Ключови фрази
Грабеж на вещи, придружен с тежка или средна телесна повреда * неоснователност на касационна жалба * съществени процесуални нарушения * неправилно приложение на материалния закон * Нарушаване неприкосновеността на жилището и кореспонденцията * съвкупност от престъпления * общо наказание * анализ на доказателства

Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
София, 06 март 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова
ЧЛЕНОВЕ: Антоанета Данова
Даниел Луков

при участието на секретар Н.Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ивайло Симов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 1136/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия и от неговия защитник срещу въззивно решение № 194 от 22.10.2019г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 209/2019г. по описа на същия съд.
В жалбите се изтъкват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия.
В жалбата от защитника на подсъдимия се твърдят пороци в оценъчната дейност на съда в резултат на допуснати нарушения при формиране на вътрешното му убеждение и неправилен анализ на събраните по делото доказателства, което се дължи на нарушения по чл.14 от НПК, чл.107, ал.5 от НПК и чл.339, ал.2 от НПК. Неправилно били включени в доказателствената съвкупност допълнителните показания на пострадалата К. и вещественото доказателство-червена пластмасова кошница за буркани, тъй като съгласно чл. 171 от НПК лицата и предметите се представят за разпознаване между други такива-сходни лица, респективно еднородни предмети. Оспорва се оценката на съда да даде вяра на показанията на св.Р., съответно за недаване кредит на доверие на свидетелите Н., Ц., П., И. и Д., установили местонахождението на подсъдимия на инкриминираната дата и заявили произхода на откритото веществено доказателство. Акцент е поставен и върху представеното по делото постановление за частично прекратяване, от което била изводима тенденцията у Р. да набеждава подсъдимия в извършване на различни престъпления, а това било установено и от показанията на свидетелите М., С., Л. и Т..
Претендира се и нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимият не бил извършил престъпленията, в които е обвинен.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни.
Подсъдимият и неговият защитник адв.П.П. поддържат жалбите по съображенията, изложени в тях.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 32 от 17.09.2018г., постановена по нохд № 238/2018г., Окръжен съд – Русе признал подсъдимия В. Н. за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като му наложил наказание от дванадесет години лишаване от свобода.
Със същата присъда е признал подсъдимия В. Н. за виновен и в извършването на престъпление по чл. 170, ал.2, пр.1 и 3, вр.ал.1, пр.4 от НК, като му наложил наказание от четири години лишаване от свобода.
На основание чл.23 от НК е било определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода на подсъдимия за срок от дванадесет години, което да се изтърпи от него при първоначален строг режим.
Подсъдимият Н. е осъден да заплати на гражданския ищец М. К. сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
В тежест на подсъдимия са били възложени и разноските по делото.
Наказателното производство по отношение на Р. Р. е приключило по реда на глава 29 от НПК.
С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е била изменена само в частта й, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.170 от НК в условията на опасен рецидив, като е бил оправдан за това деянието да е извършено при условията на чл. 29 от НК. В останалата част присъдата е била потвърдена. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото във въззивната инстанция.
Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Оплакването за нарушение на материалния закон се обосновава единствено с нарушения на процесуалните правила относно формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд при оценката на доказателствата.
В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие.
В съдебния си акт Апелативен съд – Велико Търново, освен оценка на аналитичната дейност на първия съд, с професионален усет е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, като е обсъдил в необходимата пълнота доказателствата, относими към предмета на доказване, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност.
Съставът на контролирания съд е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от чл. 339, ал.2 от НПК, като стриктно се е придържал и към указанията на касационната инстанция.
Основният упрек към проверяваното въззивно решение е свързан с претендирани пороци в оценъчната дейност на съда в резултат на допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение и извършен неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Това касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е налице. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция по фактите не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира определени от тях - показанията на свидетелите Р., К., Т. К., Е., Д., П., А., К., С., С., Д., К., Н. К., С. К., С. и К., приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, веществените доказателства и заключенията на извършените по делото експертизи. Убедителни са съображенията на въззивния съд защо техните показания следва да бъдат кредитирани, включително и онези от тях, приобщени по реда на чл.281 от НПК. Съдът е обсъдил в цялост всички наведени пред него доводи с въззивната жалба от страна както на подсъдимия, така и на неговия защитник, като е дал свой аргументиран отговор по тях. Приел е, че показанията на тези свидетели се намират в синхрон помежду си, че останалите събрани по делото доказателства не внасят съмнение в тяхната достоверност, като е мотивирал този свой извод и с опората, която показанията на посочените свидетели са намерили в данните, съдържащи се в приложените по делото веществени доказателства. Показанията им са били обсъдени задълбочено, като особено внимание и било отделено на показанията на св. Р.. Прието е, че този свидетел последователно и категорично сочи подсъдимия Н. като свой съучастник в инкриминираните деяния, подробно описва времето и начина на уговарянето им за извършването им, подготовката и действията на всеки един от тях двамата при осъществяването им. За да се отнесе с кредит на доверие към показанията на този свидетел съдът е приел, че те намират своята опора в приложените по делото данни, предоставени по реда на чл.159а от НПК, от писмата на мобилните оператори и приложените от тях карти с териториалния обхват на покритие на клетките, предмет на изследване с назначената в изпълнение указанията на касационната инстанция техническа експертиза. Данните за осъществени комуникации съдът е съпоставил със заявеното в показанията на свидетеля Р., както и извел регистрациите на телефонните номера, ползвани от подсъдимия и Р. вечерта на 06.04.2017г. Съпоставил е тези данни и със заявеното от свидетелите П. и А., като на техните показания не е отдадено преимуществено значение, а са били ползвани само като едно допълнение към установеното с първичните доказателства и възпроизвеждането на последните посредством експертизата. За свидетеля А. правилно е било прието, че неговите показания се явяват вторични доказателства, чрез които се възпроизвеждат унищожени първични доказателства. Позоваването на неговите показания не е било направено повърхностно, а същите са били внимателно съпоставени с наличните първични доказателства, събрани по реда на чл.159а от НПК, с представената от мобилните оператори справка и карти с покритие на клетки, както и със заключението на назначената във въззивното производство техническа експертиза. Изложени са съображения, напълно споделими и от касационната инстанция, за възможността показанията на св.А. да бъдат ползвани в принципен аспект предвид производния им характер в частта им относно наличието на проведен телефонен разговор между подсъдимия и св. Р. на 06.04.2017г.- 19,13ч., с продължителност 29 секунди, по време на който св.Р. се намирал в обхвата на клетка с № 54926. ( в този см.и Р № 489/25.03.2010г. на ВКС по н.д. № 475/2009г.- І н.о.). В резултат на това и въз основа на заключението на приложената по делото техническа експертиза съдът се е аргументирал защо приема за достоверни показанията на Р. относно посочените обстоятелства.
Достоверността на показанията на св. Р. е била подложена на изключително прецизен анализ от контролирания съд в изпълнение на казаното с отменителното решение на касационната инстанция. За да аргументира извода си за наличието на проведена среща между него и подс. Н. пред сладкарница „име“, съдът се е позовал, както се посочи и по-горе в решението, на наличните първични доказателства, събрани по реда на чл.159а от НПК, на представената от мобилните оператори справка и карти с покритие на клетки, както и на заключението на назначената във въззивното производство техническа експертиза. Допълнително са били обсъдени и показанията на свидетелите П. и А. с направените уточнения за последните. Показанията на Р. са съпоставени и с приложеното по делото веществено доказателство-пластмасова кошница за буркани, иззета при претърсване от дома на подсъдимия. Подкрепа неговите показания са намерили в заявеното от пострадалата К. и св. К. за произхода на процесната кошница. Думите му намират допълнително потвърждение и в заявеното от починалия Т. К.. Всичко това е мотивирало въззивния съдебен състав да приеме, че показанията на св.Р. се отличават с последователност, логичност, вътрешна устойчивост, достоверност и като подкрепени от останалата доказателствена съвкупност, кредитирана от съда, същите са били поставени в основата на атакувания съдебен акт.
Съдът е ценил показанията на разпитаните свидетели съобразно действителното им съдържание без да им придава смисъл и значение каквито те не притежават. Затова несподелим е повторно отправения упрек с касационната жалба, че неправилно в доказателствената съвкупност са били включени показанията на пострадалата М. К.. По делото не е било провеждане разпознаване на подсъдимия и на св. Р. от пострадалата, поради което и изискванията на чл. 171 от НПК не намират приложение. Същото важи и по отношение на посоченото веществено доказателство-червена пластмасова кошница за буркани-също не е било извършвано разпознаване от пострадалата К., поради което и отново цитираните от защитата на подсъдимия законови разпоредби не намират приложение. Изводимите от посочените доказателствени източници данни са част от общия комплекс на обсъдени от контролирания съд доказателства, на чиято основа е постановен осъдителния съдебен акт.
Със същата прецизност съставът на контролирания съд е анализирал и аргументирано е отрекъл кредит на доверие на показанията на свидетелите Н., Ц., П., И. и Д.. За игнориране на едно или друго доказателствено средство може да се говори само когато съдът е оставил без внимание съдържащата се в него информация, относима към предмета на доказване. Това в конкретната хипотеза не е налице. Съдът е изпълнил своето процесуално задължение за обсъждане на показанията на тези свидетели в съвкупност с останалите доказателствени източници, бил е направен изключително подробен анализ на тези свидетелски показания от гледна точка на тяхната пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност. На техните показания не е даден смисъл, какъвто същите нямат. Това, че съдът се е отнесъл с недоверие към тях, като се е аргументирал защо, не означава, че ги е игнорирал. Негово право е да кредитира или не определени доказателства по делото, стига да изложи съображения защо съответните доказателства не могат да бъдат ценени като достоверни и отговарящи на обективната истина. На стр.15-19 от своето решение въззивният съд е разгледал обстойно показанията на посочените свидетели, съпоставил ги е помежду им и с останалите доказателствени източници и е достигнал до извод, че те не само са вътрешно противоречиви и непоследователни, но и се опровергават от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, от веществените доказателства и от заключенията на извършените по делото експертизи. Със същата прецизност и аргументираност е подходено и по отношение на обясненията на подсъдимия Н., като съдът ги е отхвърлил и ги е приел за изцяло негова защитна версия, неподкрепена от останалия събран по делото доказателствен материал.
Не е било пропуснато и е било обсъдено представеното по делото постановление за частично прекратяване на наказателното производство по друго дело на РП - Попово. Прието е, че производството по делото е било прекратено по отношение на подс. Н. поради това, че обвинението срещу него не е доказано по един несъмнен начин, а не че подсъдимият Н. не е участвал в престъплението. Съдът се е аргументирал защо не може да се приеме наличие на каквато и да било тенденция у св. Р. да набеждава Н. всеки път за свой съучастник в извършването на престъпления. Обсъдени са били и аргументирано съдът не е дал вяра на свидетелите М., С., Л. и Токов за тези обстоятелства, като е изложил и съображенията си. За да стори това, съдът е приел, че показанията им са неясни относно време, място на пресъздаваните събития, липсва категоричност в същите. Съпоставил ги е и с показанията на св. Р. и св. К., в резултат на което, имайки предвид и обстоятелството, че са личности с трайно изградени престъпни навици и показват явен стремеж да помогнат на подсъдимия да избегне наказателна отговорност, ги е отхвърлил като недостоверни.
По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 5 от НПК не са налице. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Предходната инстанция е извършила самостоятелен доказателствен анализ, като е обсъдила в пълнота всички относими към предмета на доказване доказателства, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност и не може да бъде упрекната в недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство.
В обобщение - при установяване на правно значимите факти Великотърновският апелативен съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на направените изводи. Мотивите разкриват аналитична преценка на целия обем от доказателствени материали. Липсва игнориране, избирателност и неясно предпочитание към едни доказателствени средства за сметка на други.
След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и оправдаване на подсъдимия.
Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 194 от 22.10.2019г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 209/2019г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: