6 Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 08 април 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 97 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпил протест от Окръжна прокуратура – Благоевград срещу въззивна присъда № 4276/04.10.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 233/2019 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград. В протеста се сочи касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК като се твърди, че е нарушен материалният закон с оправдаването на подсъдимия Ч. А. Т. В. по обвинението по чл. 354а, ал.5, вр. с ал. 3, т.1 от НК на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Излагат се доводи за това, че деянието не е малозначително, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Постъпила е и касационна жалба от защитника на подс. В. срещу въззивния съдебен акт. В нея се правят оплаквания за това, че въззивният съд е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон като е потвърдил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В писмено допълнение към жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се прави искане за отмяна присъдата в осъдителната й част и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Алтернативно се претендира за отмяна на присъдата в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от ВКП не поддържа протеста на ОП – Благоевград. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Защитникът на подсъдимия В. поддържа жалбата и прави искане за уважаването й по изложените в нея съображения. Подсъдимият Ч. А. Т. В. поддържа заявеното от защитника си и моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 3342/08.04.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 66 / 2019 г., по описа на Районен съд – Благоевград, подсъдимият Ч. А. Т. В. е признат за виновен в това, че на 09.06.2018 г., около 02,40 часа в [населено място], по ул. „14 – ти полк“ е управлявал МПС „М. Ц 220 ЦДИ“ с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, установено по надлежен ред с „Drager Drug Check 3000“ с REF № 8325554 LOT ARKM – 0261, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба“ в размер на 500 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от тринадесет месеца. С посочената присъда подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на същата дата и място е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/, с нето тегло 2,22 гр. и съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 30, 4 %, на стойност 8,88 лева, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, вр. с ал. 3, т. 1 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева. На основание чл. 23 от НК на подсъдимия е определена обща санкция за двете престъпления като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба“ в размер на 500 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от тринадесет месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК е отложено времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присада и я обжалвал пред Окръжен съд – Благоевград с искане за отмяната й поради допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения. С атакуваната в настоящото производство въззивна присъда № 4276/04.10.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 233/2019 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград, подс. В. е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 от НК на основание чл. 9, л.2 от НК. В останалата част присъдата на РС – Благоевград е потвърдена. По касационния протест. Протестът, с който е сезиран касационния съд е допустим, доколкото е подаден от страна, която има право на това, в законния срок и срещу въззивен акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Основното възражение, което се прави срещу постановения въззивен съдебен акт е за това, че е нарушен материалния закон, като е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвинението по чл. 354а, ал. 5 от НК. В подкрепа на заявеното основание касаторът сочи аргумента, че макар подсъдимият да е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни, а инкриминираното вещество в малко количество, това не е достатъчно, за да се приеме, че е осъщественото от него деяние е малозначително. Според прокурора не е отчетено обстоятелството, че подс. В. е употребил от наркотичното вещество, след което е управлявал МПС, застрашавайки по този начин сигурността на движението по пътищата. Не бил съобразен и фактът, че подсъдимият е предоставил марихуаната и на свидетелите Б. и С., като по този начин вредното въздействие на наркотичното вещество се е отразило и върху тях. Разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Несъмнено, въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има то. В обжалвания въззивен съдебен акт е изложен задълбочен и обективен анализ на така посочените обстоятелства, като контролираният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че деянието, осъществено от подсъдимия оказва незначително отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения. Коректно са интерпретирани фактите, включени в главния предмет на делото, относно вида на инкриминираното вещество – марихуана /от категорията на т.нар. „меки“ дроги/, малкото количество – 2,2 гр. и незначителната стойност на инкриминирания предмет – 8,88 лева, обуславящи ниската степен на обществена опасност на конкретната престъпна проява. Отчетено е, че подсъдимият е млад, образован човек, без данни за каквито и да е било други общественоопасни прояви. Преценено е и обстоятелството, че според експертите, при подсъдимия става въпрос за епизодичен прием, без пристрастяване към наркотични вещества. Обсъден е и фактът, че В. е предоставил собствената си цигара, съдържаща марихуана на свидетелите Б. и С., като коректно е отбелязано, че това е станало по тяхно настояване, с оглед на което не може да се възприеме довода на прокурора, че е въздействал отрицателно върху тези лица. Не е пренебрегнато и обстоятелството за взаимната обусловеност между деянията по двете обвинения. Правилно при това е съобразено, че по – укоримото от двете деяния е управлението на МПС след употреба на наркотично вещество, а съхраняването на остатъка от него не оказва такова голямо въздействие върху защитените обществени отношения, за каквото се настоява в касационния протест. В заключение следва да се посочи, че като е обсъдил задълбочено всички обстоятелства, относими към предмета на доказване, въззивният съд е достигнал до верния извод, че деянието, осъществено от подс. В., е с толкова явно незначителна обществена опасност, че е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Постановената в този смисъл въззивна присъда, в частта с която подсъдимият е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК, е изцяло в съответствие с материалния закон, поради което не е налице заявеното с протеста касационно основание. По жалбата на подсъдимия срещу въззивната присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК на касационен контрол подлежат единствено новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция. Такива присъди се постановяват от въззивния съд, когато се произнася по въпроса за вината по начин, обратен на този, по който се е произнесъл първостепенният съд или когато прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение пред първата инстанция / вж. реш. 403/2012 г. на ВКС, по н.д. 1188/2012 г. , ІІ н. о.; реш. № 146/2018 г. на ВКС по н.д. 494/2018 г. ІІ н.о./. В настоящия случай, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която подс. В. е признат за виновен в извършване на деяние по чл. 343б, ал.3 от НК. С това въпросът за отговорността на дееца по посоченото обвинение е решен окончателно от контролирания съд. По аргумент от разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК въззивната присъда в посочената част не е „нова присъда“ и съответно не подлежи на касационна проверка. С касационната жалба се атакува въззивната присъда именно в посочената част, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Отсъствието на касационни основания обуславя оставянето в сила на въззивната присъда, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 4276/04.10.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 233/2019 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подсъдимия Ч. А. Т. В. срещу въззивната присъда като недопустима. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.