О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 337 гр.София, 21.07.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 854 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Еп Комерс“ ООД срещу определение № 246/21.12.2021 г. по в.ч.т.д. № 20212001000277/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261418/23.08.2021 г. по т.д. № 575/2019 г. на БОС за прекратяване на производството по делото. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че е налице правен интерес от предявения иск по чл.439 ГПК, тъй като законовата норма не поставя висящността на изпълнителното производство между предпоставките за допустимост на производството. Счита, че когато едно материално право се погасява поради преклузия или процесуалната му защита се осуетява поради погасяване на правото на иск, законът винаги изрично посочва юридическите факти, които произвеждат подобни правни последици и предвижда правни възможности за защита. В случая погасяването на правото на процесуална защита на материалното право на длъжника се обосновава с настъпване на юридически факт – прекратяване на изпълнителното производство, върху който длъжникът няма правна възможност да въздейства и срещу погасителното действие на който законът не е предвидил право на защита. БАС не се е произнесъл по довода, че по реда на обезпечителното производство съдът е открекъл преюдициалното значение на висящността на изпълнителното производство и е отказал да спре изпълнението. Иска да бъде отменено атакуваното определение на БАС и делото да се върне на БОС за продължаване на съдопроизводствените действия. В отговора на частната жалба „Трансвагон“АД оспорва основателността й и наличието на предпоставки да бъде допусната до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. За да потвърди определението на БОС за прекратяване на производството по делото, БАС е съобразил, че производството пред първоинстанционния съд е било образувано по иск с правно осн. чл.439 ГПК, че „Еп Комерс“ООД не дължи на „Трансвагон“АД парични суми, за които е образувано изпълнително производство по изп.д. № 191/2014г. на ЧСИ Т. Д.. Счел е, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявения отрицателен установителен иск и той се свързва с възникването на изпълнителното основание и следващата се от него възможност взискателят да предприеме действия на принудително изпълнение срещу длъжника – ищец и имуществото му. В случая съдебният изпълнител е удостоверил извършеното пълно погасяване на задълженията по изпълнителното дело чрез плащане и приключването на изпълнителното производство, поради което съдът е заключил, че разглеждането и уважаването на иска по чл.439 ГПК няма да предостави на ищеца защита на предявеното от него право в повече от разпореждане от ЧСИ за приключване на изпълнителното производство, на осн. чл.433, ал.2 ГПК. В последната хипотеза за взискателя не съществува повече възможност да образува отново изпълнително производство за същото вземане, поради което и отпада правният интерес на ищеца от предявения иск по чл.439 ГПК. В допълнение решаващият състав е посочил, че ако изпълнителното производство е било приключило поради плащане на дълга, но преди това са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, то длъжникът разполага с друг вид защита - осъдителен иск за връщане на недължимо събраните суми. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, зададени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/Допустимо ли е правният интерес на длъжника в производството по чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението да бъде поставен в зависимост от процесуалното поведение на съдебния изпълнител или от процесуалното поведение на взискателя по едно изпълнително производство, относими към правната власт на всеки от тях за определяне висящността на изпълнителното производство?; 2/Допустимо ли е висящността на изпълнителното производство като процесуален факт, стоящ вън и независимо от волята и признатите от закона правни възможности за защита на длъжника по изпълнението, да осъществява пряко погасителното действие върху съществуването и съдържанието на правния интерес по иск по чл.439 ГПК? Има ли правозащитно действие по отношение на правния интерес от такъв иск запазването на висящността на изпълнителния процес със символично по стойност неизпълнение? Доброволното изпълнение в рамките на висящ изпълнителен процес погасява ли съществуващия правен интерес от производството по чл.439 ГПК?; 3/ Проявява ли погасителен ефект върху правния интерес на ищеца отсъствието на правна възможност за издаване на изпълнителен лист, когато предметът на спора не засяга съдържанието на изпълнителния лист, по който се провежда изпълнителното производство? Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото, т.е. да е включен в предмета на произнасяне. Част от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не са били обсъждани от въззивния съд – има ли значение за наличието на правен интерес за иска по чл.439 ГПК обстоятелството, че висящността на изпълнителното производство не е предоставена във властта на длъжника; относно въвеждането на хипотеза /различна от разглеждания казус/ за незаплащане на символична сума от дълга, за да се поддържа във висящност изпълнителното производство; какъв е точно предметът на конкретния спор предвид наведените твърдения по исковата молба и как той „засяга съдържанието на изпълнителния лист“ и пр. Те представляват доводи на частния касатор срещу извода на БАС, че с приключването на изпълнителното производство по чл.433, ал. 2 ГПК отпада правният интерес от предявения иск по чл.439 ГПК и покриват оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт, т.е. предполагат проверка по същество на частната касационна жалба. Освен това по основния правен въпрос, който може да бъде доуточнен от касационната инстанция въз основа на изложението – налице ли е правен интерес от предявен иск по чл.439 ГПК, ако след завеждането му е приключило изпълнителното производство, на осн. чл.433, ал.2 ГПК, не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В съдебната практика /определение по ч.т.д. № 577/2009г. на ВКС, II т.о. и определение по ч.т.д.№ 2331/2019г. на ВКС, II т.о/ и в правната теория се приема, че искът по чл.439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Действително съдебната практика отчита някои изключения. Така според приетото в определение по ч.т.д.№ 1660/2016г. на ВКС, І т.о., решение по гр.д.№ 1812/2015г. на ВКС, ІV г.о. и решение по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о. длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и въз основа на който кредиторът може да инициира по всяко време изпълнително производство. Перемцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. В случая не сме изправени пред хипотеза на перемция, поради което и не може да се приеме, че е налице опасност за длъжника кредиторът отново да образува изпълнително производство, което и да обоснове правен интерес от иска по чл.439 ГПК. Според проф.Ж.Сталев /БГПП, София, 1988, с.632/ когато принудителното изпълнение е вече приключено, а удовлетвореният кредитор е привиден /изпълняемото право не съществува/, защитата на длъжника се състои във връщане на полученото от привидния кредитор. Аналогични съображения е изложил и въззивният съд за възможна защита за длъжника по реда на осъдителен иск за неоснователно обогатяване. Правен въпрос в тази връзка не е поставен в изложението. Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване на определението на БАС. Водим от което, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 246/21.12.2021 г. по в.ч.т.д. № 20212001000277/2021 г. на Бургаски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: