3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 648 гр.София, 20.09.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двананадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 481 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 17.04.2012г. по гр.д.№ 681/2012г., с което ОС Бургас е потвърдил първоинстанционно определение за частично прекратяване на производството по делото поради недопустимост. Жалбоподателите – М. Б. и П. Ф. М., чрез процесуалния си представител поддържат, че следва да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно. Ответниците Л. Г.,Д. Б., Р. Б., Е. Б., М. Б., А. Б.,А. Б. и М. Б. не оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. С искова молба от 21.12.2011г. частните жалбоподатели-ищци в производството са поискали да се признае за установено, че проведения процес по гр.д.№867/1947г. на Областен съд Бургас е симулативен и да се признаят за установени правата на собственост на страните по делото върху определени недвижими имоти, находящи се в [населено място]. След дадена възможност на ищците да уточнят какъв е правния им интерес от установяване правата на собственост върху недвижимите имоти и на ответниците, а не само своите собствени такива, РС Бургас с определение от 06.03.2012г. по гр.д.№11862/2011г. е прекратил производството по делото по отношение на установителния иск за собственост. С обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на районния съд за недопустимост на производството поради липса на правен интерес от търсената с иска защита е потвърдил определението му, приемайки че не е налице интерес от търсената спрямо ответниците защита. Като са обжалвали определението на въззивния съд с частна жалба частните жалбоподатели, чрез процесуалния си представител, са приложили и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържат, че въпросът за това налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване правата на съсобственост на всички лица върху определени недвижими имоти е от съществено значение за спора и е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно на наличието на правен интерес при предяване на установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството в противоречие с практиката на ВКС. Разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК предвижда, че всеки може да предяви установителен иск само, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Процесуалният закон и практиката на ВКС винаги са изисквали за да бъде разгледана исковата молба, да бъде упражнено надлежно правото на иск, т.е. да е нали правен интерес от търсената с установителния иск защита. Същата практика е изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 31.05.2010г. по гр.д.№3418/2008г. ІІІ-то г.о. на ВКС и в нея се приема, че при провеждане на търсената с установителен иск защита няма да е налице правен интерес, ако ищецът нито ще възстанови свое нарушено право, нито ще установи несъществуването на правоотношение, засягащо неговата правна сфера. Настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил обжалваното определение в нарушение на така установената практика, поради което следва да се допусне касацинно обжалване на същото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В случая съдът неправилно е приел, че дори и да бъде уважен предявения иск няма да се установи съществуването на права засягащи правната сфера на ищците. Съсобственикът на недвижим имот може да предявеи иск за собственост, в т. ч. и установителен такъв , за да установи правата спрямо други лица, които заявяват свои права върху същия. Последното обстоятелство обосновава извод за наличието на правен интерес за ищеца от предявяването на установителния иск с правно основание чл.124, ал.1,т.1 ГПК. Ето защо настоящия състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него първоинстанционно опредление, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : ОТМЕНЯ определение от 17.04.2012г. по гр.д.№ 681/2012г. на ОС Бургас и потвърденото с него определение от 06.03.2012г. по гр.д.№11862/2011г. на РС Бургас. ВРЪЩА делото на РС Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: