4 решение по гр.д.№ 4008 по описа за 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 280 София, 17.12.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4008 описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Злати М. З. срещу решение № 70 от 11.04.2014 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 28 от 2014 г., с което е потвърдено решение № 556 от 18.12.2013 г. по гр.д.№ 1219 от 2013 г. на Силистренския районен съд за извършване разпределение на ползването на съсобственото между Злати М. З. и Г. Г. К. дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 66425.500.2425 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица]-113 с площ от 708 кв.м. по вариант- приложение № 7 към приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.арх.А. Айдемирска, находящ се на лист 69 от делото на районния съд. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 24.06.2014 г. ответникът Г. Г. К. със съгласието на майка си М. П. П. оспорва жалбата. Претендира за разноски. С определение № 503 от 26.09.2014 г. на основание приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на ВКС служебно е допуснал касационно обжалване на решението, тъй като е било налице съмнение относно допустимостта на това решение. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /допустимо ли е съдебно решение за разпределение на ползване на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 от ЗС при наличие на влязло в сила предходно съдебно решение за разпределение на ползването, ако след влизане в сила на това решение е приет нов регулационен план и кадастрална карта, в които обаче границите и площта на разпределения вече имот не са променени/ настоящият състав на ВКС счита следното: Когато има влязло в сила съдебно решение за разпределение на ползването на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 ЗС, ново разпределение на ползването е допустимо, само ако след влизане в сила на това решение са настъпили нови обстоятелства, които правят невъзможно самостоятелното ползване на разпределената на един от съсобствениците част от имота или които са довели до промяна в площта и границите на съсобствения имот или до промяна в квотите на собственост на отделните съсобственици, поради което постановеният с влязлото в сила решение начин на разпределение на ползване вече не съответства на правата на съсобствениците в съсобствеността. Такива нови обстоятелства биха могли да бъдат: оставането на разпределената с предходното решение по чл.32, ал.2 ЗС за ползване от един от съсобствениците част от имота без изход към улица поради изменение на плана или поради нереализирането на предвидена по проект такава улица; прехвърлянето на идеална част от съсобствения имот, при което нови лица стават съсобственици или се променят квотите в съсобствеността; намаляването на площта на съсобствения имот в резултат на извършено отчуждаване и други подобни. Приемането на нов регулационен план, в който границите и площта на разпределения с влязлото в сила решение по чл.32, ал.2 ЗС имот не са променени, не представлява ново обстоятелство и съответно не е основание за допускане на ново разпределение на ползването на същия имот. Одобряването на кадастрална карта, в която разпределеният с предходното решение по чл.32, ал.2 ЗС имот е заснет като два или повече самостоятелни имоти, също не е основание за допускане на ново разпределение на ползването, ако това ново заснемане не се основава на настъпили промени в собствеността /например извършена при спазване изискванията на чл.201-203 ЗУТ делба между съсобствениците на имота, прехвърляне или придобиване по давност на реална част от имота по реда на чл.200 ЗУТ, отпадане на основание пар.8 ПР на ЗУТ на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, предвиждащ образуване на един парцел от два или повече маломерни имоти или маломерни части от имоти и др.подобни/. Това е така, тъй като самото заснемане на един съсобствен имот в кадастралната карта като два или повече самостоятелни имоти не е придобивно основание и няма за последица прекратяване на съсобствеността. С оглед отговора на поставения по делото въпрос, неправилно въззивният съд е приел, че предявеният по делото иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС е допустим /а и съответно, че постановеното по този иск съдебно решение е допустимо/, тъй като след извършеното между съсобствениците разпределение на ползването с решение № 159 от 05.04.2005 г. по гр.д.№ 1248 от 2004 г. на Силистренския районен съд били настъпили нови обстоятелства, които обосновавали необходимостта от извършване на ново разпределение: влезли в сила нова кадастрална карта на [населено място] и нов регулационен план на града, според които съсобственият на страните имот вече бил с по-малка площ- 708 кв.м. вместо 879 кв.м. От събраните по делото доказателствата /и по-специално от заключението на експертизата на в.л арх.Айдемирска/ не се установява след влизане в сила на решение по гр.д.№ 1248 от 2004 г. на Силистренския районен съд в границите и площта на съсобствения имот да са настъпили промени: С решението по гр.д.№ 1248 от 2004 г. на Силистренския районен съд е било разпределено ползването на УПИ IV-2425, 2919, 2920, 2426 с площ от 879 кв.м. След постановяване на това решение е бил приет нов регулационен план на [населено място], утвърден със заповед № 53 от 16.01.2006 г., който план обаче не предвижда промяна на площта и границите на съществуващия УПИ IV-2425, 2919, 2920, 2426. В този смисъл са изложеното в заключението на вещото лице на лист 54 от делото на РС и скица-приложение № 2 към това заключение, находяща се на лист 61 от делото на РС. Не са събрани доказателства след влизане в сила на регулационния план от 2006 г. да е бил приеман друг нов регулационен план, променящ границите и площта на горепосочения УПИ. Одобряването на кадастрална карта на града, в която УПИ IV-2425, 2919, 2920, 2426 е заснет като два имота /имот с идентификатор 66425.500.2425 и имот с идентификатор 66425.500.2426/, не е ново обстоятелство, налагащо ново разпределение на ползването, защото само по себе си няма вещно-прехвърлително действие и не води до промяна на границите, площта и съсобствеността на този УПИ. По същество обжалваното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, поради следното: При съществуваща съсобственост разпределение на ползването може да се иска на цялото съсобствено място, а не само на част от него /в случая на УПИ IV-2425, 2919, 2920, 2426 с площ от 879 кв.м., а не само на единия от включените в този УПИ имоти- имот с идентификатор 66425.500.2425/, като задължителни и необходими другари по този иск са всички съсобственици на УПИ, а не само част от тях. Самостоятелно разпределение на ползването на имот с идентификатор 66425.500.2425 може да бъде искано, само ако съсобствеността между собствениците на УПИ IV-2425, 2919, 2920, 2426 е прекратена и то по такъв начин, че имотът с идентификатор 66425.500.2425 вече е самостоятелен имот, а не част от това УПИ. Това би могло да стане например при евентуално отпадане на основание пар.8 ПР на ЗУТ на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, ако по силата на този план от маломерни имоти е бил образуван УПИ- 2425, 2919, 2920, 2426 с площ от 879 кв.м.: при това отпадане вместо съсобственост на парцела при квотите, определени в чл.31, ал.1 и 2 от З. /отм./ /равни квоти, ако парцелът е бил отреден за малкоетажно или средноетажно застрояване или квоти, съответстващи на стойността на включените в парцела места, ако парцелът е бил отреден за многоетажно или комплексно многоетажно застрояване/ ще се възстанови собствеността върху отделените имоти, които са били включени в парцела. Това би могло да стане и при извършена при спазване на разпоредбите на чл.201, 202 и 203 ЗУТ между съсобствениците делба на УПИ IV-2425, 2919, 2920, 2426, при която включеният в този УПИ имот пл.№ 2425 бъде обособен като самостоятелен имот, който да стане собственост само на част от съсобствениците на бившето УПИ, както и при прехвърляне или придобиване по давност на част от това УПИ по реда на чл.200 ЗУТ. По настоящото дело обаче не са изложени твърдения, нито има събрани доказателства за настъпване на такива юридически факти, като горепосочените, които да са имали за последица прекратяване на съсобствеността върху УПИ IV-2425, 2919, 2920, 2426. Поради това и с оглед изложеното по-горе е недопустимо да се иска разпределение на ползването само на частта от този УПИ, заснета сега като имот с идентификатор 66425.500.2425. Ако съсобствеността върху УПИ IV-2425, 2919, 2920, 2426 не е прекратена, няма пречка да се предяви нов иск за разпределение на ползването на целия УПИ между всички негови съсобственици, предвид установеното по делото, че поради нереализиране на предвидената по плана улица разпределената за ползване от ищеца Злати З. с решението по гр.д.№ 1248 от 2004 г. на Силистренския районен съд част от това УПИ е останала без изход към улица. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за адвокат по делото в размер на 200 лв. /двеста лева/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 70 от 11.04.2014 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 28 от 2014 г. и потвърденото с него решение № 556 от 18.12.2013 г. по гр.д.№ 1219 от 2013 г. на Силистренския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА Злати М. З.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Г. Г. К. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.