Р Е Ш Е Н И Е   №  158   гр.София,  16 юли   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  дванадесети март  две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                     ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                                                                                 със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора   ЯВОР ГЕБОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 21/2010 година   Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия В. Н. Ц. срещу осъдителната въззивна присъда на Варненския окръжен съд, издадена след отмяната на оправдателната присъда на районния съд в същия град. Обжалваната въззивна (нова) присъда – 150 от 17 декември 2009 год. по внохд № 1562/2009 год., е за това, че на 18 април 2007 год. подсъдимият Ц е набедил Р. Р. в извършването на документно престъпление по чл.309, ал.1 НК, като знаел, че е невинен – престъпление по чл.286, ал.1 НК, за което е наложено наказание 1 година лишаване от свобода условно за три години.   Оправдателната присъда в първата инстанция е била по същото обвинение, но е отменена след въззивен протест от съответния прокурор. Касационната жалба е подадена преди изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт и в нея се съдържа само позоваване на неговата неправилност с искане за отмяната му. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът я подкрепя. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Липсват основанията за нейното отменяне или изменяне. Спорните въпроси по делото са преди всичко доказателствени, а тъй като това засяга поначало процесуалните правила за разглеждането му, за нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК и без друго няма място. Осъдителната присъда обаче е постановена при доказано обвинение и съдът ясно е мотивирал главно защо- сам подсъдимият е компрометирал твърдението си, че Р. е подправил инкриминирания договор, като е представил и приложението към него, датирано от 1 януари 2004 год. (датата, за която е твърдял, че е поставена допълнително от Р. ); заключението на почерковата експертиза, която не изключва подсъдимият да е автор на подправките на двете дати в договора; посочено е и косвеното доказателствено значение на възможния мотив да бъде злепоставен Р. (влошени търговски отношения с него, като нов председател на кооперацията по договора), както и на категоричния текст на жалбата до прокуратурата (контрастиращ на опитите да бъдат смекчени уличаващите Р. твърдения в него). Срещу явната несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК в жалбата не се съдържа нищо изрично, а и трудно би могло да се съдържа.     Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивната нова присъда № 150 от 17 декември 2009 год. по внохд № 1562/2009 год. на Варненския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: