7
Р Е Ш Е Н И Е
№152
София, 30.09.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1318 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав, постановено на 17.07.2014г. по в.гр.д.№7986/2011г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това [фирма] е осъдено да предостави на О. К. Ц. на основание чл.64 вр. чл.63 и чл.66, ал.2 ЗС достъп до поземлен имот 40, УПИ І от кв.4а по плана на [населено място], м.”Н. Х-Д.-М.”, [улица], целият с площ от 1680кв.м., при съседи: [улица], [улица], [улица]и парцел І-за производствена и складова дейност, в качеството й на носител на правото на строеж върху 61.333% идеални части от 80.20% идеални части от триетажна фабрична сграда с площ от 176кв.м., двуетажна сграда с площ от 43кв.м., триетажна сграда с площ от 141кв.м., едноетажна сграда с навес с площ от 100кв.м. и едноетажна сграда с площ от 217кв.м. в мястото, като достъпът се даде в пространство по букви и цифри А-Б-10-19-18-17-16-15-14-2-3-4-5-6-7-В-Г-Д-А, с вход откъм [улица]съгласно скицата-приложение към съдебно-техническата експертиза на инж.И. Д. на стр.44 от въззивното производство, която да се счита неразделна част от решението.
С определение №228/16.04.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса следва ли нормата на чл.64 ЗС да намери приложение в случай, че на терена се съществуват изградени постройки, макар за тях да е налице вещно право на строеж, както и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за допустимостта на производството по предявен по реда на чл.64 ЗС иск, ако в хода на това производство постройките са погинали.
К. поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като сградите, до които предявилото иска лице иска да му бъде определен достъп по правилото на чл.64 ЗС, не съществуват на терена. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено и производството по делото-прекратено. Поддържа също така, че обжалваното решение е и неправилно, тъй като нормата на чл.64 ЗС не може да намери приложение при определяне правото на достъп на титуляра на нереализирано право на строеж. Излага съображения, че правото на строеж и правото на собственост върху постройките са различни субективни права, които имат различно съдържание и съответно размерът на площта от терена, необходима за ползването на сградата съгласно нейното предназначение е различен от площта, необходима за реализирането на правото на строеж, както и че времетраенето на ползването в единия и другия случай е различно. Моли, ако се приеме, че производството по делото е допустимо, обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен в съдебно заседание списък.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба О. К. Ц. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмени бележки, постъпили преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Претендира присъждане на направените по делото разноски в посочен в писмените бележки размер.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.64 ЗС О. К. Ц. е предявила иск за определяне на частта от имота, необходима й като собственик на идеални части от построените в него сгради, която да може да ползва за използването на постройките според тяхното предназначение.
По делото е установено по категоричен начин, че към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция сградите не съществуват на място, тъй като са били разрушени, в какъвто смисъл са и данните по заповед № РД-20.115/11.11.2011г. на директора на дирекция “Контрол по строителството” и протокол №1/18.11.2011г. на работна група при СО, район “С.”, като е извършен и оглед от вещото лице, изготвило основно и допълнително заключение по делото във въззивното производство.
В обжалваното решение е прието, че искането да бъде определен достъп до постройките, а при настъпилото междувременно разрушаване /погиване/ на постройките-и за тяхното повторно изграждане е основателно. Прието е, че в полза на О. К. е съществувало право на собственост върху идеална част от постройките в поземления имот, като това право е било част от вещно право на строеж, включващо в съдържанието си и правото да се ползва земята, доколкото това е необходимо за използването на постройките според тяхното предназначение, но и правото да се построят постройките отново ако погинат /чл.63, чл.64 и чл.66, ал.2 ЗС/, тъй като съгласно чл.66, ал.2 ЗС правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине.
За неоснователни са приети възраженията по допустимостта на производството и възможността да се определи площ за достъп до мястото при погиване на постройките. Прието е, че възможностите на О. К. като суперфициарен собственик да ползва мястото за достъп през него до постройките и за построяване на сграда като част от съдържанието на правото на строеж, са противопоставими на всяко трето лице, което пречи да ги упражнява и по иск по чл.64 ЗС този достъп може да бъде установен, включително по отношение на собственика на земята. Изложени са съображения, че достъпът следва да бъде даден доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, съответно с оглед конкретните нужди за изпълнение на строителството, а при определяне на площта от мястото за ползване следва да се съобразява конкретната необходимост от ползването с оглед предназначението на постройките и конкретните строителни работи, които трябва да се изпълнят, като конкретната част от терена може да бъде различна по площ, местоположение през различните периоди с оглед специфичните нужди, възникнали при използването на сградата според предназначението й, напр. само за достъп до нея или за складиране на материали и достъп на техника при ремонт, за прокарване на различни подземни кабели и съоръжения и др.
Прието е, че при събарянето на сградите О. К. е поискала достъп и за повторното им изграждане в допълнение към твърденията по исковата молба, че ответното дружество препятства достъпа й до сградите, идеални части от които притежава, и й пречи да упражнява правото си на собственост, включително да реконструира и поддържа сградите, за какъвто достъп е имало уговорка по двустранно подписан протокол от 21.05.1997г. с праводателите й, но такъв достъп до постройките не е имало, напротив не е можела да ползва постройките, да ги ремонтира и поддържа свободно, като ответното дружество й оспорвало правата да ползва мястото. Прието е, че не е установено да е осигурен достъп и за предприемането на действия по повторно изграждане на постройките.
Прието е, че увеличаването на нуждата да се ползва мястото е основание за промяна на дадения достъп, както и ограничаването на тези необходимости би дало право на собственика на мястото да иска възстановяване на правомощието си на владение чрез искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса следва ли нормата на чл.64 ЗС да намери приложение в случай, че на терена не съществуват изградени постройки, макар за тях да е налице вещно право на строеж.
В представеното с изложението към касационната жалба решение от 07.07.2008г. на Окръжен съд-София, постановено по гр.д.№115/2008г. е прието, че след като в имота няма довършени сгради съобразно одобрените архитектурни проекти, парцелът следва да се счита незастроен и разпоредбата на чл.64 ЗС би следвало да намери приложение след довършване на обектите. Прието е, че едва след довършването на еднофамилната двуетажна жилищна сграда същата би придобила статут на самостоятелен обект и следва да намери приложение разпоредбата на чл.64 ЗС.
В обжалваното решение е прието, че нормата на чл.64 ЗС следва да намери приложение, макар постройките да не съществуват, тъй като за тях е налице вещно право на строеж.
Настоящият състав на Първо ГО на ГК на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Софийски градски съд по поставения въпрос, на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решението, постановено от Окръжен съд-София на 07.07.2008г. по в.гр.д.№115/2008г., а именно:
Нормата на чл.64 ЗС намира приложение само в хипотеза, при която на терена съществуват постройки, собствеността върху които принадлежи на лице, различно от собственика на земята. Ако на лице, различно от собственика на земята, надлежно е учредено право на строеж, което все още не е реализирано и собственикът на терена препятства възможността за извършване на строителството, сурперфициарят може да защити правото си по реда на чл.109 ЗС. До завършване на строителството, т.е. до придобиване правото на собственост върху построеното, той не разполага с правото да ползва част от терена на основание чл.64 ЗС, а оттам и не разполага с иск за защита на това право.
Съображенията за това са следните:
Правото да се ползва част от земята, предвидено в чл.64 ЗС, ограничава правата на собственика на земята до установения в тази разпоредба обем, а именно само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. Ако постройката все още не е изградена, този обем от права не може да бъде точно определен, дори правото на строеж вече да е надлежно учредено. За реализирането на правото на строеж е необходимо осигуряване на достъп до терена от неговия собственик, посредством който се брани друг вид право, а именно ограниченото вещно право на строеж и правата на собственика на терена се ограничават в по-различен обем. Различен е и видът на ограничението, като то съществува само докато правото на строеж бъде реализирано, респективно погасено по давност. Правото по чл.64 ЗС съществува при други предпоставки докато съществува и постройката. Ползването касае различни части от терена и се променя с оглед естеството на ограничението на правата на собственика на терена. Различен е както видът на правото, така и видът и обемът на търсената защита.
По въпроса за допустимостта на производството по предявен по реда на чл.64 ЗС иск, ако в хода на това производство постройките са погинали, настоящият състав приема следното:
Ако в хода на производството по предявен по реда на чл.64 ЗС иск постройките са погинали, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Съображенията за това са следните:
Обемът и видът на търсената защита се определят при предявяването на иска с оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и посочения петитум. Настъпилите след предявяването на иска промени във фактическите обстоятелства, на които се основава отправеното до съда искане, следва да бъдат взети предвид от съда при извършването на преценка по основателността, но и по допустимостта на иска. Ако претендираното право е обусловено от съществуването на вещ, която в хода на производството е погинала, производството по първоначално предявения иск не може да се приеме за допустимо, тъй като и първоначално претендираното право вече не съществува, а искане за защита на друг вид право не е било въведено в спорния предмет, освен ако не е допуснато надлежно и своевременно въведено изменение на иска, доколкото и ако същото е допустимо според действащия процесуален закон.
По реда на чл.64 ЗС собственикът на сградата може да иска да му бъде предоставено правото да ползва съответна част от терена само ако сградата е вече построена и докато тя съществува. Това право възниква с факта на построяването на сградата и се погасява с факта на разрушаването й.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, но процесуално недопустимо.
Предявен е иск за определяне по реда на чл.64 ЗС на такава част от УПИ І от кв.4а по плана на [населено място], м.”Н. Х.Д.-М.”, която е необходима за собственика на идеални части от построените в него сгради, за ползването на постройките според тяхното предназначение. Така предявеният иск е допустим само и доколкото сградите фактически съществуват . В случая още в молба от 04.02.2008г. /лист 25 от гр.д.№31688/2007г. по описа на СРС, 34 състав/ О. К. Ц. е посочила, че на 15.01.2007г., т.е. преди образуване на производството по делото, са съборени две едноетажни сгради и в о.с.з., проведено на 04.02.2010г. съдът е признал за безспорно обстоятелството, че тези сгради са разрушени и в имота съществуват само триетажните сгради с площ от 176кв.м. и 141 кв.м. и двуетажната сграда с площ от 43 кв.м. С оглед естеството на търсената защита при тези установени по категоричен и безспорен начин данни производството по предявения по реда на чл.64 ЗС иск по отношение на едноетажните постройки е било изначално недопустимо-както вече беше отбелязано, ако сградите не съществуват на терена, не съществува и правото на ползване на такава част от този терен, която би била необходима за ползването им.
Безспорно и по категоричен начин е установено по делото, че в хода на производството са разрушени всички сгради в УПИ І. Това обстоятелство е посочено в изходяща от О. К. молба, представена пред въззивния съд в о.с.з., проведено на 02.02.2012г. и е установено от данните, съдържащи се в заповед № РД-20.115/11.11.2011г. на директора на Дирекция “Контрол по строителството” и протокол №1/18.11.2011г. на работна група при СО, район “С.”, както и от основното и допълнително заключение на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза. П. на сградите, както вече беше отбелязано, обосновава недопустимост на производството по предявения по реда на чл.64 ЗС иск. Съдът не разполага с правомощието при заявено искане на предявилото иска лице да бъде определено ползването на дворното място, върху което са построени сгради доколкото това е необходимо за използването на сградите според тяхното предназначение /уточнителна молба вх.№1026736/27.09.2009г., находяща се в кориците на ч.гр.д.№6814/2009г. по описа на Софийски градски съд/ и без надлежно поискано и допуснато изменение на иска, да предостави достъп до имота за реализиране на правото за възстановяване на разрушените постройки чрез реализиране на правото на строеж, дори да приеме, че такова право съществува и предявилото иска лице е негов носител.
След разрушаването на постройките предявеният от О. К. Ц. по реда на чл.64 ЗС иск е недопустим. По реда на чл.293, ал.4 ГПК вр. чл.270, ал.3 ГПК постановеното от въззивния съд решение, както и решението на първоинстанционния съд следва да бъдат обезсилени и производството по делото-прекратено. С оглед изхода на спора в полза на [фирма] следва да бъде присъдена сумата 5140лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав, постановено на 17.07.2014г. по в.гр.д.№7986/2011г., както и решение от 21.06.2010г. на Софийски районен съд, І ГО, 34 състав, постановено по гр.д.№31688/2007г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА О. К. Ц. на основание чл.81 ГПК във вр. с чл.78, ал.4 ГПК да заплати на [фирма] сумата 5140лв. /пет хиляди сто и четиридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|