6 Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр. С., 08 февруари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №832/2010г. Производството е образувано по искане на осъдения А. Д. за отмяна или ревизия на присъда №4390/18.12.2009г., постановена по нохд №304/2009г. на Р. районен съд /РС/ и потвърдена от Окръжен съд /ОС/-Благоевград, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, вр.чл.422 ал.1, т.5, вр.чл.348 ал.1, т.т.1 - 3 от НПК. В депозираното искане на осъденото лице се визират допуснати съществени процесуални нарушения, в подкрепа на което се излагат подробни съображения за несъответност на приетата от контролираните съдебни инстанции фактология на доказателствения материал по делото. Поставя се акцент на конкретиката в показанията на разпитаните свидетели, необезпечаваща изградените фактически положения в придобилия юридически стабилитет съдебен акт, и се предлага собствена трактовка на съдържимите се в гласните доказателствени източници фактически данни. Аргументира се и несъблюдаване на материалния закон, с доводи за неправилна интерпретация на обективните и субективни признаци на приложимите норми на чл.216, ал.1 и чл.325, ал.1 от НК, и с възражения за произволно тълкуване на института на чл.78а от НК, последното от които предпоставило неоправдания отказ на първостепенния и въззивен съд за освобождаване на А. Д. от наказателна отговорност. Релевират се бланкетни оплаквания и за явна несправедливост на наказанието на осъденото лице, изчерпващи се с волеизявление за проявена „тенденциозност” при индивидуализация на санкционните последици, изразяваща се в пренебрегване на наличните предпоставки на чл.55 от НК . При условията на алтернативност се претендира упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2, 3 и 4 от НПК- отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на А. Д. по повдигнатите му обвинения на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд; съответно изменение на съдебния акт чрез преквалификация на престъплението по чл.216, ал.1 от НК в по-леко наказуемо по чл.216, ал.6 от НК и последващо правоприлагане на чл.78а от НК за инкриминираното поведение на осъдения. В съдебно заседание на 01.02.2011г., А. Д., редовно уведомен не се явява пред ВКС. Неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от упълномощен защитник, който поддържа изцяло направеното искане за възобновяване. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №4390 от 18.12.2009г., постановена по нохд №304/2009г., Р. РС е признал подсъдимия А. Х. Д., за виновен в осъществени, при условията на идеална съвкупност, престъпления по 216, ал.1 от НК и чл.325, ал.1 от НК, като ангажирал неговата наказателна отговорност и в съответствие с изискванията на чл.23 от НК, му наложил общо наказание - лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което отложено по чл.66 от НК с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Първоинстанционният акт е бил предмет на въззивна проверка, финализирала с решение №223/29.06.2010г., по внохд №113/2010г., по описа на ОС-Благоевград, с което същият е потвърден. Искането на осъдения Д. е допустимо за разглеждане в съдебно производство в пределите, очертани от процесуалните разпоредби на чл.419-чл.426, Глава тридесет и трета от НПК, уреждащи извънреден способ за контрол на влезли в сила присъди - възобновяване на наказателни дела. Преценено обаче в контекста на аргументацията за отмяна или ревизия на обявената и придобила стабилитет присъда, то е неоснователно. Настоящият състав не констатира допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила. Визираните оплаквания в разисквания смисъл сочат на неотносимост към очертаните в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348 от НПК правомощия и индицират на непознаване на нормативната уредба, регламентираща различия между нарушения при установяване на фактическите обстоятелства, релевантни за престъпната съставомерност на инкриминираните деяния, и такива при лимитиране на правната квалификация. Върховният съд не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от първостепенния и въззивен съд фактически положения, доколкото не се релевира несъблюдаване на процесуалния закон при събирането и оценката на приобщената доказателствена съвкупност. Лансираната в настоящото производство теза, че съдържанието на инкорпорираните гласни доказателствени средства налагат други фактически изводи, различни от очертаните в атакуваната и влязла в сила присъда, обуславя заключение за “необоснованост”- неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена маса, установяването на която е извън обсега на предвидената в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348 от НПК компетентност. ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на съдебните инстанции по фактите, включени в предмета на доказване. Той е оправомощен да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с принципните норми на чл.чл.13 и 14 НПК и при релевирани в тази насока доводи, подкрепени с изискуемите се съображения. Предявените законови изисквания не се удовлетворяват от направения от защитата на осъдения подробен коментар на депозираните свидетелски показания, съпроводен с лична преценка на тяхната истинност и правдивост. В разглеждания аспект не може да бъде интерпретирана и декларацията в искането за сериозни пороци в доказателствения анализ на съдебните инстанции, изразяващи се в игнориране на доказателства и необсъдени налични противоречия в тях, носеща белезите на неяснота и неопределеност. Очертаната позиция аргументира процесуална недопустимост за разглеждане по същество на наведените доводи за несъответност на приетата от първостепенния и въззивен съд фактическа обстановка на приобщения доказателствен материал, и предпоставя задължително съобразяване с установените в атакуваната присъда факти, правнозначими за повдигнатите срещу осъдения Д. обвинения. В рамките на описаната фактология правилно е приложен законът. Първоинстанционният и въззивен съд убедително са приели, че неправомерните действия на А. Д. консумират престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК, като изразили категорично несъгласие с претендираното прилагане на чл.216, ал.6 НК и на института на чл.15 НК. Безспорно е установено, че на 05.09.2008г., в местността „Шилигарника”, в землището на[населено място], осъденият Д., под влияние на изпития алкохол хвърлил притежавия от него пистолет,марка „Глок” в посока към паркиралия в близост до находящия се там хотел, лек автомобил „С.”, модел „Импреса”, с рег №СА 17-85 КР, собственост на Б. С., вследствие на което счупил задното панорамно стъкло на моторното превозно средство. В обсега на доказателствено обезпечените обстоятелства досежно времевите и пространствени параметри на противозаконното деяние; при съблюдаване на механизма на проектираната в неправомерния акт съзнателна дейност; и след внимателно проследяване хронологията на предхождащите и последващи посегателството събития, съдебните инстанции прецизно са изследвали съдържанието на субективното психическо отношение на дееца към обществената опасност на извършеното и настъпилите вредоносни последици, като в съответствие със законовите изисквания са го оценили с характеристиките на евентуален умисъл, като форма на вина. Възприетите факти, обуславящи приложимото материално право сочат на некоректност на релевираните от процесуалния представител на осъденото лице възражения за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение по чл.216, ал.1 от НК. Криминализираното с визираната особена норма престъпление в двете му форми-противозаконно повреждане и унищожаване на чужда движима или недвижима вещ е насочено срещу обществените отношения, в рамките на които нормално и необезпокоявано се упражнява правото на собственост върху имущество, във вид и с качества, позволяващи експлоатирането му съгласно присъщите му функции и неговото обществено назначение. То е свързано с такова умишлено непосредствено въздействие /механическо, физическо, химическо, с биологични или бактериологични средства/ върху субстанцията или структурата на предмета на посегателство, в резултат на което същият става изцяло или отчасти, временно или постоянно негоден за ползване съобразно предназначението му. Конкретиката по наказателното дело, с оглед начина на засягане на процесното превозно средство от осъдения и предвид степента на вредоносното въздействие върху него се субсумира от обективните и субективни измерения на предвиденото в чл.216, ал.1 от НК - повреждане на чужда движима вещ като форма на изпълнителното деяние. В коментирания смисъл необоснована е лансираната защитна теза за обективна несъставореност на инкриминирания акт, поради налична пукнатина на задното стъкло преди престъпното посегателство и незначителност на повреждането,невъзпрепятстващо използването на колата Базираща се на изтъканите от противоречия и внушаващи недостоверност твърдения на приятелите на осъденото лице - М. К. и Б. С., същата се опровергава категорично от останалата доказателствена маса /свидетелските показания на А. Б., С. Б., В. И., Й. Д., протокола за оглед от 09.09.2008г. и приложената официална справка от застрахователна компания Л. И. от 05.10.2009г./. като в контекста на последващите действия на собственика по сваляне на процесното стъкло, индицира на житейска абсурдност. На несъстоятелност и липса на корелация с очертаната доказателствена съвкупност сочат и релевираните доводи за невиновност. Невярно е аргументираното становище, че нормата на чл.216, ал.1 от НК предполага само и единствено пряк умисъл, обективиран в целенасочени действия от подсъдимия за настъпване на вредоносния резултат. Според доктрината и съдебната практика умишлената повреда или унищожаване на вещи е рядко явление и е свързано обикновено с евентуален /косвен/ умисъл, при който общественоопасните последици не са непосредствено и пряко преследвани от дееца, а са възможен допълнителен резултат на извършеното, с настъпването на който,той се съгласява.Такива са обстоятелствата в казуса1 Описаната от съдебните инстанции фактология за механизма на осъщественото престъпление, използваното средство, причинените щети, оценена в кореспондираща взаимовръзка с поведението на Д., –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 1.Н. Ив., „Наказателно право”, Обща част, кн.ІІ, стр.101-102, редакция Ал. С., изд.”С.-Р”1992г.; Н. Ив., „Наказателно право”, Особена част, т.1, изд. ”Н. и изкуство” 1956г., стр.238; предхождащо и последващо инкриминирания акт, не обосновава и претендираната непредпазливост, предпоставяща преквалификация на престъплението по чл.216, ал.6 от НК, съответно правоприлагане на института на случайното деяние, налагащо оправдаване на осъденото лице. В тази насока настоящият състав споделя изцяло словно отразената мотивация в атакуваната присъда. При условията на съвкупност с престъплението по чл.216, ал.1 от НК, инкриминираното от представителя на обвинителната власт повреждане на чуждо имущество и поведенческите изяви на осъдения Д. на 05.09.2008г., обективирани в произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие, и в проявена агресия към А. Б. /блъскане на пода/, довела до причиняване на разкъсно-контузна рана на главата на пострадалото лице, покриват обективните и субективни признаци на престъпно деяние против реда и общественото спокойствие, с правна квалификация-чл.325,ал.1 от НК. С очертаната неправомерна дейност А. Д. грубо нарушил императивните предписания на Закона за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и на Правилника за неговото приложение,и произтичащите от тях общи задължения за носене, съхранение и ползуване на огнестрелни оръжия, като с проведената стрелба след употреба на алкохол и в близост до гостите на хотел «Шилигарника», между които и малки деца, създал тревожна обстановка и смут сред присъстващите. С последвалото непристойно поведение, изразило се в посегателство срещу собствеността и телесната неприкосновеност на гражданите, той скандализирал обществеността, изразил брутална демонстрация срещу установения в държавата ред и открито неуважение към личността и нейните права, и застрашил основаните на нравствеността обществени отношения.1 В разисквания аспект акцентираната от упълномощения адвокат на Д. и индицираща на прекомерен формализъм несъответност между обвинителния акт и постановената присъда досежно точния час на произвеждане на изстрелите на 05.09.2008г., изразяваща се в разминавания в посоченото от прокурора време /около 20 часа/ и визираното от съдебните инстанции /преди 20 часа/, преценена при съблюдаване на словесната материализация на релевантните за престъплението по чл.325, ал.1 от НК факти, не създава неясноти в повдигнатото обвинение, ограничили правото на защита, а обосновава прецизиране на базата на събраните доказателства. Справедливо, при съблюдаване на регламента на чл.54 от НК са отмерени и санкционните последици за инкриминираните деяния по чл.216, ал.1 от НК и чл.325, ал.1 от НК, и при условията на чл.23 от НК диференцирана наказателната отговорност за множеството престъпления. Правилна и компетентна, съобразена с фактическите данни по делото и в съответствие с буквата и духа на закона, и задължителната константна практика по неговото правоприлагане, е предложената от съдебните инстанции интерпретация на материалноправната норма на чл.78а от НК, мотивирала отказа за приложение на претендирания институт. Разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК, в актуалната реадкция към момента на инкриминираната дейност /сега ал.7 на чл.78а от НК/, установява безусловна забрана за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, при визираните в чл.78а, ал.1 от НК предпоставки и с предписаните в последващите алинеи санкционни последици, при множество престъпления. Според тълкуването, дадено от правната наука и възприето от практикуващите юристи множеството престъпления е особена форма на осъществяване на престъпна дейност, при която деецът извършва едновременно или последователно две или повече престъпления. С оглед реализираните осъждания за отделните посегателства, са възможни хипотези, при които за отделните престъпни деяния няма влязла в сила присъда /съвкупности на престъпления/, или новото престъпление е извършено, след като деецът е бил вече осъден с придобил юридически стабилитет съдебен акт за друго престъпление /рецидив/. Конкретиката по настоящото дело очертава именно налична идеална съвкупност на престъпления по чл.216, ал.1 от НК и чл.325, ал.1 от НК, препятстваща приложението на института на чл.78а от НК. В очертания смисъл аргументираната позиция на защитата за осъществено от осъдения Д. своеобразно усложнено престъпление, за което е неотносимо установеното в чл.78а, ал.6 /изм./ от НК ограничение, не корелира с визираните в теорията и утвърдени в съдебната практика термини и понятия, с безспорно правно значение. По своите родови характеристики множеството престъпни деяния съществено се различава от видовете усложнено престъпление. Най-важната обединяваща черта на последните е, че независимо от особеностите, изразени във фактическото изпълнение на посегателството или в юридическата му конструкця, състояща са от няколко функционално свързани прояви, отразени в съответния престъпен състав, то винаги е едно престъпление, за което се налага едно наказание. Разглежданият казус не индицира на подобни обстоятелства.1 По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъденото лице за отмяна или ревизия на присъда №4390 от 18.12.2009г., по нохд №304/2009г. на Р. РС и потвърдена от ОС-Благоевград, при визираните в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК предписания, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Х. Д. отмяна или изменение на присъда №4390/18.12.2009г., постановена по нохд №304/2009г.на РС-Разлог, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 1.Н. Ив., „Наказателно право”, Обща част, кн.ІІ, стр.195-196,стр.209-210, редакция Ал. С., изд.”С.-Р”1992г.; П2/74г. на Пленума на ВС на РБ, т.7; ТР2/2010г. На ОСНК на ВКС на РБ