1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 193 СОФИЯ, 16.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2241/2016 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 8721 от 18.12.2015 г. по в.гр.д. № 14031/2013 г. на Софийски градски съд на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, за да постанови обоснован съдебен акт, като е констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС № 1/ 1953 г. Жалбоподателите К. И. Л. и Б. Б. Л. поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касация [фирма] и третите лица- помагачи [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], и Е. И. Т. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 09.05.2013 г. по гр.д. № 11572/2006 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] против К. И. Л. и Б. Б. Л. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, и в отменената част е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на дружеството, че ответниците К. И. Л. и Б. Б. Л. не са собственици на имот, находящ се в [населено място], район „О. купел”, [улица], представляващ поземлен имот № 31 в кв. 107Б, с площ 2 230 кв.м, при граници по скица: поземлен имот № 186, поземлен имот № 32, поземлен имот № 35 и поземлен имот № 36 и УПИ ІІ- 74, представляващ имот с идентификатор 68134.4300.31. В частта, с която е бил отхвърлен предявеният като насрещен от К. И. Л. и Б. Б. Л. против [фирма] отрицателен установителен иск за собственост на имот с идентификатор № 68134.4300.31 с площ 2 196 кв.м, идентичен с имот пл.№ 31, кад. лист 376 - терен извън регулация, по плана на [населено място], м. ”Барите”, с площ 2 000 кв.м, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо и производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес от този иск. Изводът си за основателност на предявения против К. Л. и Б. Л. отрицателен установителен иск за собственост въззивният съд е мотивирал с това, че ответниците нито твърдят, нито доказват свои собственически права върху недвижимия имот, на който ищецът [фирма] се легитимира като собственик по силата на нотариален акт за продажба № 94, т.ІІІ, дело № 363/2004 г. Предявеният от тях срещу [фирма] отрицателен установителен иск е намерен за недопустим по съоображения, че те нямат правен интерес от предявяването му при наведени от тях твърдения за липса на идентичност между недвижимия имот, на който твърдят да са собственици, и този, върху който отричат правото на собственост на дружеството. От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 94, т.ІІІ, нот. дело № 363 от 29.12.2004 г. М. И. Г., действащ като [фирма], и М. Д. Г. продали на [фирма] поземлен имот № 31 в кв. 107 Б по плана на [населено място], с площ 2230 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], а по нотариален акт- в местността „Барите- Под Т.”. Продавачите са придобили този имот по договор за замяна, сключен с Б. М. Л. и Р. Г. М., оформен с нотариален акт № 129, т.LLLLХХІІ, нот. д. № 43666/ 12.12.1997 г. Б. М. Л. и Р. Г. М. са наследници по закон на Д. П. М., починал през 1965 г. Същите са се легитимирали като собственици на недвижимия имот, предмет на замяната, с нотариален акт № 130, т.VХ, дело № 1605/1994 г., с който са признати за собственици на основание наследство. През 1993 г. ответникът по първоначалния отрицателен установителен иск К. И. Л. закупил от своя син Б. К. Л. недвижим имот с площ 2 000 кв.м, представляващ реална част от имот пл.№ 31 , кад. лист 376 – извън регулация по плана на [населено място],[жк]. Този имот продавачът е придобил по договор за покупко- продажба от 1993 г., сключен с [фирма]. Дружеството е закупило имота през 1992 г. от М. И. Т., която е наследник на И. П. М., починал през 1973 г. Д. П. М. и И. П. М. са братя. През 1957 и 1959 г. същите са извършили делба на притежавани в съсобственост имоти, приключила със спогодби по гр.д. № 3681/1957 г. и гр.д. № 3449/1959 г. на Софийски народен съд, по силата на които всеки от съделителите получил реален дял от имотите. Твърдението на ищеца по първоначалния отрицателен установителен иск за собственост [фирма] е било, че процесният имот е бил собственост на Д. П. М., а не на неговия брат И. П. М., поради което същият неправомерно бил възстановен на праводателката на ответниците М. И. Т. и ответниците не са могли да придобият собствеността върху него, тъй като са го закупили от несобственик. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е задоволил само да преразкаже съдържанието на приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, без да анализира същите и да посочи какви фактически и правни изводи относно релевантните за спора факти прави въз основа на тях. Не е изложил мотиви защо приема, че ответниците не твърдят права върху спорния имот, при положение, че и двете страни притежават документи за производно придобиване на право на собственост на един и същи имот, но от различни собственици. Не е изяснил дали спорният имот е идентичен с имот, поставен в дял на И. П. М. или с имот, получен от неговия брат Д. П. М. по силата на сключените между братя М. спогодби за делба през 1958 и 1959 г. и по този начин не е дал отговор на основния въпрос дали ответниците или ищците са придобили спорния имот от собственик. Твърдението на всяка от страните, че спорният имот не е идентичен с този, притежаван преди образуване на ТКЗС от наследодателя на праводателя на другата страна като една от предпоставките за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците - продавачи, превратно е изтълкувано като твърдение за липса на спор за собственост върху един и същи имот, изключващо правния интерес на жалбоподателите от предявяването на насрещен отрицателен установителен иск. По тези съображения настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с трайно установената практика на ВКС, включително и ППВС № 1/1953 г., която изисква съдът да мотивира своя акт, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да посочи кои релевантни за спора факти приема за доказани или недоказани и какви правни изводи следват от тях. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8721 от 18.12.2015 г. по в.гр.д. № 14031/2013 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: