Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 08 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..……………. КРИСТИНА ПАВЛОВА …...……… и с участието на прокурор …………… ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ …………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 2218/2013 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения М. Я. Я. за възобновяване на ВНОХД № 143/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 527 от 24.07.2013 г. на РС – гр.Габрово по НОХД № 638/2013 г. В искането на осъденото лице са релевирани твърдения за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Молителят твърди, че състав на Габровския окръжен съд се произнесъл за втори път по повдигнатото срещу него обвинение. При първото разглеждане на делото въззивният съд приел, че били допуснати множество процесуални нарушения, ограничаващи правата на осъдения, като отменил осъдителната присъда и постановил делото да бъде върнато на досъдебното производство. При новото разглеждане на делото районна прокуратура – гр.Габрово не отстранила процесуалните нарушения. Пред водещия разследването орган осъденият Я. и неговият защитник направили изрично искане за отвод на наблюдаващия прокурор Л. Р., но тя не била отведена. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият М. Я. моли искането му за възобновяване да бъде уважено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на досъдебната фаза. Неговият служебно назначен защитник адв. Д. поддържа изложените в искането доводи. Констатираните с отменителното решение на ОС – гр.Габрово процесуални нарушения не били отстрани. Недопустимо било да се постановява осъдителна присъда за обсебване на вещ, която подсъдимият следвало да върне на лице, което нямало никакви вещни права върху нея. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С допълнителни молби вх. № 252/ 07.02.2014 г., вх. № 253/07.02.2014 г., вх. № 254/07.02.2014 г., вх. № 417/27.02.2014 г., вх. № 708/02.04.2014 г. осъденият моли делото му да бъде решено в най-кратки срокове, тъй като е осъден, без да е извършил престъпление. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С присъда № 527 от 24.07.2013 г. по НОХД № 638/2013 г. Габровският районен съд е признал подсъдимия М. Я. Я. за виновен в това, че за времето от 15.08.2011 г. – 12.09.2011 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил (отказвайки да върне на В. Б. Н.) чужди движими вещи на обща стойност 3 546 лева, които владеел – лек автомобил „Ф. Г.” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 2 600 лева, собственост на Н. Х. В., комплект механизми за централно заключване, алармена система, CD плейър, 4 броя автомобилни гуми, комплект А. и др., посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на стойност 946 лева, собственост на В. В. Н., поради което и на основание чл. 206, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия М. Я. едно общо най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода, от определените с присъдата по НОХД № 638/2013 г. на РС – гр.Габрово, присъда № 111/11.10.2011 г. по НОХД № 338/2011 г. на РС – гр.Севлиево, в сила от 19.12.2011 г., определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК от 18.01.2012 г. по НОХД № 1321/2011 г. на РС – гр.Габрово, в сила от 18.01.2012 г., присъда № 351/10.05.2912 г. по НОХД № 992/2011 г. на РС – гр.Габрово, в сила от 26.05.2012 г., определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК от 26.06.2012 г. по НОХД № 16461/2010 г. на РС – гр.София, в сила от 26.06.2012 г., и определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК от 29.06.2012 г. по НОХД № 1327/2011 г. на РС – гр.Горна Оряховица, в сила от 29.06.2012 г., към което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил наложеното по НОХД № 992/2011 г. на РС – тр.Габрово наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. При изпълнение на наложеното общо най-тежко наказание на основание чл. 25, ал. 1 от НК съдът е приспаднал изтърпяното наказание, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК – и времето, през което подсъдимият е бил задържан. С присъдата съдът е отхвърлил предявения от свидетелката Н. Х. В. против подсъдимия М. Я. граждански иск за сумата от 2 600 лева като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимия Я. са били възложени направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия Я. срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 143/2013 г. по описа на ОС – гр.Габрово, като с решение № 110 от 17.09.2013 г. съдебният акт на районния съд е бил потвърден. Решението на Габровския окръжен съд от 17.09.2013 г. не е подлежало на касационно обжалване, като искането на осъдения Я. за ревизия на посоченото наказателно дело по реда на възобновяването е внесено на 08.11.2013 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок. Разгледано по същество, искането на осъдения М. Я. Я. за възобновяване е неоснователно. При осъществения съдебен контрол настоящият състав на ВКС не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при разглеждането и решаването на въззивното дело. Решението по ВНОХД № 143/2013 г. по описа на Габровския ОС, чието възобновяване се иска, и потвърдената с него присъда по НОХД № 638/2013 г. по описа на Габровския районен съд са втори по ред, постановени, след като с решение по ВНОХД № 61/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд първата осъдителна присъда срещу М. Я. (по НОХД № 341/2012 г. по описа на Габровския районен съд) е била отменена, а делото е било върнато на РП – гр.Габрово за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Осъденият неоснователно претендира, че при второто разглеждане на делото не са били изпълнени указанията, дадени с отменителното решение на въззивната инстанция по ВНОХД № 61/2013 г. Последните са се отнасяли до конкретни, посочени в решението, непълноти и неясноти в съдържанието на обвинителния акт: неуточняване на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление – дали обсебването се е изразявало в разпореждане с вещта или в отказ да се върне на правоимащия; неизясняване на обстоятелствата дали след инкриминирания период обсебените вещи са се намирали при подсъдимия или са били във владението на друго лице, както и дали все още са съществували; липса на конкретизация на твърденията на прокурора относно обстоятелствата кога, при каква обстановка, по какъв начин, с какви действия подсъдимият Я. е обективирал отказа си да върне инкриминираните вещи и до кого е достигнал този отказ; непосочване на правоимащите лица, на които подсъдимият е отказал да върне вещите, при положение че в обстоятелствената част на обвинителния акт имало твърдения, че автомобилът бил собственост на Н. В., бил ползван от В. Н., а оборудването на колата било поставено от В. Н.. След връщането на делото за допълнително разследване бил изготвен нов обвинителен акт (л. 3 – л. 5 от НОХД № 638/2013 г. на Габровския РС), в който всички недостатъци, изтъкнати в отменителното решение, са били отстранени. При внимателния прочит на съдържанието му се установява, че процесуалният документ, въз основа на който е било образувано второто съдебното производство, има необходимото съдържание съобразно изискванията на чл. 246 от НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт са стриктно описани всички релевантни за повдигнатото обвинение обстоятелства, като престъплението, за което деецът е осъден, е подробно индивидуализирано по време, място, начин на извършване, фактически състав, правна квалификация. В частност, в акта е посочено, че: обсебването се е изразило в отказ на подсъдимия да върне на св. В. Н. дадения му от него за ремонт автомобил с оборудването и намиращите се в багажника вещи; че отказът бил обективиран чрез фактическо непредоставяне на вещите от подсъдимия на св. Н., въпреки изричното му искане, както и чрез предприетото от извършителя поведение на укриване и избягване на всякакви контакти със свидетеля; че правоимащо лице в случая бил св. Н., който ползвал автомобила и го предоставил на подсъдимия за ремонт. Както от фактическа, така и от юридическа страна, обвинението срещу осъдения Я. е било формулирано пълно, точно и конкретно, с оглед на което възможността му да разбере в какво точно е обвинен не е била възпрепятствана, а правото му на защита не е било накърнено. Твърденията му в тази насока са голословни, тъй като не се основават на действително съществуващи данни и се опровергават от обективния прочит на съдържанието на обвинителния акт. ВКС намери за неоснователно възражението на осъдения Я. за допуснато нарушение на чл. 47, ал. 1 от НПК. Видно от материалите по делото, при предявяването на разследването (л. 82 от досъдебното производство) обв. Я. поискал отвод на наблюдаващия прокурор от РП – гр.Габрово Р. поради предубеденост. На основание чл. 47, ал. 4 от НПК по искането надлежно се произнесъл окръжният прокурор при ОП – гр.Габрово, който с постановление от 13.06.2013 г. го приел за неоснователно и го оставил без уважение. Настоящият съдебен състав в пълна степен споделя изложената в цитираното постановление аргументация. Възможността за отвеждане на прокурора е законодателно предвидена, за да се осигури обективност и безпристрастност на досъдебното производство и да се гарантира правилното осъществяване на поверената на прокурора процесуална функция. В хипотезата на чл. 47, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК е необходимо да съществуват факти, които да указват на пряка или косвена заинтересованост на прокурора от изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието на такива особени обстоятелства, чрез които да се прояви заинтересоваността или предубедеността на прокурора, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му функция в разрез със законовите изисквания и събраните по делото доказателствени източници. В разглеждания случай по отношение на наблюдаващия прокурор такива факти реално не са съществували, а и не се твърдят от самия осъден. Анализът на съдържанието на искането му за отвод недвусмислено разкрива, че недоволството на молителя Я. е било провокирано от обстоятелството, че след връщането на делото за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения по отношение на него е било повдигнато ново обвинение, което той сметнал за „…също толкова незаконно, както предходното”. Субективното несъгласие на обвиняемия с привличането му към наказателна отговорност по реда и начина, указан в закона, и при наличието на законовите основания за това не представлява основание за отвод на прокурора. Осъществяваната от последния конкретна процесуална дейност в рамките на досъдебното производство обективира осъществяване на възложените му от Конституцията на РБ и НПК правомощия, а не представлява израз на заинтересованост или предубеденост по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Извън обсъдените конкретни възражения на осъдения Я., касационната инстанция провери атакувания съдебен акт и за наличие на процесуални нарушения, за които съдът следи служебно. При прегледа на решението по ВНОХД № 143/2013 г. по описа на Габровския ОС настоящият състав на ВКС не установи такива. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което липсват пороци в доказателствената й дейност, които да доведат до съмнителност на осъдителните изводи на съда. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, Габровският ОС е проверил изцяло първоинстанционната присъда на Габровския РС. Обясненията на осъдения М. Я. са били анализирани и проверени, като въззивният съд е изложил ясни аргументи защо приема лансираната от него версия за защитна теза. Показанията на свидетелите В. Н., В. Н., Н. В., Г. Н., Б. Ц., В. А., Й. М., Н. П., дадени пред първоинстанционния съд, показанията на свидетелите П. и Н., депозирани на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, в комплекс с писмените доказателствени материали, правилно са интерпретирани като достоверни източници на обвинителни доказателства, опровергаващи защитната версия на извършителя. Възприетите от ОС – гр.Габрово основни фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното от осъдения М. Я. деяние по чл. 206, ал. 1 от НК, са изведени в резултат на правилна логическа дейност. При изготвянето на атакувания съдебен акт в частта му относно приетата фактическа обстановка не са допуснати съществени непълноти. Липсват основания, които да опорочават и да придават съмнителност на приетите от въззивния съд факти, поради което те не могат да бъдат оспорени. Задълженията и на двете съдебни инстанции по установяване на обективната истина са изпълнени отговорно, като картината на деянието е разкрита в обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото. Съдържанието на въззивното решение не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието му оплаквания срещу присъдата на Габровския районен съд са били пренебрегнати и не са получили отговор. От залегналите в мотивите съображения е видно, че отделните възражения са обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като последователно и убедително са разяснени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. С оглед на това касационната инстанция счита, че изложената от окръжния съд аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК и не лишава осъдения от възможността да разбере ясно изразената воля на въззивния състав. В пределите на установените и доказани фактически положения първоинстанционният и въззивният съд са приложили правилно материалния закон. Законосъобразно и в съгласие с практиката на ВКС е прието, че поведението на подсъдимия М. Я. от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 206, ал. 3, пр. 2 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд на л. 6 от мотивите на атакуваното решение почиват на вярно разбиране на закона, изведени са в съгласие с цитираната в съдебния акт практика на ВКС и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Отказът да се върне автомобила, независимо дали деецът е дължал връщането му на собственика на колата или на лицето, на което тя е била предоставена от собственика, също е форма на изпълнителното деяние на престъплението обсебване. Престъпното своене – може да се реализира, освен чрез валидно правно действие или акт на фактическо разпореждане на дееца с вещите, и чрез бездействие, каквото съставлява отказът да се върнат чуждите вещи. За да бъде осъществен съставът на обсебването по чл. 206, ал. 1 от НК, отказът да се върне вещта следва да е противозаконен – поведението на автора трябва да не е съвместимо с възможното и допустимото съобразно конкретното правно основание за владение или пазене на вещта, като в резултат на него вещта обективно трябва да премине в полза на дееца или на другиго. С оглед на това въззивната инстанция напълно законосъобразно е заключила, че в разглеждания случай подсъдимият Я. с поведението си е манифестирал недвусмислена промяна на отношението си към дадения му за ремонт автомобил, ведно с вещите, с които е бил оборудван, и тези, оставени в колата, като непредоставянето им на св. Н. е имало за последица отклоняването им от неговия патримониум. Следва да се отбележи, че при обосновката на квалификацията на извършеното от осъдения престъпление като опасен рецидив, освен по б. „а” на чл. 29, ал. 1 от НК, и по б. „б” на цитираната разпоредба (л. 3 и л. 7 от въззивното решение № 110 от 17.09.2013 г.), съставът на Габровския ОС неправилно се е позовал на осъжданията му по НОХД № 818/2003 г. на Габровския РС и по НОХД № 842/2003 г. на Габровския РС. Опасният рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. При реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди, е налице само едно осъждане ((ППВС № 2/1970 г., изм. и доп. с ППВС № 6/1983 г. и ППВС № 7/1987 г.). Деянията, предмет на разглеждане по цитираните присъди, са били в условията на реална съвкупност, като с определение № 193 от 28.03.2006 г. на РС – гр.Габрово, в сила от 05.04.2006 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на осъдения Я. е било определено едно общо наказание от две години лишаване от свобода, изтърпяно на 22.03.2007 г. С оглед на изложеното прецизната квалификация на извършеното от молителя деяние по чл. 206, ал. 3, пр. 2 от НК е следвало да бъде във връзка само с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, обусловена от присъдата по НОХД № 842/2003 г. на РС – гр.Габрово, с която Я. е бил осъден за тежко умишлено престъпление по чл. 346, ал. 2 от НК на две години лишаване от свобода при ефективно изтърпяване. Констатираната незаконосъобразност обаче не предпоставя като необходима последица възобновяването на наказателното дело. Касационният съд упражнява правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК в хипотезите на допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, а разглежданият случай не е такъв. Квалификацията на извършеното от осъдения Я. деяние по чл. 206, ал. 3, пр. 2 от НК не се променя, тъй като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, макар и само по чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, поради което като резултат не може да се постигне преквалификация на деянието, нито намаляване на наказанието. Наложеното на молителя наказание – три години лишаване от свобода – е справедливо. Между отмереното по вид и размер наказание и обществената опасност на деянието и дееца не се констатира явна и очевидна диспропорция, която да се дължи на несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наказателната отговорност на дееца е индивидуализирана в минимума на предвидените в санкционната част на разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от НПК предели. Допълнително смекчаване на наложеното наказание лишаване от свобода би било възможно само при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предпоставки за приложението на която разпоредба в разглеждания случай липсват. Законосъобразно е било извършено групирането по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на наложените на осъдения Я. наказания с присъдата по НОХД № 638/2013 г. на РС – гр.Габрово, присъда № 111/11.10.2011 г. по НОХД № 338/2011 г. на РС – гр.Севлиево, в сила от 19.12.2011 г., определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК от 18.01.2012 г. по НОХД № 1321/2011 г. на РС – гр.Габрово, в сила от 18.01.2012 г., присъда № 351/10.05.2912 г. по НОХД № 992/2011 г. на РС – гр.Габрово, в сила от 26.05.2012 г., определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК от 26.06.2012 г. по НОХД № 16461/2010 г. на РС – гр.София, в сила от 26.06.2012 г., и определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК от 29.06.2012 г. по НОХД № 1327/2011 г. на РС – гр.Горна Оряховица, в сила от 29.06.2012 г., като е било определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години, към което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 2 от НК е било присъединено наложеното по НОХД № 992/2011 г. на РС – гр.Габрово наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави без уважение като неоснователно искането на осъдения М. Я. Я. за възобновяване на ВНОХД № 143/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 110 от 17.09.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 527 от 24.07.2013 г., постановена по НОХД № 638/2013 г. по описа на Габровския районен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Я. Я. за възобновяване на ВНОХД № 143/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд. Настоящото решение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.