О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 99 София, 21 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на 10 май, две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: Блага Иванова Членове: Мина Топузова Пламен Петков с участието на прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Петков ЧНД № 831 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане от 10. 04. 2013 год. на съдия-докладчика по ЧНД № 686 / 2013 год., по описа на Районен съд – гр. Благоевград, съдебното производство по делото е било прекратено и е бил повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – гр. Благоевград и Районен съд – гр. София, във връзка с произнасяне по предложение от Районна прокуратура – гр. София по реда на чл. 432, ал. 2 от НПК, за замяна на принудителна медицинска мярка приложена спрямо лицето К. Н. Г.. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е, че компетентен да се произнесе по предложението на СРП е Районен съд – гр. Благоевград. Като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, ВКС, първо наказателно отделение, намира следното: Компетентен да се произнесе по предложението на Районна прокуратура – гр. София, депозирано по реда на чл. 432, ал. 2 от НПК, за замяна на принудителна медицинска мярка приложена спрямо лицето К. Н. Г., е Районен съд – гр. Благоевград. Това е така поради следните съображения: В разпоредбата на чл. 428 от НПК законодателят е регламентирал, че съдът, компетентен да наложи принудителна медицинска мярка, е районният съд по местоживеене на лицето. Действително, в редица свои решения, ВКС на РБ е посочил, че местоживеенето е свързано не само с регистрацията по постоянен или настоящ адрес, но и с фактическата връзка на определено лице с дадено населено място. В конкретния случай, настаненият на принудително лечение К. Н. Г. е бил както адресно регистриран, така е и живял в [населено място]. Фактът, че същият е бил настанен на принудително лечение по чл. 89, б. „в” от НК първоначално в ДПБ – [населено място], а впоследствие в ДПБ – [населено място] /поради промяна в здравословното състояние/ по силата на влезли в сила съдебни актове, не променя компетентността на съда, който следва да се произнесе по продължаване на взетата мярка. Нормата на чл. 432 от НПК не може и не следва да се тълкува изолирано от уредената процедура в чл. 428 - чл. 431 от НПК. В чл. 428 от НПК е регламентирана изключителна компетентност на районния съд по местоживеене на лицето да наложи медицинска мярка, изключение от която е само предвидената компетентност на окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието в случаите на прекъсване изпълнението на наказанието "лишаване от свобода". В нормата на чл. 432 от НПК не сочи съдът, който продължава, заменя или прекратява принудителните медицински мерки, именно защото, компетентният съд който налага медицинската мярка, е съответно компетентен и да се произнесе служебно (след изтичане на шестмесечен срок) или по искане на прокурора (преди изтичането на този срок) по продължаване, замяна или прекратяване на тази мярка. С оглед изложеното ВКС намира, че делото е подсъдно на Районен съд - гр. Благоевград, в който смисъл следва да бъде постановено и настоящето определение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното ЧНД № 686 / 2013 год. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, за разглеждане и решаване от този съд. Препис от определението да се изпрати на Районен съд – гр. София, за сведение. Определението е окончателно. Председател : Членове: 1 . 2 .