Р Е Ш Е Н И Е № 41 Гр.София, 23.03.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март, 2021 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.87/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №1/07.01.20 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО, 15 състав по Н.Д.4632/16 г., подсъдимият Ц. В. Ц. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.152,ал.4,т.1 вр.ал.3,т.5 вр.ал.1,т.2 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, търпимо при първоначален строг режим. Подсъдимият е признат за невиновен по вмененото му с обвинителния акт обвинение за осъществено престъпление по чл.149,ал.5,т.3 вр.ал.2,т.1 вр.ал.1 вр. чл.29,ал.1,б.А и Б НК. Той е осъден да заплати на конституираната гражданска ищца Г. Д. С. сумата от 25 000 лв.за претърпени неимуществени вреди за първото извършено престъпление, а претенцията в същия размер за второто е отхвърлена. С решение №10310/19.10.20 г., постановено на 19.10.20 г.от АС-София /САС/, НО, 6 състав, по В.Н.Д.664/20 г., цитираната присъда е потвърдена. Срещу този съдебен акт в наказателно-осъдителната му част е постъпила лична жалба от подсъдимия, в която той прави анализ на съдържанието на решението по същество, моли ВКС да разгледа всички доказателства и да го оправдае. Постъпила е жалба и от служебния защитник адвокат Т., в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно в наказателно-осъдителната част и наложеното наказание е явно несправедливо. Моли същото да бъде отменено в тази му част- и подсъдимият изцяло оправдан. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият сам поддържа жалбата си. Същото прави и неговият защитник, който не представя писмени допълнения, каквото заявява в сезиращата жалба, че ще стори. Поддържа написаното от него и подсъдимия, като настоява ВКС да постанови нова присъда, с която да оправдае подзащитния му за престъплението по чл.152 НК, за извършването на което е признат за виновен и осъден. Настоява освен това,че макар и да има изписани мотиви, защитата е изправена пред практическа липса на такива. Представителят на ВКП моли решението да бъде оставено в сила. За същото настоява и особеният представител на неявилата се редовно призована частна обвинителка и гражданска ищца Г. С.. По този начин поддържа изразеното писмено становище, депозирано пред ВКС на 17.02.21 г. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Предвид съдържанието на личната и изготвената от професионален защитник касационни жалби, този съд се счита задължен най-напред да даде определени пояснения, които обуславят пределите на проверка и правомощията на върховната съдебна инстанция по наказателни дела при първо редовно разглеждане на делото пред нея. Принципно и в двата сезиращи настоящата инстанция документа е отправена претенция ВКС да оправдае касатора. Както винаги до момента е било ясно, това е възможно при първо редовно разглеждане на делото пред касационния съд, каквото е настоящото такова, но само в случаите по чл.354,ал.1, т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК-когато приетата фактология от страна на решаващата инстанция, чийто съдебен акт е предмет на ревизия, е непрестъпна, но въпреки това подсъдимият е осъден. В процесния случай, видно от съдържанието на атакувания съдебен акт, несъмнено е прието наличие на престъпно поведение и цитираната норма е неприложима. Що се касае до отправената в съдебно заседание от служебния защитник на касатора претенция за оправдаване с постановяване на нова присъда, този съд ще уточни, че това е възможно единствено при условията на чл.354, ал.5,изр.2 НПК /при трето редовно разглеждане на делото пред ВКС, когато той преценява, че следва да упражни правомощия на въззивен съд/, наличието на които предпоставки не е налице. Преценени в съдържателен план, жалбите съдържат ярки доводи, оспорващи обосноваността на решението на САС /досежно оценката на свидетелски показания, чиято кредитируемост, а не годност се оспорва конкретно или общо/ и недоказаност на престъплението, за извършването на което касаторът е осъден. Видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК, необосноваността и недоказаността не са касационни основания. И това е така, тъй като те са относими към съдилищата по фактите, каквито са решаващите такива, а не към съд по правото, какъвто винаги е ВКС /с изключение на цитираната вече хипотеза по чл.354,ал.5, изр.2 НПК/. Именно поради претендирана необоснованост подсъдимият и защитникът настояват за преразглеждане на доказателствената съвкупност от страна на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела и поради това-оправдаване на дееца /независимо, че искането официално се подвежда под нормата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.НПК/ заради липса на доказателства. Предвид казаното, ВКС при първо редовно разглеждане на делото пред себе си не е легитимиран да подходи по искания начин. Оттук насетне отговорите, които е възможно да бъдат дадени в рамките на допустимите за обсъждане възражения пред този съд като такъв по правото са следните: ПО ЖАЛБАТА НА СЛУЖЕБНИЯ ЗАЩИТНИК: Първият довод, който трябва да бъде поставен на разглеждане, доколкото се явява основополагащ за по-нататъшното развитие на делото, ако бъде уважен, представлява изразената в съдебно заседание пред ВКС претенция за практическа липса на мотиви. Този съд не може да се съгласи с лансираната теза. Прочитът на атакувания съдебен акт установява, че въззивната инстанция е изпълнила задълженията си не само да направи пълен преглед на набавената доказателствена съвкупност, не само да я обсъди детайлно при спазване правилата на процеса и формалната логика, но и да изведе законосъобразни фактически положения, намерили правилно юридическо интерпретиране. И всичко това е направено на фона на отговор на всички отправени аргументи срещу осъждането по първоинстанционната присъда, касаещи преценката на доказателствата по същество. Обстоятелството, че същината на мотивацията не се нрави на съответната страна, не прави обжалваното решение изготвено при липса на мотиви. На второ място, има налично оплакване за отказа на втората инстанция да допусне до допълнителен разпит един свидетел и едно вещо лице с известни по делото данни, което представлявало съществено процесуално нарушение. Повече пояснения липсват. Видно от въззивното производство, в съдебно заседание на 25.09.20 г. действително защитата е отправила искания за разпит на две вещи лица с известни по делото данни /не е ясно за кое точно се настоява пред ВКС/,както и за преразпит на пострадалото момиче или допускане на очна ставка между него и подсъдимия. Общо казано, тези доказателствени искания са се кореняли в твърденията за некачествена комуникация по време на проведените съдебни заседания и желанието пред апелативната инстанция да се получи пореден отговор на въпроси, които вече са намерили такъв. САС е преценил отправените искания и мотивирано ги е отхвърлил- що се касае до вещите лица поради отговорите, отразени в съдебните протоколи, неоспорени от страните; що се касае до потърпевшата- поради условията на синята стая, в която тя е разпитвана като малолетно дете; що се касае до искането за очна ставка- доколкото се отнася за противоречиви позиции на исканите за съпоставяне лица, които се преодоляват по съществото на разискванията по тях. На тези доводи липсва противопоставяне в касационната жалба и ВКС не съзира проблеми,които да са поставени, за да бъдат обмислени. Общото недоволство от съдебното поведение, което разумно и в съответствие с процесуалните правила е обяснено, не води до извод за нарушаване на правото на защита на касатора само поради отхвърляне на претенциите. На трето място, в жалбата на защитника се заявява несъгласието с това да е доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на изнасилване от страна на подсъдимия, поради което се иска оправдаване. Изтъкнатите по-горе в настоящото изложение съображения дават отговор на въпроса защо ВКС не може да разсъждава на такава плоскост. Същевременно е възведено като касационно основание и това по чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание, без каквито и да са конкретни оплаквания в тази насока. Затова настоящият съд само ще отговори, че при правилно определена квалификация по чл.152,ал.4 НК при предвидено в санкционната част на наказателноправната норма наказание лишаване от свобода за срок от десет до двадесет години, отмереното на Ц. такова е дванадесет години, ерго, при сериозен превес на смекчаващи фактори. ВКС се солидаризира с по-голямата част от изписаните от САС съображения и не намира за нужно да ги повтаря. Няма никакво основание да се обмисля приложение на чл.55 НК /което по принцип е свързано с правилното прилагане на материалния закон, но доколкото касае дълготрайността на самото наказание лишаване от свобода, би било обмислимо и в обсъждания контекст/. ПО ЛИЧНАТА ЖАЛБА НА ПОДСЪДИМИЯ: Същата е подробна, но не отговаря на формата на касационната проверка, защото доводите по нея са напълно подчинени на личен разбор от страна на касатора на доказателствата по делото, обсъдени в обжалваното решение, и изразеното негово несъгласие не с тяхна допустимост, а с преценката за тяхна достоверност. Всъщност, внимателният прочит на касационната жалба на Ц. в голямата си част представлява оспорване на доказателствен материал под формата на негови обяснения в насока, която се твърди, че е единствено възможната за приемане от решаващия орган. Всичко казано формулира оплакване за необоснованост- т.е., невярна интерпретация по съществото на годно събрани доказателства, с изведена и незаконосъобразна престъпна фактология, което се иска да бъде коригирано от ВКС чрез оправдаване. Дори не се твърди, че доказателственият анализ страда от някакви процедурни пороци по начин, че да не се схожда с процесуалните постулати за неговото извеждане. Ето защо върховната съдебна инстанция по наказателни дела ще отговори общо, че САС е съпоставил помежду им отделно обсъдените преди това показания на разпитаните по делото свидетели, образно разделени на две групи-тези на потърпевшата и лица с подкрепящи я изявления, и тези, очертаващи позицията на касатора. Изложени са аргументи защо твърденията на детето Г. С. се подкрепят и допълват от изявленията на свидетелките П. А., Л. П., Д. В., М. В. от една страна. От друга- разисквани са и показанията на свидетелите Д. П., М. Ц. и М. М., в светлината на казаното от самия подсъдим. Ясно е отразено защо на едни изявления се дава вяра изцяло или в някои части, а на други-не. Преодолени са всички неточности, включително и чрез използване на техниката на прочит на показания от досъдебното производство, които е изписано защо и в коя част се възприемат и дават отговор на съставомерни факти. Всичко това е съпоставено и с нужните експертни изводи, разяснения за които са получени и в съдебно заседание /стр.23 и 24 от решението/. В крайна сметка не може да се твърди, както заявява касаторът, че неговото обременено съдебно минало е станало основа за осъждането му, тъй като съдилищата по фактите изключително внимателно са подложили на обсъждане целия събран доказателствен материал. Според Ц. те не са търсили установяване на истината, а са облегнали становищата си само на показанията, които го обвиняват. Д. П. и М. М. били лицата, разказващи истината. Просто казано, според жалбоподателя истината е тази, която се заявява от него и негови близки, вярващи в невиновността му. Неясно при това остава какъв е мотивът на останалите свидетели, и в частност на малолетната Г. С., да разказва последователно и еднакво през годините, доколкото е в нейните способности предвид известен ментален дефицит, събитията, намерени за престъпни. САС е взел отношение и досежно неустановеност на влошени отношения между дееца и бабата на детето по майчина линия-свидетелката М. В., за която се настоява декларативно, че е наговаряла потърпевшата да го набеди за изнасилване с цел да се обогати от присъдено обезщетение за неимуществени вреди. По други възможни за обмисляне претенции в жалбата- в мотивите към решението е взето отношение кой е процесният ден и на база на кои доказателствени материали това е прието. Става ясно как е протекло информирането поред на близките на детето. Що се касае до купуването на сладолед на потърпевшата, не се твърди,че такова поведение е нещо нечувано за пастрок /доколкото живее с майката на детето/, но решаващата втора инстанция го е интерпретирала през думите на момиченцето каква е била преднамереността на това действие с оглед конкретното престъпно поведение на Ц.. Подсъдимият се оплаква, че при разпита на Г. С. на досъдебното производство, изявления по който се взети предвид от решаващите съдилища /не се оспорва процесуалната годност на прочита/, той и защитникът му не са били поканени. Това е така, но има процесуално обяснение. А то е,че разпитът на детето е проведен пред съдия на ДП на 23.06.15 г.от 16.30 до 17.40 ч. /това е първото официално уличаване на дееца/, а първоначалното привличане като обвиняем на Ц. е същия ден в 20.30 ч., т.е., разследващият орган не е имал изискваното по касационната жалба задължение. По-важно е, че правилата на справедливия процес не могат да се считат за накърнени, тъй като в хода на централната съдебна фаза по съответния процедурен начин подсъдимият и неговият защитник са имали възможност да се конфронтират на обвиняващото лице и не само неговите изявления обосновават ангажираната наказателна отговорност. И на последно място по личната жалба на касатора, по негово мнение показанията на Л. П. са неотносими към процесния казус. Този съд не може да се съгласи, доколкото чрез тях са проверени показанията на П. А. и на Д. П.. При това не само касателно познанието им за поведението на подсъдимия към самата оспорвана свидетелка, но и досежно принципната изменчивост на изявленията на свидетелката Д. П. през годините. Затова в крайна сметка последната не е счетена за сигурен източник на доказателствени факти. По отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не са изложени никакви аргументи, включително и при потенциално уважаване на искането за цялостно оправдаване на касатора, поради което този съд не дължи никакво произнасяне. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №10310/19.10.20 г.,постановено от АС-София, НО, 6 състав, по В.Н.Д.664/20 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/