О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 743 [населено място], 22.10.2014 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2228 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на всяка от страните,против определение № 1268/28.05.2014 год. по ч.гр.д. № 883/2014 год. на Софийски апелативен съд, ТО – 6 състав,както следва : Жалбоподателят [фирма] обжалва определението в частта,в която молбата му по чл.248 ал.1 ГПК,за присъждане на разноски, понесени в първоинстанционното производство, е оставена без уважение - за разликата между присъдените от въззивния съд 2 000 лева и претендираните 12 000 лева .Оспорва правилността на извода на въззивния съд по възражението за прекомерност по чл. 78 ал.5 ГПК,като несъобразен с предмета на защитата на страната - по три обективно съединени, оценяеми според страната иска , с правно основание чл.29 ЗТР, респ. некореспондиращ със сложността на предмета на спора. Оспорва извода на въззивния съд, че се касае за защита в охранително по характер производство . Жалбоподателите ищци,представлявани от процесуалния си представител адв.П. П.,обжалват определението в частта,в която въззивният съд е присъдил в полза на ответника [фирма] разноски в размер на 2 000 лева.Оспорват правилността на въззивното определение за дължимост на разноски, поради тяхната недоказаност в преклузивния за това срок, който считат, че в конкретния случай,предвид прекратяване на производството като недопустимо,е изтекъл към момента на депозиране молбата по чл. 248 ал.1 ГПК.Паралелно оспорват и доказаността на плащането по банков път единствено с представеното извлечение по сметката на кредитора – пълномощник на ответното дружество, незаверено от съответната обслужваща банкова институция . Всяка от страните оспорва частната жалба на противната , като жалбоподателите - ищци претендират и възмездяване на разноски в настоящото производство,в случай на уважаване жалбата им , доказани като разплатени единствено от жалбоподателя Т. К.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят [фирма] е формулирал следните два въпроса : 1 / Как се формира цената на искове,съгласно чл. 69 ГПК , предявени с една искова молба в процес по ГПК в сила от 01.03.2008 год.,съответно как това определяне на цената на исковете се отразява на изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ? и 2/ Правомерно начисленият ДДС в договора за правна помощ между клиент и адвокат следва ли да се включва в размера на присъденото адвокатско възнаграждение ? Така формулираните въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не се е произнасял по същите, както впрочем самият жалбоподател изрично сочи за втория поставен въпрос. По начало въззивният съд е приел, напълно несъстоятелно, че исковете предявени по реда на чл.29 ЗТР предпоставят охранително,а не исково производство и на това основание съобразявал прекомерност на присъденото възнаграждение,съгласно законодателно предвидения минимум в чл.7 ал.1 т.5, а не по ал.2 на същата разпоредба от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Единствено при съобразяване на възнаграждението като дължимо по защита срещу оценяеми искове – чл. 7 ал.2 от Наредбата , наличието на обективно съединени искове би предпоставило релевантност на поставения въпрос, доколкото и ако би приел исковете за оценяеми,съдът би следвало да съобрази броя, съответно цената на всеки от тях.Следователно,релевантен за изхода на спора и решаващите мотиви на въззивния съд по възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, е въпросът какъв е характерът на производството по исковете по чл.29 ЗТР и доколкото безспорно се касае за исково – състезателно – производство,неоценяеми или оценяеми са тези искове.Такъв правен въпрос страната не е поставила и обосновала с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т. 1 – 3 ГПК. Като е присъдил дължимо възнаграждение от 2 000 лева въззивният съд не е изложил мотиви от които да следва еднозначно ,че сумата не покрива и начислим ДДС върху договореното адвокатско възнаграждение,т.е. че изключва присъждането му като недопустимо ,с изложени съображения за основанието на това изключване , поради което и произнасяне по така поставения правен въпрос в действителност няма. Същият не може да се приеме за релевантен , включен в предмета на спора и обосновал единствено решаващите мотиви за отказа на въззивния съд да присъди остатъка от 10 000 лева , очевидно включващ евентуално не само начислимия ДДС , но и значителна част от договореното възнаграждение. Следователно, жалбоподателят [фирма] не е обосновал основание за допускане на касационното обжалване, поради непокриване общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателите – ищци са формулирали следните два въпроса: 1/В случаите на прекратено производство по делото,когато ответникът е сезирал съда с искане за присъждане на разноски след прекратяването на производството , с молба по чл.248 ал.1 ГПК, кога същият следва да представи доказателства за извършването им / платен адвокатски хонорар / - едновременно с молбата по чл.248 ал.1 ГПК или може да стори това и с частната жалба срещу неблагоприятното за същия определение по чл.248 ал.1 ГПК на първоинстанционния съд ? и 2 / Как следва да се докаже плащане при уговорено за издължаване по банков път адвокатско възнаграждение – може ли да се докаже с незаверено от банковата институция извлечение от справка за движението по сметка на кредитора / пълномощник/ или е необходимо справката да е удостоверена с подписа на длъжностното лице на съответната обслужваща банка ? Първият от поставените въпроси е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК с ТР № 6 / 06.11.2013 по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС,както и с определение № 2056 по ч.гр.д. № 29284 / 2012 год. на Софийски апелативен съд и определение от 22.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 535/2012 год. на Окръжен съд – Ловеч. Вторият въпрос страната обосновава в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК: с второто от преждецитираните определения,респ. определенията по осъществения на същото инстанционен контрол пред въззивна и касационна инстанция, като касационно обжалване не е допуснато, респ. произнасянето по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК не е формирало задължителна съдебна практика по правния въпрос, като основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Първият от поставените въпроси съставлява правен по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010- год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС и е обоснован в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК вр. с т.11 от ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, която хипотеза изключва приложението на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във връзка с цитираната казуална съдебна практика.Във връзка с отговор на въпроса до кой момент може да се предяви допустимо искане за присъждане на разноски,макар да не е разграничена настоящата хипотеза на претендиране при прекратено съдебно производство по подлежащ на разглеждане съгласно правилата на общия исков процес иск, ВКС е дал отговор , че това е приключването на устните състезания по делото , до който момент следва да бъдат представени доказателства за понасянето на тези разноски.Следователно задължителните указания изключват изобщо възможността за представянето на доказателства за плащането след произнасянето на сезирания с искането за присъждане на разноски по реда на чл.248 ал.1 ГПК съд, какъвто е настоящия случай – депозирано извлечение от движението по сметката на упълномощения процесуален представител, в съответствие с уговореното разплащане по банков път и съгласно т.1 на ТР № 6 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, едва с частната жалба срещу отказа на първоинстанционния съд за присъждането им, мотивиран именно с това - непредставяне на доказателства за плащането. Допускането на касационно обжалване по така поставения първи въпрос,обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,изключва релевантността на втория поставен въпрос, която би била налице само в случай на своевременно депозирано и като такова съобразимо доказателство за платени разноски от страната – ответник, респективно постановено в съответствие със задължителната практика въззивно определение по така поставения първи въпрос. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 1268 / 28.05.2014 год. по ч.гр.д№ 883 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, ТО – 6 състав. ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на А. Шеневиер, А. Шеневиер, Н. Ристон , Ан М. Бернардет дьо Монтенард , С. Лермит , Н. Р. , Ан М. Белиноф , А. М. , Е. Р. Е. Р. П., Б. К., Т. К., И. Фукард , М. фон Кристиерсон , Никола Паница – Я. ,всички чрез адв. П П. против определение № 1268 / 28.05.2014 год. по ч.гр.д№ 883 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, ТО – 6 състав. ОТМЕНЯВА определение № 1268 / 28.05.2014 год. по ч.гр.д№ 883 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, ТО – 6 състав, с което А. Шеневиер, А. Шеневиер, Н. Ристон , Ан М. Бернардет дьо Монтенард , С. Лермит , Н. Р. , Ан М. Белиноф , А. М. , Е. Р. Е. Р. П., Б. К., Т. К., И. Фукард , М. фон Кристиерсон , Никола Паница – Я. са осъдени да заплатят на [фирма],на основание чл. 78 ал.4 ГПК , разноски в размер на 2 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за присъждане на разноски , на основание чл. 248 ал.1 вр. с чл.78 ал.4 ГПК. ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК да заплати на Т. К. понесени за настоящото производство разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :