1 Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 01 юли 2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №84/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от частните обвинители А. В., Д. С., Г. К., Б. А. – непълнолетен, със съгласието на баща си Е. А., Г. А., Г. Г. и М. М., чрез упълномощените защитници адв. Й. Д. и адв. И. Ж., срещу решение № 229 от 07.10.2020г. по внохд № 775/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. С присъда № 4 от 25.02.2020г., постановена по нохд № 5/2020г. по описа на Окръжен съд – Враца, подсъдимият Г. С. В. е признат за виновен в това, че на 20.04.2019г. на общински път VRC 1016 между [населено място] и [населено място], на изхода на [населено място], на около 600м. след табелата „край на населеното място“ в посока [населено място], при управление на собствения си л.а. „Ф.Б.“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се със скорост от 129 км/ч при разрешена такава от 90 км/ч извън населено място, без да има необходимата правоспособност и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Д. К. на 18г., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „б“, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода“ при първоначален общ режим на изтърпяване, като е оправдан за това да е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Съдът се е произнесъл по разпореждане с веществените доказателства и по възлагане на разноските по делото. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от частните обвинители чрез техните повереници, касаеща справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание. С решение № 229 от 07.10.2020г. по внохд № 775/2020г. по описа на Софийски апелативен съд атакуваната присъда е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение от частните обвинители по делото се твърди явна несправедливост на наложеното на подс. Г. В. наказание. Акцентира се на възражението за неправилност на изводите за наличие на съпричиняване на резултата от страна на починалия, като се претендира неизясняване на обстоятелствата, от които може са се направи такъв извод. Излага се твърдение, че наложеното на подсъдимия наказание не отговаря на целите по чл. 36 от НК. Във връзка с индивидуалната превенция се посочва, че подсъдимият не е осъзнал вината си и тежестта на извършеното. Посочва се също и че с определеното наказание не може да бъде реализирана генералната превенция, понеже присъдата не показвала строгостта на закона. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и увеличаване на размера на наложеното на подс. В. наказание лишаване от свобода на пет години. Срещу подадената касационна жалба е постъпило писмено възражение от служебния защитник на подсъдимия – адв. Д. Х., в което са развити съображения за неоснователност на съображенията в иницииращия касационното производство документ. В съдебното заседание пред касационната инстанция адв. И. Ж. като повереник на частните обвинители, които не участват лично в настоящето производство, поддържа касационната жалба. Подчертава доводите, че подсъдимият е с висока лична степен на обществена опасност, както и обръща внимание на динамиката на този вид престъпления в актуалността. Посочва също и че деянието е извършено в тъмната част на денонощието и че нарушаването на режима на скоростта е едно от най-тежките нарушения. Защитникът на подс. В. – адв. Х., моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на въззивния съд – потвърдено. Посочва, че тази жалба преповтаря аргументите във въззивната такава, на които съдът е дал отговор. Представителят на ВКП намира жалбата на частните обвинители за основателна, като счита определеното на подсъдимия наказание за занижено. Подсъдимият Г. В. не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди съображенията в сезиращата касационна жалба и съответното възражение, доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на твърдяното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Преди разглеждане по същество на доводите в касационната жалба настоящият състав намира за необходимо да посочи, че претендираното в нея отменяване на въззивното решение и постановяване на ново, с което да бъде изменена първонистанционната присъда и бъде увеличен размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимото лице, не е сред правомощията на касационната инстанция. В принципен план, предмет на касационна проверка е постановеното въззивно решение и по отношение на него могат да бъдат осъщестявани правомощия за изменение, отмяна или потвърждаване, но не спрямо първоинстанционната присъда. Освен това, съобразно разпоредбата на чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК, касационната инстанция не разполага с правомощие да увеличи наказанието, а единствено, при констатиране на основания за това, да отмени контролирания съдебен акт изцяло или отчасти и да го върне за ново разглеждане на съответната инстанция, ако се налага увеличаване на наказанието. При тези предварителни бележки настоящият състав извърши дължимата проверка съобразно посоченото от касаторите касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Всъщност единственият спорен въпрос в производството е този за правилното отмерване на наказанието на подс. Г. В. за извършеното престъпление, като пред контролните инстанции частните обвинители са твърдели неговата заниженост. На практика оплакванията в касационнита жалба до голяма степен преповтарят тези, развити във въззивната такава. Въззивният съд е обективирал преценката си за това, че първата инстанция правилно и законосъобразно е определила наказанието на подсъдимия и настоящата инстанция няма основание да не се съгласи с убедително изложената аргументация. Необходимо е да се посочи, че в настоящото производство касаторите не сочат никакви нови обстоятелства, които следва да бъдат самостоятелно отчетени от ВКС при отмерването на санкцията, които да не са били взети предвид и от Софийски апелативен съд. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. Г. В. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Така заетата от дееца процесуална позиция закономерно е обусловила приложението на чл. 58а от НК при определянето на наказанието за престъплението, за което е бил предаден на съд и признат за виновен. Двете съдебни инстанции правилно са откроили обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимото лице. Като смекчаващи вината обстоятелства вярно са отчетени младата възраст на подс. В., доброто му процесуално поведение, изразеното съжаление за извършеното, пълното му съдействие на органите на досъдебното производство, известното съпричиняване на резултата от починалия поради непоставяне на обезопасителен колан. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно са възприети обремененото съдебно минало на В. и обстоятелството на причиняване на телесни увреждания и на другия пътник в автомобила. В касационната жалба се съдържа оспорване на наличието и на значимостта на част от възприетите като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. На тези доводи въззивният съд е отговорил вярно и аргументирано, но доколкото се поставят отново пред настоящата инстанция, им се следва отговор, който не се отклонява от съображенията на контролирания съд. Настоящият съдебен състав не намира основания да ревизира възприетото, че непоставянето на обезопасителен колан от страна на починалия К., има характер на обстоятелство, допринесло за съставомерния резултат, макар и в несъществена степен, понеже непоставянето на колан е допринесло пострадалият да изпадне от автомобила. Не намират основание доводите на касаторите за неправилност на посочените изводи. Както правилно е посочил въззивният съд, доказателствено обезпечени са обстоятелствата, че автомобилът е разполагал с обезопасителни колани и че никой от возещите се в него не е поставил такъв колан. Впрочем обсъжданото обстоятелство е описано и в обстоятелствената част на обвинителния акт и е елемент от възприетата фактическа обстановка след преценка по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Претенцията в жалбата, че е следвало да бъде установено дали тези колани са били изправни и здрави, дали ключалките им са работили, е без основание, понеже това би било от значение, ако пострадалият беше поставил обезопасителен колан, което той не е сторил съобразно възприетата фактология. По отношение на смекчаването на отговорността на подс. В. предвид отношението му към извършеното, въззивният съд правилно е посочил, че съжалението за стореното е направено от подсъдимия и пред двете съдебни инстанции. Величината на несъобразената скорост, с която е управлявал автомобила, също така вярно не е преценявана като обстоятелство, сочещо на необходимост от допълнително отегчаване на наказателно правното положение на подсъдимото лице. Въззивният съд не търпи укор и по отношение на преценката за относителната тежест на обстоятелствата, ценени при индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление. Съвкупната им преценка е дала основание контролираната инстанция да се съгласи с изводите на първостепенния съд за определяне на наказанието при относителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, като конкретният размер на наказанието лишаване от свобода е определен под средния за извършеното престъпление. Доводите в касационната жалба за това, че определеното на подс. В. наказание не е съответно на целите на специалната превенция, не могат да бъдат възприети. В тази връзка е необходимо да се посочи, че съответствието на наказанието с тежестта на извършеното престъпление, личната степен на обществена опасност на дееца и с обстоятелствата, влияещи върху отговорността, се преценява по отношение на индивидуализираното по вид и размер наказание, което в случая е отмерено на четири години лишаване от свобода, а не по отношение на редуцираното такова по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК. Редукцията на наказанието е поощрителна последица от признаването на фактите по обвинението и съгласието да не се събират доказателства за тези факти. Аргументирането от касаторите на несъответствие на наложеното наказание с целите на специалната превенция е свързано с посочване на тригодишен изпитателен срок. Това е изцяло несъстоятелно, защото въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда, с която е постановено ефективно изтърпяване при първоначален общ режим на редуцираното наказание две години и осем месеца лишаване от свобода. В допълнение към превантивния и възпитателен ефект на самото провеждане на наказателното производство, с ефективното изтърпяване на наложеното наказание спрямо подс. В. ще е налице възможност за осъществяване на корекционна и възпитателна дейност. По отношение на целите на генералната превенция, те не могат да бъдат обосновани с обществени нагласи за високи по размер присъди. Правилно отмереният размер на наказанието, който е съответен на тежестта на извършеното престъпление, на личността на дееца и на относимите обстоятелства, е факторът, който пълноценно способства за обезпечаване на целите на въздействие върху останалите членове на обществото. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не констатира нарушения при индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. Г. В. за извършеното престъпление, нито негова несъответност на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на тази на самия деец. Определеното на подсъдимия наказание, редуцирано съобразно правилата на диференцираната процедура, е справедливо и съответно на тежестта на извършеното и с него в пълнота могат да бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не е налице развитото в жалбата касационно основание, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 229 от 07.10.2020г. по внохд № 775/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, 6. Състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.