Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 17.04.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 958 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. В. М. И. и Р. П. И., и двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адв. К. Б.- АК Р. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 198 от 25.05.2010 година, постановено по реда на чл.218з ГПК / отм./ по гр. възз. д. Nо 192/ 2010 година на ОС-Русе. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите за разграничаване на разпореждане с имот/ предложен и продаден / като застроено дворно място за жилищни нужди т.е. с характеристиката на жилищен имот от разпореждане със земя , в контекста на т.1 на Решение на В. от 17.08.1990 година ,и съответно изменението на това решение с Решението на В. от 06.12.1990 година и за обектите , изключени от приложното поле на посочените решения на В., с довод , че необходимостта от произнасяне на ВКС е от значение за еднаквото и точно прилагане на посочените решения на В., касаещи изключенията на отделни обекти на правото на държавна собственост. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация , с който се поддържа , че постановеното решение е правилно, не е допуснато нарушение по приложението на материалния закон. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира : С посоченото решение , окръжният съд в производство по чл. 218з ГПК/ отм./ е отменил Решение Nо 197 от 14.11.2007 година по гр.д. Nо 3436/ 2007 година на РС –Русе по уважения отрицателен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, на В. М. И. и Р. П. И. срещу А. В. К., починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон- М. А. К.,С. А. К. и М. А. К. , с който е прието, че същият не е собственик на 126/703 кв.м идеални части от следния недвижим имот- УПИ * , бивш имот пл. Nо * от кв. 270 по РП на [населено място] , целият с площ от 703 кв.м. и е постановил ново , с което искът е отхвърлен като неоснователен . За да отхвърли иска , решаващият съд , съгласно указания , дадени с отменително решение на ВКС, е приел, че Договорът, по силата на който общинското дружество [фирма] [населено място] чрез продажба , извършена на основание чл. 7, чл. 15 и чл. 13 ЗС се е разпоредило с недвижимо общинско имущество към дата 30.12.1991 година , е нищожен поради мораториума на В. за разпореждане с общинска собственост , и съответно частните правоприемници - търговско дружество [фирма] и съответно В. И. и Р. И. не са станали собственици на процесния недвижим имот. От друга страна , имотът е останал в държавата./ общината / и отмяната на отчуждаването има вещно-правен ефект в полза на отчуждените собственици. С разпоредбите на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони е предвидена възможността за възстановяване правото на собственост на надлежно отчуждени недвижими имоти въз основа на някой от изброените благоустройствени закони в лицето на техните собственици или негови наследници. Възстановяването на отчуждената собственост не настъпва по силата на закона , а въз основа на проведена административна процедура и влязъл в сила индивидуален административен акт. Условие за възстановяването е собствеността да се намира в патримониума на държавата за да бъде валидно извършена трансформацията на собственост от държавна / общинска / в частна собственост на правоимащото лице. Ако е налице разпореждане на отчуждена собственост в полза на трети лица, реституционният ефект би могъл да бъде реализиран само и доколкото собствеността запазила характера си на държавна , респ. общинска собственост и разпореждането не е породило вещно-правен ефект в полза на приобретателя. С Решение на В. от 17.08.1990 година във връзка с разпореждане с държавно, общинско и друго имущество , обн. ДВ. бр.69/28.08.1990 год., е „спряно разпореждането със земя, административни , стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно или общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективните земеделски стопанства”, на М. н. ф. и на изпълнителните комитети е разпоредено да спрат издаването на разрешения за продажба на недвижими имоти на юридически лица и на граждани , но само ако не е за задоволяване на жилищни нужди. Изменението на това Решение от 4.05.1991 година относно забраната за разпореждане пряко касае само недвижимите имоти/ вили/ в курорта Д. и Ш., и изцяло отменя т.4. Посоченото Решение на В. е взето през 1990 година , преди създаването на реституционните закони- ЗВСОНИ, ЗВСНОИ по ....., ЗВСВНМРСА, ЗСПЗЗ и др. Под забранителния режим, съгласно текста на решението попадат конкретни обекти на правото на държавна / респ. общинска/ собственост : земя , административни стопански и туристически обекти и недвижими имоти , отчуждени по ЗОЕГПНС. Отчуждените по реда на благоустройствените закони имоти, държавна собственост не попадат в посочената категория, поради което и разпореждането с тях, доколкото не са от категорията на изрично упоменатите имущества , не може да намери приложение забраната на т.1 на Решението на В. от 17.08.1990 год. и съответно, доколкото е налице валидно, при спазване на закона ,разпореждане с недвижими имущество, извън упоменатите, то това разпореждане поражда своите вещно-правни последици. С посоченото Решение на В. от 17.08.1990 година е разпоредено- в т.4 ,на „министъра на финансите и на изпълнителните комитети да спрат издаването на разрешения за продажба на недвижими имоти на юридически лица и на граждани , освен ако не е за задоволяване на жилищни нужди. При изложените съображения относно приложеното поле на решението на В. към имущества , държавна / респ. общинска собственост/, настоящият състав намира , че обжалваното решение е неправилно. Предмет на спора за собственост са 126/703 идеални части от недвижим имот- УПИ * , бивш имот пл. Nо * от кв. 270 по РП на [населено място] , целият с площ от 703 кв.м. С Договор за продажба на недвижим имот на основание чл. 7 и чл. 15 ЗС във вр.с чл. 13 ЗС/ редакция към 31.12.1991 год./ , на дата 30.12.1991 година [фирма] [населено място] , чрез [община] и въз основана Заповед Nо 3314 от 24.12.1991 година е продала на КФ ”М. 21 ” [населено място] следния недвижим имот-пл. * в кв. 270 , [улица] от 703 кв.м., масивна жилищна сграда с мансарден етаж, включена под Nо 88 в Списъка на архитектурните паметници на културата, масивна постройка / лятна кухня/ от 36 кв.м., жилищна сграда в източната част на имота 38.10 кв.м. , подобрения в двора, за който е издаден А. 7989/ 12.12.1984 година . Видно от Решение Nо 361 от 18.10.1992 година на ОС-Русе по чл. 33 З. във вр.с чл.4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони , отчуждаването на имот, състоящ се от две стаи,ход,входно антре,главен вход и тераса , заедно с 123/703 идеални части от дворното място, в която е построена ,е извършено на основание чл. 101 ЗС за” Д. н. м. м.” с Решение Nо 107 от 05.07.1984 година на МС на НРБ, а с цитираното решение е отменен отказа за отмяна на отчуждаването и след като е прието , че са налице предпоставките на закона / без да се сочат/ е постановено , че отчуждаването се отменя. На базата на дори само на тези доказателства следвало да бъдат направени два извода : че към датата на сключване на сделката процесния имот е имал характеристиката на жилищен имот и, като такъв не е попадал в приложното поле Решение на В. от 17.08.1990 година във връзка с разпореждане с държавно, общинско и друго имущество , обн. ДВ. бр.69/ 28.08.1990 год..След като по отношение на разпореждането от 30.12.1991 година с процесната собственост/ в последствие сградите са разрушение, като е запазена само фасадна стена/няма ограничение , то следва , че е налице валидно преминаване правото на собственост на разпоредения недвижим имот в патримониума на КФ”М. 21” Р., преобразувана в „М.-21-О. “гр.Р. и в последствие , по силата на Договор за покупко-продажба , обективиран в НА Nо */2007 година в патримониума на ищците В. М. И. и Р. П. И. . След като е налице валидно частно правоприемство на правото на собственост от държавата към юридическите ,а след това и физическите лица , то ищците се легитимират като собственици на процесната идеална част . Ответникът не е собственик по силата на разпоредителна сделка след отмяна на отчуждаването , тъй като към момента на постановяване на решението на съда по чл. 33 З. за отмяна на отчуждаването, имотът не е бил в паримониума на държавата, за да бъде върнат на отчуждените собственици. С обжалваното решение, въззивният съд е приел обратното, при неправилен анализ на доказателствата по делото, тълкувал е неправилно закона и е постановил незаконосъобразен съдебен акт , които следва да се отмени. Доколкото имотът не е могъл да бъде възстановен по реда на чл. 4 от ЗВСНОИ по З., ЗПИМН и др. благоустройствени закони, то и частният правоприемник на отчуждения собственик- първоначалния ответник А. В. К. респ. ответниците негови законни наследници, не са могли да придобият правото на собственост на процесния имот и заявеният утрицателният установителен иск , като основателен и доказан , следва да бъде уважен на основание чл. 295 ал.1 ГПК . С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ищците имат право на разноски по делото, поискани в хода на съдебните прения по същество пред ВКС, в размер на сумата 2650 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 295 ал.1 ГПК , състав на ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 198 от 25.05.2010 година, постановено по реда на чл.218з ГПК / отм./ по гр. възз. д. Nо 192/2010 година на ОС-Русе и вместо него п о с т а н о в я в а: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, по заявения от В. М. И. ЕГ Nо [ЕГН] и Р. П. И. с ЕГNо [ЕГН] срещу А. В. К. ЕГNо [ЕГН] отрицателен установителен иск , че А. В. К., починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон- М. А. К., С. А. К. и М. А. К. , не е собственик на 126/703 кв.м идеални части от следния недвижим имот- УПИ *, бивш имот пл. Nо * от кв. 270 по РП на [населено място] , целият с площ от 703 кв.м. с административен адрес [населено място] , [улица]Nо 1 / бивша [улица]/ . Осъжда М. А. К.,С. А. К. и М. А. К. ,от [населено място] да заплатят на В. М. И. ЕГ Nо [ЕГН] и Р. П. И. с ЕГNо [ЕГН] , на основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата 2650 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/, разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДАСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :