Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр.София, 07.07.2022г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Силвиана Шишкова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 871 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Д., [населено място], срещу въззивно решение № 12265/06.11.2020г., постановено по в.гр.д.№ 23/2020г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 5565/19.07.2019г. по гр.д.№ 9148/2018г. на Софийски градски съд за осъждане на В. Т. Д. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], на основание чл.430 ТЗ по договор за банков кредит № 93 от 24.04.2017г. сумите: 614,67 евро падежирала главница за 4 бр. вноски с настъпил падеж за периода от 05.12.2016г. до 05.03.2017г.; 48941,21 евро предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва от 06.07.2018г.; 1173,03 лв. просрочена възнаградителна лихва върху 4 бр. месечни вноски за периода от 05.12.2016г. до 31.03.2017г.; 3891,47 евро лихва за забава върху главницата от 48941,21 евро за периода от 31.03.2017г. до 05.07.2018г. и сумата от 12,91 евро наказателна лихва върху сумата от 614,67 евро за периода от 28.12.2016г. до 31.03.2017г. Касаторът поддържа, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон с оглед приетото за недоказано възражение за забава на кредитора, необсъдените неравноправни клаузи от общите условия на договора за кредит за предсрочна изискуемост на вземането, предвид несъразмерността между остатъка от кредита и непогасената падежирала главница, както и заявената готовност за обслужване на кредита, но като редовен, а не предсрочно изискуем. Моли решението да се отмени и искът да се отхвърли, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва жалбата. Заявява, че въззивното решение е правилно предвид обсъдените възражения и доводи на страните и формирания извод за предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І т.о. констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 24.04.2007г. между страните е сключен договор за кредит, като банката е предоставила на В. Д. сумата от 62400 евро за покупка на жилище и довършителни работи със срок на погасяване 05.05.2032г. С нотариална покана от 10.02.2017г., връчена при условията на чл.47, ал.1 ГПК на 31.03.2017г., кредиторът е уведомил длъжника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Въз основа на заключението на счетоводната експертиза решаващият състав е посочил, че три погасителни анюитетни вноски с падежи от 05.09.2013г. до 05.11.2013г. са просрочени, което е довело да обявяване на кредита за предсрочно изискуем с поканата от 10.02.2017г. Софийският апелативен съд е счел, че не са неравноправни клаузите на т.4, т.11.1, т.11.1.1 и т.11.1.2, а клаузата по т.11.1.3 от общите условия, предоставяща възможност за едностранна промяна на лихвения процент е неравноправна съгласно чл.143, т.10 ЗЗП /в редакцията към 13.04.2007г./. Вследствие на тези изводи е определена възнаградителната лихва по кредита в размер на 6,75% по първоначалния договор. Надвнесените суми за лихви към 05.12.2013г. в размер на 6018,47 евро са прихванати с вноските с настъпил падеж след тази дата и задължението е изчислено към дата 31.03.2017г. в размер на 614,67 евро - вноски с настъпил падеж за периода от 05.12.2016г. до 05.03.2017г. и 48941,21 евро предсрочно изискуема главница. Възражението на длъжника настоящ касатор за липса на необходимото съдействие от страна на банката за погасяване на кредита е счетено за неоснователно. Погасяването на задължението по договора е следвало да става ежемесечно на пето число по определена сметка в банката. Тази сметка за периода от 24.04.2007г. до 17.12.2018г. била с последни цифри 707986. Банката е наложила запор на сметки на Д. въз основа на издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС, но сметката, по която следвало да става погасяването на кредита, не била свързана със запорите, поради което кредитополучателят не бил лишен от възможност да изпълни задължението си. Просрочието на три месечни вноски за периода от 05.09.2013г. до 05.11.2013г., както и разменената кореспонденция между страните установявали липса на предложено изпълнение. Формираният извод е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с нотариалната покана от 10.02.2017г., като са присъдени падежиралите вноски за периода от 05.12.2016г. до 05.03.2017г. в размер на 614,67 евро, предсрочно изискуемата главница от 48941,21 евро, съответно възнаградителната лихва върху просрочените вноски за главница за периода от 05.12.2016г. до 31.03.2017г. в размер на 1173,03 евро и върху просрочената главница в размер на 3891,47 евро, както и наказателна лихва от 12,91 евро. Искът за възнаградителна лихва в размер на 2265,50 евро за периода от 05.06.2013г. до 05.12.2013г. е отхвърлен като неоснователен предвид надвнасянето на сумата от 6018,47 евро. С определение № 101/04.03.2022г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС и на основание чл.280, ал.1, т.2, пр.2 ГПК по уточнения от състава на ВКС въпрос за значението на неизпълнението като предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за банков кредит, при преценката за евентуално неравноправен характер на клауза в общите условия за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на СЕС. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК (след изменението на ГПК с ДВ бр.100/2019г.) съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. В Решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о. е дадено разяснение за правомощията и задълженията на съда относно служебната проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори в съответствие с тълкуването на Съда на Европейския съюз на Директива 93/13. Според това решение първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Уведомяването на страните и даването на възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при пропуск - по всяко време на висящността на производството пред първата или въззивната инстанция. В случая потребителят - настоящ касатор в отговора на исковата молба е направил възражение за неравноправен характер на клаузата в т.16 от общите условия, относима към хипотези на обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит. Съдебните състави по съществото на спора не са обсъдили така заявеното възражение, а въззивният съд не е предприел служебна проверка на всички клаузи от общите условия, предвид и на позоваването от страна на банката на основанието по т.16.1 за правото на кредитора да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. По отношение на клаузи в общите условия по договор за кредит, сключен с потребител, в Решение от 26.01.2017г. по дело С-421/14 на Съда на Европейския съюз е дадено тълкуване на чл.3, пар.1 и чл.4 от Директива 93/13 в смисъл, че преценката на националната юрисдикция относно твърдeния неравноправен характер на клауза относно предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задълженията на длъжника през ограничен период, посочената юрисдикция трябва да провери по -специално дали възможността на продавача или доставчика да обяви целия кредит за изискуем, зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, дали тя дерогира приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за когото се прилага такава клауза, да преустанови действието на посочената изискуемост на кредита. Съдът на Европейския съюз изрично е посочил в цитираното решение, че Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори не допуска тълкуване от съдебната практика на разпоредба от националното право, уреждаща клаузите за предсрочна изискуемост на задължението по договор за кредит, която забранява на националния съд, установил неравноправния характер на такава договорна клауза, да я обяви за недействителна и да откаже да я приложи, когато на практика продавачът или доставчикът не я е приложил, но е спазил условията, предвидени във въпросната разпоредба от националното право. По тези съображения на втория въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се отговори, че при преценка за евентуално неравноправен характер на клауза за предсрочна изискуемост в договор за кредит, сключен с потребител, съдът следва да обсъди критериите, посочени в Решение от 26.01.2017г. по дело С-421/14 на Съда на Европейския съюз. Предвид липсата на проверка на клаузите за предсрочна изискуемост в договора за кредит въззивният съд не е обсъдил релевантните за преценката за евентуално неравноправен характер критерии и обстоятелства и не е извършил съпоставка между хипотезите в договора, уреждащи предсрочната изискуемост, и относимите норми в националното право. Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и решение на СЕС, поради което е неправилно и следва да се отмени в частта, допусната до касационно обжалване. На основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което решаващият състав следва да изпълни задълженията си по чл.7, ал.3 ГПК и да се произнесе след обсъждане на клаузите за предсрочна изискуемост съгласно дадените указания в настоящото решение. Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 12265/06.11.2020г., постановено по в.гр.д.№ 23/2020г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 5565/19.07.2019г. по гр.д.№ 9148/2018г. на Софийски градски съд за осъждане на В. Т. Д. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], на основание чл.430 ТЗ по договор за банков кредит № 93 от 24.04.2017г. сумите: 614,67 евро падежирала главница за 4 бр. вноски с настъпил падеж за периода от 05.12.2016г. до 05.03.2017г.; 48941,21 евро предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва от 06.07.2018г.; 1173,03 лв. просрочена възнаградителна лихва върху 4 бр. месечни вноски за периода от 05.12.2016г. до 31.03.2017г.; 3891,47 евро лихва за забава върху главницата от 48941,21 евро за периода от 31.03.2017г. до 05.07.2018г. и сумата от 12,91 евро наказателна лихва върху сумата от 614,67 евро за периода от 28.12.2016г. до 31.03.2017г. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане в отменената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.