4 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2237/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 445 гр.София, 31 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2237/2011 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Б. Г., чрез защитника му адвокат, против присъда № 32 от 12.VІІ.2011 год. по внохд № 429/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 143 от 13.VІ.2011 год. по нохд № 71/2011 год. на Пазарджишкия районен съд. С първоинстанционната присъда Г. е признат за невиновен в това, на 31.ІІІ.2010 год. в с.Карабунар и на 18.ІV. с.г. в с.Варвара, двете села в Пазарджишка област, да е управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление-съответно на посочените дати БМВ с рег.№ СО6730 АВ и ТОЙОТА РАВ 4 с рег.№ СА 4127 МА – и в 1-годишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.343в, ал.2 НК. С обжалвана въззивна присъда Г. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение и е наказан с 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години. Прието е,че Г. е административно наказан за такова деяние с влязло в сила на 5.VІІІ.2009 год. НП № 693 от 18.VІ.2009 год. на началника на РПУ-гр.Пирдоп и е оправдан по обвинението да е наказан за такова деяние и с НП № 3896 от 4.ХІІ.2009 год. на началника на сектор „КАТ” при ОДМВР-гр.Благоевград. Оплакванията в жалбата са по всички касационни основания, изброени в чл.348, ал.1 НПК, с искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, считана от прокурора за неоснователна и съответно на становището му искане за оставяне на въззивната присъда в сила. Жалбата е неоснователна. Материалният закон е приложен правилно. От справката на сектор „КАТ” при ОДП-София област е видно, че притежаваното от Г. свидетелство за правоуправление е отнето на 15.Х.2006 год./л.10-11 от досъд.разсл./. На 28.V.2009 год. Г. е бил спрян за проверка в гр.Златица, при която се е установило, че управлява лек автомобил АУДИ с рег.№ С 0234 КС въпреки отнетото му свидетелство за правоуправление. За констатираното нарушение е бил съставен акт № 693 от 28.V.2009 год., въз основа на него е било издадено НП под същия номер от 18.VІ.2009 год. и последното лично е било връчено на Г. на 21.VІІ.с.г./същото в копие и оригинал съответно на л.9 от досъд.разсл. и на л.21 от първ.д./. На датите 31.ІІІ.2010 год. и 18.ІV.с.г., в 1-годишен срок от влизане в сила на горното НП, Г., отново без да има свидетелство за управление на МПС, е управлявал леки автомобили, констатирано в съставените за целта АУАН № 442 и 521/л.4 и 5 от досъд.разсл./. Въз основа на изброените факти, които са документално установени, съдът е направил единствено възможния правен извод, че подсъдимият двукратно за период от 18 дни, т.е. при условията на чл.26, ал.1 НК, е управлявал моторни превозни средства „в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление”, което деяние съставлява престъпление по чл.343в, ал.2 НК. Не е допуснато съществено процесуално нарушение от изброените в чл.348, ал.3 НК. С въззивния протест прокурорът е поискал отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и постановяване от въвззивния съд на „нова присъда”, с която Г. да бъде признат „за виновен съобразно повдигнатото…обвинение”. Искането си е мотивирал с довода, че „първоинстанционният съд е тълкувал превратно събраните доказателства”, правилността на който именно довод въззивният съд е споделил и което следва от съображенията, които е изложил на с.3 от мотивите към присъдата си. Така че протестът не може да се окачестви като немотивиран, както жалбоподателят твърди и това да е процесуално нарушение. Такова не е и липсата в протеста на заявено от прокурора становище относно вида и размера на наказанието, което би следвало да се наложи на подсъдимия ако протестът бъде счетен за основателен, тъй като независимо от наличието или не на становище, съдът е този, който решава въпроса за вида и размера на дължимата санкция без да е обвързан в тази си дейност от разбирането на която и да било от страните. Наложеното на подсъдимия наказание не е несправедливо, още по-малко явно. Г. е утвърден нарушител на правилата за безопасно движение, санкциониран до момента с над 20 влезли в сила наказателни постановления за времето от 2000 год. и 2 пъти осъждан за престъпления по чл.343б, ал.1 НК. Повече от очевидно е, че досега налаганите му наказания-глоба, предпоставена от задължителното прилагане на чл.78а НК, и пробация-не са постигнали своя поправителен, възпитателен и предупредителен ефект, а това при всички случаи предпоставя проявата на по-голяма строгост като напълно оправдава и вида, и размера на наказанието, което въззивният съд е наложил. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 32 от 12.VІІ.2011 год. по внохд № 423/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: