2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №584 гр. София, 09.11.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 2219 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. С. Б. и И. С. А. против определение № 8207 от 25. 08. 2022 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, I-1 състав по ч.гр.д. № 6599 по описа на съда за 2022 г. С обжалваното по касационен ред въззивно определение е потвърдено първоинстанционно разпореждане № 30015 от 04. 04. 2022 г., постановено от Софийски районен съд, 90-ти състав по гр.д. № 2222 по описа на съда за 2022 г. в частта му, с която съдът е оставил без уважение молбата на частните жалбоподатели за освобождаването им от държавна такса. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че решаващият извод на въззивния съд в насока на това, че частните жалбоподатели могат да заплатят дължащата се държавна такса по делото е базиран на предположението, че имат спестявания в големи размери, щом са заплатили авансово адвокатско възнаграждение на процесуален представител. Излага се, че изводите на съда не могат да се базират на предположения, които не намират опора в обстоятелствата и доказателствата по делото, а освен това такъв един извод е в противоречие и с нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, която не свързва заплащането на адвокатско възнаграждение с такива последици. Иска се отмяната на обжалваното определение и освобождаването на частните жалбоподатели от държавна такса. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправни въпроси, както следва: 1. „Може ли да бъде основание за отказ от освобождаване от държавна такса ангажирането на адвокатска защита и заплащане на адвокатско възнаграждение? Налице ли е такава предпоставка в закона, относима към основателността на искането по чл. 83 от ГПК?“ По този въпрос се твърди въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с определение № 31 от 12. 07. 2012 г. по ч.гр.д. № 293/2012 г. на ВКС, Второ г.о. 2. „Налице ли е възможност за съда да откаже освобождаване от внасяне на такси, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи от големи спестявания, на база на които е платено адвокатско възнаграждение?“ Твърди се по този въпрос въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с определение № 5 от 09. 01. 2014 г. по ч.гр.д. № 7695/13 г. на ВКС, Първо г.о., определение № 171 от 13. 04. 2016 г. по ч.т.д. № 208/16 г. на ВКС, Първо т.о. и определение № 573 от 12. 07. 2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г. на ВКС, Второ т.о. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. За да потвърди определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на частните жалбоподатели за освобождаването им от държавна такса, въззивният СГС е изложил, че от представени по делото два договора за правна защита и съдействие се установява, че страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на по 3500 лв. за всеки ищец, като същите възнаграждения са заплатени изцяло и в брой. В представените по делото декларации ищците са посочили, че притежават право на собственост върху жилище от 75 кв.м. в [населено място], етаж от къща в [населено място], както и лек автомобил. При така установеното въззивният съд е намерил, че тези имуществени активи следва да се вземат предвид, тъй като същите са възможен източник на доходи, а освен това ищците са в трудоспособна възраст, поради което и съставът на СГС е приел, че не са налице предпоставките за освобождаването им от държавна такса. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на обжалваното въззивно определение не следва да бъде допуснато. Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото - чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на който са осъществени някои от специфичните за достъпа до касация основания по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разрешен с обжалвания въззивен съдебен акт е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на жалбоподателя, който трябва да обоснове и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В конкретният случай и двата въпроса, формулирани от частните жалбоподатели в изложението им на основания за допускане на касационно обжалване, не съставляват годно общо основание за допускане на такова, защото отговорите им не са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция. За да бъдат отговорите им релевантни за изхода на делото във въззивната инстанция, и двата въпроса предпоставят въззивният съд да е основал решаващите си изводи относно това, че частните жалбоподател могат да заплатят дължащите се по делото държавни такси, на обстоятелството, че същите са заплатили на процесуалните си представители адвокатско възнаграждение в установените по делото размери. В случая такива изводи в мотивите на въззивния съд към обжалваното определение не са обективирани. В отлика от първоинстанционния СРС, който е изложил в мотивите към разпореждането си, че ищците не разполагат с високи трудови доходи, но притежават спестявания в сравнително големи размери, при положение, че са заплатили в полза на процесуалните им представители адвокатски възнаграждения в посочените размери, въззивният СГС не е основал решаващите си изводи на предположението, че ищците имат големи спестявания - било установени, било предполагаеми, както и въобще на установеното по делото обстоятелство, че са заплатили адвокатско възнаграждение в определен размер. Заплащането на адвокатско възнаграждение от страна на частните жалбоподатели е изложено в мотивите на СГС като констатация, но крайните изводи на съда в определението му, макар и лаконични, са основани не на това обстоятелство, а на съдържанието на депозираните от частните жалбоподатели по делото декларации, от което съдържание въззивният съд е заключил, че частните жалбоподатели имат имуществени активи, които следва да се вземат предвид, тъй като са възможен източник на доходи, както и на това, че ищците са в трудоспособна възраст. В обжалваното определение не е налице и препращане към мотивите на първоинстанционното разпореждане, в което въпросът за заплатеното по делото адвокатско възнаграждение е обусловил изводите на СРС, поради което и двата въпроса от изложението на частните жалбоподатели, и техните отговори не са определящи за изхода на делото във въззивната инстанция. На свой ред обосноваността на крайния извод на въззивния съд относно възможността за частните жалбоподатели да заплатят държавна такса е въпрос, относим към правилността на обжалваното определение, но не и към основанията за допускане на същото до касационно обжалване. По изложените съображения, касационно обжалване на въззивното определение на СГС не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 8207 от 25. 08. 2022 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-1 състав по ч.гр.д. № 6599 по описа на съда за 2022 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: