Р Е Ш Е Н И Е № 50137 Гр. София, 17.02.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на 12.10.2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА При участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА Като изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА търг. дело № 1883/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. И., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 83 от 15.04.2021 г. по в.т.д.№ 37/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260077 от 05.11.2020 г. по гр.д.№ 286/2020 г. по описа на Русенския окръжен съд в обжалваната му част, а именно за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗК УНИКА АД, ЕИК[ЕИК], с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 28.05.2016 г. В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се преценката на въззивния съд относно размера на справедливото обезщетение, като се твърди, че определеното такова е в нарушение на правилата на чл.52 ЗЗД, за което се развиват подробни съображения. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички относими към предмета на спора факти и обстоятелства, включително младата възраст на увреденото лице към момента на произшествието, както и настъпилите в резултат на деликта тежки усложнения за здравето му с опасност за живота, с пожизнен характер. Правят се и оплаквания за несъобразяване на конкретните икономически условия, през призмата на които следва да се съобразява изискването за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди при деликт. Моли се въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови друго за уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноските /адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА/. Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, с депозиран в срока по чл.287 ГПК писмен отговор изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като счита, че определеното обезщетение в общ размер на 93 000 лв. изцяло компенсира касатора за понесените от него вреди. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, в съответствие с чл.290 ал.2 ГПК, намира следното: По спорния във въззивната инстанция въпрос за размера на дължимото застрахователно обезщетение /след като ответникът е заплатил доброволно сумата от 53 000 лв. преди предявяване на иска/ съставът на апелативния съд е изходил от задължителните постановки на ППВС № 4/23.12.1968 г. по приложението на чл.52 ЗЗД, според които понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, които при телесни увреждания могат да бъдат: характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, като изброяването е примерно. В тази връзка съдът е обсъдил заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, според което в резултат на претърпяното на 28.05.2016 г. ПТП ищецът е получил многофрагментно счупване на черепа, епидурален и субдурален кръвоизлив в лява челна област, наложили двукратно отваряне на черепната кухина, контузия на мозъка, изразен компресионно-дислокационен синдром на главния мозък, колекции от кръв в леви максиларен и сфеноидален синуси, периорбитална колекция от кръв вляво. Тези увреждания са квалифицирани от вещото лице като разстройство на здравето, временно опасно за живота. След инцидента ищецът е приет в болница в [населено място], където е престоял 19 дни, от които 2 седмици в интензивно отделение, и са били проведени две операции за отстраняване на колекциите от кръв в черепната кухина. Съдът е приел, че болките и страданията на ищеца при престоя му в болницата и извършените оперативни намеси са били с голяма степен на интензивност и представляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. След изписването му от болницата, на ищеца е назначено домашно лечение за 30 дни, като пострадалият се е нуждаел от чужда помощ при обслужването, вертикализацията и адаптацията му, които неудобства в бита според съда също представляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. През м. декември 2018 г. е била направена пластика на костния дефект на ищеца в болнично заведение в Париж, Франция, като в епикризата е отразено, че е имал припадъци нощем със спазми на дъвкателния мускул. Тези обстоятелства, вкл. и наличието на загрозяване вследствие на оперативните интервенции, са преценени от съда също като значими за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. През м. ноември 2019 г. ищецът е имал епилептични припадъци, приет е в Университетските болници в Париж, където е диагностициран с епилепсия – усложнение, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с травмите, получени при ПТП на 28.05.2016 г. Същото е определено от вещото лице като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Съдът е приел, че е налице допълнително влошаване в здравословното състояние на ищеца, което следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението. От показанията на разпитаните свидетели съдът е намерил за установено, че след инцидента и извършените операции ищецът се променил значително, имал постоянно главоболие, ходел с шапка, за да прикрие белега на главата, станал раздразнителен. Напуснал работата си, започнал нова в хотел, където предоставял стаи, но впоследствие бил преместен на работа като чистач в хотела, тъй като говорел бавно и не се чувствал добре. Не можел да кара колело и да шофира, с оглед състоянието си. Съпругата му го напуснала. Съдът е формирал извод, че трайната промяна в начина на живот след произшествието, когато ищецът е бил на 23 години, също представлява обстоятелство, което има значение за определяне размера на обезщетението. На последно място съдът е посочил, че следва да се имат предвид и лимитите на отговорност по чл.492 КЗ към момента на ПТП, в размер на 10 000 000 лв. за събитие, независимо от броя на пострадалите лица. При всичко изложено по-горе, съставът на въззивния съд е заключил, че по справедливост размерът на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен на 93 000 лв. и при спадане на 53 000 лв., заплатени от застрахователя, искът се явява основателен за сумата от 40 000 лв., а за горницата над този размер следва да бъде отхвърлен. Касационно обжалване на решението в посочената по-горе част е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обобщения правен въпрос относно приложението на принципа за справедливост в хипотезата на чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да се съблюдават от съда при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при деликт. По въпроса са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и на настоящия съдебен състав, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД е винаги предпоставено от редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, както е посочил и въззивният съд. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване, получените загрозявания и осакатявания и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, в това число и икономическата конюнктура към момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за техния принос спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен /в този смисъл са решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, включително посочените от касатора – решение № 130/09.07.2013 г. по т.д.№ 669/2012 г. на ІI ТО, решение № 171 от 18.11.2016 г. по т.д.№ 2811/2015 г. на II ТО и мн.др/. С оглед отговора на правния въпрос, решението в обжалваната част се преценява като неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Макар да се е позовал на задължителните указания на ППВС № 4/1968 г., въззивният съд не е извършил реална преценка на всички доказани по делото обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът не е направил и анализ на фактите, обосноваващ извода му за справедливост на присъденото обезщетение, особено на получените вследствие на деликта последици върху здравето на касатора, които се отразяват негативно върху неговата личностна, социална и професионална реализация и ще бъдат търпени до края на живота му. Безспорно е установено, че в резултат от получената сериозна черепно-мозъчна травма, оперативно лекувана в България и Франция, пострадалият е развил епилепсия. Според обясненията на вещото лице заболяването представлява посттравматично увреждане /усложнение от травмата/, което се дължи на дразненето на мозъчната кора от настъпили сраствания в по-късен период; изразява се в три вида припадъци – потрепвания, временна загуба на ориентация и големи припадъци, като наличието на последните е критерий за поставяне на диагнозата епилепсия, както е установено в случая. Епилепсията се категоризира като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като на болния се забранява да работи с машини, да управлява превозно средство и пр. Всички тежки физически натоварвания водят до отключването на припадъци, както и всичко, което води до учестяване на пулса, повишаване на кръвното налягане, създава предпоставка за поява на нови припадъци. От медицинската документация вещото лице е установило, че касаторът е информиран относно правилата за избягване на припадъци, назначено му е медикаментозно лечение, което продължава и към момента, въпреки това на 03.11.2019 г. е бил приет за лечение по спешност заради конвулсивни епилептични пристъпи. Последствията от придобитото заболяване в ежедневието на касатора се установяват чрез събраните по делото гласни и писмени доказателства, кореспондиращи със заключението на вещото лице, които въззивният съд не е обсъдил изцяло. Така например, видно от решение на Областната служба за хора с увреждания – Париж, на С. И. е признат статут на работник с увреждания, като решението е приложимо за срок от 5 години - от 05.05.2020 г. до 04.05.2025 г., поради това, че увреждането намалява работоспособността му и лицето следва да се ползва от трудова закрила. От представените пред въззивния съд доказателства е видно, че на 25.02.2021 г. е проведен консултативен преглед на касатора във връзка с установени генерализирани тонично-клонични припадъци през нощта и е увеличена дозата на предписания медикамент. Горните данни сочат актуалното състояние на увреденото лице по време на процеса и неправилно не са съобразени от страна на въззивния съд. От свидетелските показания още се установява, че в резултат на травмата и усложнението пострадалият не понася силна светлина, реагира бавно, лесно забравя, не може да спортува, както и че до него непрекъснато трябва да има човек, поради нощните припадъци, т.е. се нуждае от наблюдение и грижи – факти, които също не са съобразени при постановяване на въззивния съдебен акт. Не е обсъдено психоемоционалното състояние на касатора, изразяващо се не само в нежелание да общува, но и в песимизъм, лично неудовлетворение и самосъжаление /че няма да живее дълго/, всичко това поради тежката диагноза, която засяга пълноценността на съществуването му във всеки възможен аспект, в самото начало на активната му възраст. При отчитане на гореизложеното, както и на обществено-икономическата конюнктура към релевантния момент – 28.05.2016 г., настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетяване на нанесените на С. Н. И. неимуществени вреди изисква уважаването на иска в пълен размер, след касиране на въззивното решение в обжалваната част, т.е. чрез присъждане на разликата над 40 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 80 000 лв., считано от 05.02.2020 г. Съобразно изхода на спора, касаторът има право на разноски, каквито не е сторил, предвид освобождаването му от такси и разноски по силата на чл.83 ал.1 т.4 ГПК. В този случай дължимите такива в полза на бюджета следва да се поемат от осъдената страна. В полза на пълномощника на касатора следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, тъй като по договор е осъществил защитата му в процеса безплатно, в размер на 8 060 лв. за трите съдебни инстанции. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати сумата 6 580 лв. – такси и разноски за трите инстанции. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 83 от 15.04.2021 г. по в.т.д.№ 37/2021 г. на АС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260077 от 05.11.2020 г. по гр.д.№ 286/2020 г. по описа на Русенския окръжен съд в обжалваната му част, а именно за отхвърляне на иска на С. Н. И. срещу ЗК УНИКА АД с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата 40 000 лв. до 120 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 28.05.2016 г., както и в частта, с която С. Н. И. е осъден за разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК УНИКА АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Н. И. с ЕГН [ЕГН] сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при ПТП на 28.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗК УНИКА АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Г. И. Н. от АК - Габрово, в качеството му на пълномощник на С. Н. И., сумата 8 060 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА ЗК УНИКА АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата 6 580 лв. – дължими такси и разноски за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: