Ключови фрази
Отмяна по молба на трето лице * отмяна по молба на трето лице


Р Е Ш Е Н И Е


№ 463

гр.София, 05.12.2013г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:



Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА



при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6305 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК.
Делото е образувано по молба за отмяна от 19.08.2013г. на Д. С. А. на влязлото в сила решение от 13.03.2013г., по гр.д.№5903/2012г. на РС Варна на основание чл.304 ГПК.
Ответникът – В. К. П., в писмено становище поддържа, че молбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С решението, чиято отмяна се иска, съдът е осъдил С. Д. и М. Г. да заплатят на В. К. сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие причинено му на 15.08.2009г. в [населено място] от Д. С., като непълнолетен, увреждане изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда - счупване на дясната ключица, която обуславя затруднение в движението на десен горен крайник за период от около 1,5 месеца ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над 5000 лева до пълно предявения размер от 6000 лева. Със същото решение е присъдил и сумата от 1429,60 лева мораторна лихва върху уважения размер от 5000 лева, за периода от 15.08.2009г. до 07.05.2012г. и е отхвърлил същия иск за разликата 1429,60 лева до пълно предявения размер от 1715,56 лева, както и сумата от 84,56 лева, обезщетение за имуществени вреди претърпени от ищеца вследствие на инцидента от 15.08.2009г. ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението и сумата от 24,20 лева мораторна лихва върху главницата от 84,56 лева, за периода от 15.08.2009г. до 07.05.2012г., на осн. чл. осн. 48 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Прието е за установено, от представения по делото препис от протокол от проведено с.з. по НОХД № 788/2012г. на РС Варна, че е одобрено споразумение по посоченото дело, като подсъдимия Д. С. е признат за виновен, за това, че на 15.08.2009г. в [населено място], като непълнолетен, но след като е разбирал свойство и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил по хулигански подбуди на В. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, която обуславя затруднение в движението на десен горен крайник за период от около 1,5 месеца. Посочено е, че деянието е извършено виновно при форма на вината умисъл.
Съдът е изложил съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях и тази отговорност не е отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху поведението му
Съдът е счел, че доколкото по своята същност причинените увреждания съставляват средна телесна повреда и че същата е причинена на лице на възраст 69 години (към датата на инцидента), както и че оздравителният процес е в по – продължителен период от време, то обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено по справедливост на сумата от 5000 лева, която е присъдил ведно със законната лихва.
В молбата за отмяна на така постановеното решение Д. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че е следвало да бъде конституиран като страна в производството по иска с правно основание чл.48 ЗЗД, тъй като той е задължителен другар, а и е бил пълнолетен към момента на завеждане на иска. Сочи, че е налице основанието по чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна, разгледана по същество, е неоснователна поради следното:
Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изрично посочените в чл.303 и 304 ГПК основания. В случая, не е налице твърдяното от молителя основание за отмяна по чл.304 ГПК – молителят да е лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото/чл.216, ал.2 ГПК/. Молителят няма качество на трето лице, тъй като нито имуществената сфера, нито конкретно имуществено негово право се засягат от силата на пресъдено нещо на решението по чл.48 ЗЗД и силата на присъдено нещо му е непротивопоставима. Както правилно е прието и в атакуваното решение отговорността по чл.48, ал.1 ЗЗД на родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, е за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях и тази отговорност не е отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху поведението му. Влязлото в сила решение е постановено по облигаторен иск за непозволено увреждане по чл.48 ЗЗД и по него децата, причинили вредата, не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, доколкото спорното право има посочените по-горе характеристики. Неучастието по делото на Д. С. като страна, не го е лишило от правото на защита, гарантирано от процесуалния закон, който порок е основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане, при участие на молителката като страна по делото.
С оглед разпоредбите на чл.78, ал.3 ГПК и чл.80 ГПК молителят следва да заплати на ответника сумата 500 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът


р е ш и :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна от 19.08.2013г. на Д. С. А. на влязлото в сила решение от 13.03.2013г., по гр.д.№5903/2012г. на РС Варна, на основание чл.304 ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. А. да заплати на В. К. П. сумата 500 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: