на строеж, макар и в отклонение от разрешението за строеж, с оглед което той е станал изключителен собственик на сградата, неправилно заснета в КККР като две отделни постройки с ид.№ **** и ид.№ ****. Основателно е оплакването на касаторката, че изложеното от въззивния съд по отношение иска за делба на дворното място влиза в противоречие с Решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр.д.№ 915/2010 г. на ВКС, І г.о. (и цитираните в него Решение № 83 от 10.02.1987 г. по гр.д.№ 640/1986 г. на ВС, I г.о. и Решение № 154 от 01.12.1964 г. по гр.д.№131/1964 г. на ОСГК на ВС), както и противоречие с Решение № 163 от 17.09.2012 г. по гр.д.№ 1170/2010 г. на ВКС, І г.о. Практиката на ВКС приема, че действително съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради в режим на етажна собственост общи на всички собственици са дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите и др., които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не могат да се делят. Законът обаче има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост. В случаите като настоящия, когато предмет на делба е отделен обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята и от другите общи части на сградата. Прилежаща към допуснатия до делба сънаследствен СО с ид.№ ***** е половината от дворното място, съставляваща наследство от В. и Н. С.. Останалите обекти в западната част на къщата близнак (т.е. СО с ид.№ ***** и гаражът ***** – собственост на Л. С. и СО с ид.№ ***** - собственост на Н. С.) са със статут на суперфициарна собственост, за разлика от допуснатия до делба СО с ид.№ *****, който, заедно с половината от дворното място има наследствен характер. При съобразяване правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН и сделката по н.а.№ 121 от 30.12.1996 г., делбата на припадащата се към СО с ид.№ ***** 1/2 ид.част от дворното място следва да бъде допусната при квоти 1/2 ид.ч. за касаторката, 1/4 ид.ч. за Н. С. и 1/4 ид.ч. за Л. С.. Доколкото сградата, заснета с ид.№ **** („стар паянтов двуетажен яхър” съгласно к.н.а.№ 11/1980 г.), няма самостоятелен статут, а е с предназначение да обслужва дворното място, заедно с делбата на половината от дворното място (принадлежаща към СО с ид.№ *****) до делба (между същите лица и при същите квоти) следва да се допусне и 1/2 ид.ч. от селскостопанската сграда. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в обсъжданата част и с настоящото решение да се постанови допускането до делба на 1/2 идеални части от дворното място и от селскостопанската постройка. Останалите 1/2 ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от сградата с ид.№ **** не са част от наследствата на В. и Н. С.; те представляват принадлежности към собствените на Г. П. обекти с ид.№№ **** и *****, предвид което въззивното решение е правилно в частта, с която не се допуска делбата им. По отношение произнасянето по искането за делба на обектите в подпокривното пространство се констатира противоречие с Решение № 151 от 03.06.2014 г. по гр.д.№ 890/2014 г. на ВКС, І г.о. (и цитираното в него Решение № 399 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 1013/2009 на ВКС, І г.о.). ВКС приема, че носителите на право на строеж не стават собственици на построения извън учреденото (отстъпеното) им право на строеж тавански етаж (помещение). Обемът на правото на надстрояване е изрично определен в документа за отстъпването, а построеното извън този обем, което не е част от етажа (самостоятелния обект, за който е учредено правото), не се придобива в собственост от носителите на правото на надстрояване. В случая на М. С. право на строеж е учредено само за втори жилищен етаж. Право на строеж не е учредено за тавански етаж, поради което не е налице основанието по чл. 63, ал. 1 ЗС и той не е придобил собствеността на построеното през 1980 г. подпокривно пространство. До предприетото от Л. С. през 2007 г. преустройство, изграденото над втория жилищен етаж е представлявало пространство с височина, обем, нормален достъп от стълба и възможност за обособяване на отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, поради което и с оглед разясненията по т. 2 от ТР № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д.№ 11/1983 г. на ВС, ОСГК е имало статут на обща част по предназначение. Като такова (съгласно т. 4 от ТР № 34/1983 г.) преди да бъде променено предназначението му то не съставлява обект, възможен за придобиване в резултат от сключването на сделки или по давност. Съгласно ТР № 39 от 23.06.1986 г. по гр.д.№ 8/86 г. на ВС, ОСГК промяна на предназначението е възможна само със съгласието на всички собственици на сградата, изявено изрично, мълчаливо или следващо недвусмислено от поведението им (така и Решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 1720/2009 г. на ВКС, І г.о.). В практиката си (Решение № 118 от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 3138/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.) ВКС приема, че, доколкото има изградени самостоятелни обекти в таванския етаж, е възможно те да се придобиват по давност или да бъдат предмет на съдебна делба. Критериите за преценка на характера и естеството на подпокривното пространство изцяло или отчасти като обща част, са както фактически, така и юридически. Фактическите се базират на данните за актуално /към момента на търсената правна защита/ състояние на подпокривното пространство; данните, при изградени обекти на собственост, към кой момент са изградени и налице ли е съгласие - явно или мълчаливо от страна на собствениците на обекти в етажната собственост по отношение на извършеното преустройство, а юридическите - на съответствието на изградените обекти с действащите към момента на изграждане СПН /подзаконови нормативни актове/. В случая по делото е установено, че понастоящем в таванския етаж са обособени едно ателие (отговарящо на изискванията за такова) и три складови помещения. Обособяването е резултат от СМР, започнати от Л. С. през 2007 г. С изграждането на самостоятелния обект и складовите помещения, по силата на принципа на приращението (чл. 92 ЗС), изграденото извън обема на учреденото право на строеж става собственост на собственика на земята (така: Решение № 813 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1929/2009 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 205 от 19.01.2018 г. по гр.д.№ 896/2017 г. на ВКС, І г.о.). Към 2007 г. (след сделката, оформена с н.а.№ 121 от 30.12.1996 г. – за прехвърлената от М. С. общо 1/4 ид.ч. от дворното място, и след смъртта на Ц. Б. на 03.07.2007 г. – за другата 1/4 ид.ч.) собственици на наследствената 1/2 ид.ч. от дворното място са Н. Б. с дял 1/2 ид.ч., Н. С. с дял 1/4 ид.ч. и Л. С. с дял 1/4 ид.ч. Съответно – съобразно чл. 92 ЗС собственици на обособените самостоятелен обект и три складови помещения в таванския етаж на западния близнак се явяват касаторката с дял 1/2 ид.ч., Н. С. с дял 1/4 ид.ч. и Л. С. с дял 1/4 ид.ч. Не е установено СМР по преустройството да са приключили преди 14.07.2007 г. (напротив – представените от Л. С. писмени доказателства за направени в тази връзка разходи сочат, че СМР са продължили и през 2008 г., 2009 г. и 2010 г.). Същевременно, исковата молба е депозирана от касаторката на 14.07.2017 г. и има за последица прекъсване течението на срока на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. По тази причина, без дори да се изследва въпросът дали от доказателствата може да се направи обоснован извод, че след обособяването на отделните обекти Л. С. е отблъснал владението на съсобствениците си Н. Б. и Н. С., не е налице основание да се приеме, че упражняваната фактическа власт е продължила повече от 10 години, респ. е довела до придобиване на ателието и трите склада в патримониума на Л. С.. Доколкото обособени обекти не са съществували преди 14.07.2007 г., упражняваната преди тази дата от този ответник и праводателите му М. и Е. С. фактическа власт е ирелевантна от гледна точка приложението на чл. 82 ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС. Следва да се подчертае и отсъствието на субективния признак на владението. Направените изявления в депозирания на 14.09.2017 г. отговор на исковата молба опровергават презумпцията на чл. 69 ЗС, тъй като категорично свидетелстват за отсъствието на намерение за своене от страна на Л. С. по отношение на обектите в таванския етаж. Такова е несъвместимо с позицията, че подпокривното пространство е обща част, т.е. съвместно притежание на етажните собственици, а не лична собственост на упражняващия фактическата власт. Заявеното в първото съдебно заседание възражение за изтекла придобивна давност, съчетано с твърдение за наличието на обособени отделни обекти в подпокривното пространство след 2007 г., е резултат от промяна в защитната позиция на ответника С.. Предвид особения характер на делбеното производство (позволяващо заявяването на възражение за изтекла давност и след срока за отговор на исковата молба – до приключването на първото съдебно заседание) възражението е процесуално допустимо. Обсъдено по същество, възражението се явява неоснователно при съобразяване собствените твърдения на страната, заявени с отговора на исковата молба и явяващи се признание на неизгоден за нея факт по смисъла на чл. 175 ГПК, което (доколкото се отнася до явление от субективен психичен характер от вътрешния свят на ответника С.) не се опровергава от събраните по делото доказателства, включително гласните. В защитата си пред ВКС процесуалният представител на ответника Л. С. поддържа различно твърдение – че самостоятелни обекти в подпокривното пространство са били налице още към приключване на надстрояването след учреденото през 1980 г. право на строеж. Въвеждането на нови фактически твърдения в касационното производство е недопустимо, поради което същите не подлежат на обсъждане при проверката за законосъобразност на въззивния акт. В обобщение – съществуващите към момента на търсената правна защита самостоятелен обект и три складови помещения в процесното подпокривно пространство се явяват съсобствени на Н. Б. с дял 1/2 ид.ч., Н. С. с дял 1/4 ид.ч. и Л. С. с дял 1/4 ид.ч. и следва да бъдат допуснати до делба при посочените квоти след отменяване на въззивния акт в тази му част. Обстоятелството, че индивидуализирайки предмета на спора ищцата се е съобразила с данните по КККР, съгласно които обектите в подпокривното пространство не са заснети като самостоятелни вещи, от една страна обосновава извод за редовност на исковата молба, като същевременно не препятства допускане на делбата по отношение на действително съществуващото. Начинът на отразяване в КККР не ограничава съда при преценката му за правния статут и вещните права върху недвижимите имоти. Въпросът за характера на обектите, по отношение на които е поискано извършването на делба, е правен и разрешаването му е в зависимост от преценката, която съдът извършва на придобивните способи въз основа на представените доказателства. Касае се за преценка, аналогична на предвидената с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, каквато е допустимо да се извърши и в рамките на делбеното дело, като съдът може да приеме за установено, че някои данни са неверни и да установи верните (така: Решение № 303 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 5179/2013 г. на ВКС, І г.о.). Произнасянето по иска за делба следва да бъде за правото на собственост по отношение на обектите, съобразно характеризиращите ги белези, произтичащи от доказателствата за реализираното придобивно основание. Допуснатите до делба обекти в процесното подпокривно пространство са онагледени на Схема с разпределението – Приложение № 1 към заключението на СТЕ на в.л. арх. Ц. К., л. 116 от гр.д.№ 554/2017 г. на РС – Тетевен, която е приподписана от състава на ВКС и представлява неразделна част от настоящото решение. По отношение делбата на постройката на допълващо застрояване с ид.№ ****: Формираните от въззивния съд изводи по релевантните факти са обосновани, включително възприетият по метода на препращането по чл. 272 ГПК извод, че постройката е изградена съгласно учреденото на Л. С. през 2013 г. право на строеж. При това положение и на основание чл. 63, ал. 1 ЗС Л. С. е станал собственик на сградата с ид.№ ****. В случая несъответствието с издаденото разрешение за строеж е ирелевантно от гледна точка на вещното право, тъй като собствениците на земята са изявили воля бившите постройки с ид.№№ **** и **** да бъдат разрушени, като суперфицията обхваща заеманите от тях петна и междинното пространство. С оглед установения придобивен способ по чл. 63, ал. 1 ЗС, по отношение на тази сграда е изключено действието на приращението по чл. 92 ЗС, респ. – не е налице съсобственост. Това е причината, поради която искът за делба на постройката е неоснователен. В тази му част въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Въззивното решение следва да бъде потвърдено и в частите, с които исковете за делба на дворното място, подобрението към него и подпокривното пространство са отхвърлени по отношение на Е. А. С., В. М. Ц. и Г. И. П.. По разноските: Касаторката не е претендирала разноски. С оглед изхода от спора ответниците С. имат право на 25% от разноските, направени за защита пред ВКС - предвид отхвърлянето на иска за делба на постройката с ид.№ ****). Съобразно т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, искането е основателно досежно разноските, доказателствата, за които са представени преди приключване на устните състезания (700 лв. по ДПЗС № 0000035513 от 12.08.2019 г.), т.е. за сумата 175 лв. Разноските по ДПЗС № 0000047618 от 06.11.2020 г., приложен към депозираната след приключване на устните състезания защита с вх.№ 8934 от 17.11.2020 г. (п.кл. 16.11.2020 г.), не подлежат на съобразяване при настоящото произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 76 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 71/2019 г. на ОС – Ловеч, въззивен гр. състав в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение № 184 от 10.10.2018 г. по гр.д.№ 554/2017 г. на РС - Тетевен, ІІ състав в частите, с които е отхвърлен предявеният от Н. Т. Б. срещу Л. М. С. и Н. М. С. – Т. иск за делба на 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 453 кв.м.; подпокривно пространство, намиращо се над самостоятелен обект с идентификатор ***** с изградени в същото ателие и три склада и 1/2 ид.част от сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] със застроена площ 28 кв.м. и предназначение селскостопанска постройка, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА, заедно с делбата на ПИ с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, площ 64 кв.м., ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и прилежащата към обекта маза с площ 15 кв.м., разположена под дневната, ДА СЕ ИЗВЪРШИ ДЕЛБА на прилежащата 1/2 (една втора) идеална част от дворното място, заснето в КККР на [населено място] като поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], с площ 453 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1145, кв. 73, парцел 2, заедно с 1/2 (една втора) идеална част от построената в същия ПИ сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] със застроена площ 28 кв.м. и предназначение селскостопанска постройка, при квоти, както следва: * за Н. Т. Б. – 1/2 (една втора) идеална част; * за Н. М. С. – Т. – 1/4 (една четвърт) идеална част и * за Л. М. С. – 1/4 (една четвърт) идеална част. ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ДЕЛБА на изградените в подпокривното пространство на западната част от сградата с идентификатор ****, построена в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], обекти, представляващи: ателие, разположено в северозападната част на подпокривното пространство с площ около 47 кв.м., склад № 1, разположен в западния ъгъл на подпокривното пространство с площ около 14 кв.м., склад № 2, разположен в югоизточния ъгъл на подпокривното пространство с площ около 6 кв.м. и склад № 3, разположен между склад № 2 и ателието, с площ около 5,5 кв.м., които са онагледени на Схема с разпределението на подпокривното пространство – Приложение № 1 към заключението на СТЕ на в.л. арх. Ц. К., л. 116 от гр.д.№ 554/2017 г. на РС – Тетевен (приподписана от състава на ВКС и представляваща неразделна част от настоящото решение), при квоти, както следва: * за Н. Т. Б. – 1/2 (една втора) идеална част; * за Н. М. С. – Т. – 1/4 (една четвърт) идеална част и * за Л. М. С. – 1/4 (една четвърт) идеална част. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 76 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 71/2019 г. на ОС – Ловеч, въззивен гр. състав в останалите обжалвани части, с които искът за делба е отхвърлен, както следва: по отношение на 1/2 (една втора) идеална част от дворното място, заснето в КККР на [населено място] като поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], с площ 453 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1145, кв. 73, парцел 2; по отношение на 1/2 (една втора) идеална част от построената в същия ПИ сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] със застроена площ 28 кв.м. и предназначение селскостопанска постройка, по отношение на сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] със застроена площ 11 кв.м. и предназначение – постройка на допълнително застрояване, както и спрямо допуснатите до делба 1/2 ид.ч. от дворното място с ид.№ *** и 1/2 ид.ч. от сграда с ид.№ **** - по отношение на Е. А. С., В. М. Ц. и Г. И. П.. ОСЪЖДА Н. Т. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. С. – Т., Л. М. С. и Е. А. С. сумата 175 (сто седемдесет и пет) лева – разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: