Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 20.01.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 884/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Д. Ж. А. срещу въззивна присъда № 2/ 30.03.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 416/2021 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд /АпСпНС/. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК, като се претендира алтернативно за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложената санкция. В писмено допълнение към жалбата се сочат подробни доводи в подкрепа на заявените касационни основания. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия А. поддържа жалбата по изложените в нея доводи и претендира за уважаването й. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира за оставянето й без уважение. Защитникът на подсъдимия Г. Х. К. се явява в съдебното заседание, но не взима отношение по касационната жалба на подс. А.. Подсъдимите Д. А., Г. К. и М. С. С., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание. Частният обвинител Д. Г. Х. и неговият повереник адв. Х., редовно призовани, също не се явяват в съдебното заседание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение № 166/25.11.2020 г., постановено по н. д. 642/2020г., ВКС, НК, 2 – ро н. о. е отменил присъда по н.о.х.д. № 2519/2017 г. по описа на Специализирания наказателен съд /СпНС/ и въззивно решение № 8/04.02.2020 г. по в.н.о.х.д. № 353/2018 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд /АпСпНС/ и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото е постановена присъда № 260024/ 16.06.2021 г. по н.о.х.д. № 3406/2020 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 – ти състав, с която подсъдимият М. С. С. е признат за виновен в това, че на 05.01.2011 г., около 19. 00 часа в с. Държава, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 2000 лева, претендирано вземане към Д. Г. Х., както и за лицата Г. К., Д. А. и П. Ю. имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго – Д. Г. Х. и Д. Х. Д., чрез заплашване, че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им – да съберат и да му предоставят сумата от 200 лева, и с това им причинил имотна вреда в същия размер, като изнудването е придружено със заплаха с убийство, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т.1, пр.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, както да заплати глоба в размер на 4000 лева, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимите Г. Х. К. и Д. Ж. А. – две или повече лица, по смисъла на чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК. Със същата присъда подсъдимите Г. Х. К. и Д. Ж. А. на основание чл. 304 от НПК са оправдани изцяло по обвинението по чл. 214, ал. 2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т.1, пр.1, т. 4 и т. 6 / за подс. А./ от НК. С присъдата СпНС осъдил подс. С. да заплати всички разноски, направени по водене на делото. Първоинстанционната присъда е протестирана от СпП пред АпСпНС с искане за признаване на тримата подсъдими за виновни и осъждането им по повдигнатите с обвинителния акт обвинения. Срещу присъдата на СпНС е подадена и въззивна жалба от подс. М. С. с искане за оправдаването му по повдигнатото обвинение. По протеста и въззивната жалба в АпСпНС е образувано в.н.о.х.д. № 416/2021 г. След проведено въззивно съдебно следствие по същото дело е постановена въззивна присъда № 2/30.03.2022 г., предмет на настоящата касационна проверка, с която е отменена присъдата на СпНС в оправдателната й част по отношение на подсъдимия Д. Ж. А. и същият е признат за виновен в това, че на 05.01.2011 г., около 19. 00 часа в с. Държава, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, с цел да набави за другиго – подс. М. С. С. имотна облага – сумата от 2000 лева, претендирано вземане към Д. Г. Х., както и за себе си и лицата М. С., Г. К. и П. Ю. имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго – Д. Г. Х. и Д. Х. Д., чрез заплашване, че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им – да съберат и да му предоставят сумата от 200 лева, и с това им причинил имотна вреда в същия размер, изнудването е придружено със заплаха с убийство и е извършено от две лица – подсъдимите Д. А. и М. С. и подс. А. е бил въоръжен с газов пистолет, марка „Е.“, поради което и на основание чл. 214, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т.1, пр.1, т. 4 и т. 6, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което, съобразно чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 2000 лева, а на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъплението в съучастие и с подсъдимия Г. Х. К.. С въззивната присъда АпСпНС е отменил присъдата на СпНС и в частта, с която подс. М. С. е оправдан по обвинението „две или повече лица“, като вместо това е признал същия подсъдим за виновен по обвинението, да е осъществил престъплението в съучастие с подс. Д. А. – престъпление по чл. 214, ал. 2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т.1, пр.1, т. 4 от НК, като на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК е намалил размера на наложеното му наказание лишаване от свобода от две години на една година, изпитателния срок от четири години на три години и глобата от 4000 лева на 2000 лева. С въззивната присъда АпСпНС е осъдил всеки от подсъдимите Д. А. и М. С. да заплати половината от направените по водене на делото разноски, като е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част. Касационната жалба, подадена от защитника на подс. А. срещу така постановената въззивна присъда, е допустима, тъй като е депозирана от лице, което има право на това, в законовоопределения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В писмено допълнение към жалбата се твърди, че въззивният съд превратно и едностранчиво е тълкувал събраните по делото доказателства, като се е отдалечил от стандарта, заложен в разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Въззивният съд неправилно дал вяра на показанията на свидетелите Д., Р. Д. и Д. Х., Ж. и Г. Х., изложени при разпита им в досъдебното производство, а не на депозираните от тях показания в хода на съдебното следствие по отношение на участието на подс. А., носеното от него оръжие, конкретните му действия и изречени реплики. Според касатора въззивната инстанция нарушила материалния закон, като признала подсъдимия А. за виновен в извършване на действия, които са различни от посочените в обвинителния акт, както и такива, осъществени от друго лице. Така изложените доводи, макар и поднесени като аргументи в подкрепа на заявените основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, реално са оплаквания за необоснованост на въззивната присъда, която не е предмет на касационния контрол. Касационният съд няма правомощието да прави самостоятелен анализ и оценка на доказателствената съвкупност, да приема факти и обстоятелства, различни от установените от предходните инстанции и на тази основа да извежда свои фактически и правни заключения. При това положение изначално неизпълнимо е искането на касатора за оправдаване на подс. А., поради недоказаност на повдигнатото срещу него обвинение. Такова правомощие на касационния съд е предвидено единствено в случаите на чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, когато деянието не е осъществено или не съставлява престъпление, каквато хипотеза не е налице. Проверката, която касационната инстанция е оправомощена да извърши по отношение на доказателствената и аналитичната дейност на контролирания съд е дали тя е осъществена съобразно изискванията на процесуалния закон. Прегледът на обжалвания въззивен съдебен акт налага извода, че въззивната инстанция е възпроизвела фактическата обстановка, излагайки своите констатации относно приетите за установени фактически положения / от л. 7 до л. 11 от мотивите на въвз. присъда /, като подробно е анализирала доказателствените източници, въз основа на които е достигнала до тях. Доказателственият анализ на въззивната инстанция е пълен, всеобхватен, задълбочен и прецизен, изцяло съобразен с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Всички доказателства са обсъдени, без неправилно фаворизиране на едни за сметка на други, едностранчива интерпретация или изопачаване на действителното им съдържание. В мотивите на въззивната присъда надлежно е изложен обстоятелствен коментар на показанията на свидетелите Д. Х., Д. Д., С. В. и Р. Д.. Задълбочено и с необходимата прецизност контролираният съд е анализирал гласните доказателства, изводими от техните показания, отчитайки наличието на незначителни противоречия и отсъствие на спомен у свидетелите за част от фактите, за които са дали информация на досъдебното производство. Положил е необходимите усилия, за да изясни на какво се дължат те и правилно е преценил, че не са резултат от недобросъвестността и необективността на свидетелите, а са следствие от значителната отдалеченост на събитията във времето, тъй като от извършване на деянието до разпита им пред съда са изминали повече от 11 години. Заключението на контролирания съд за това, че констатираните противоречия и непълноти не се отнасят до съществени факти, включени в предмета на доказване е добре обосновано чрез детайлното съпоставяне на свидетелските показания помежду им / л. 14 – 17 от мотивите на възз. пр./. Логични и добре обосновани са изводите на проверявания съд за това, че гласните доказателствени източници са еднопосочни по отношение на основните факти – предхождащите деянието финансови отношения между св. Д. Х. и подс. М. С., присъствието на тримата подсъдими и св. Ю. в дома на пострадалия, използваните заплахи по отношение на него и близките му, исканите суми и реално получените такива от подс. С., насочването на газовия пистолет от подс. А. към свидетелите Г. Х., Д., В. и бабата на Х. – Д. С., отправените към тях заплашителни реплики и жестовете с оръжието. Не са останали без дължимия анализ показанията на св. Ж. С. / л. 19 – 20 от мот. на възз. пр./ и П. Ю. /л.18 от мот. на възз. пр./, като основателно въззивният съд им е дал вяра в тези части, в които кореспондират с показанията на свидетелите, присъствали в дома на пострадалия Д. Х.. Неоснователен е и упрекът на касатора срещу начина, по който са интерпретирани показанията на св. Р. Д.. Въззивният съд е обсъдил изложената от свидетелката информация на досъдебното производство и пред различните съдебни състави /надлежно приобщена по реда на чл. 281 от НПК/, като е съобразил възрастта на свидетелката по време на деянието / около 10 годишна/ и заявеното от самата нея, че е възможно спомените й за случилото се да са били повлияни от разказите на нейните близки. При това контролираният съд е кредитирал само тази част от показанията на свидетелката и по отношение на тези факти, които еднопосочно се установяват и от други гласни и писмени доказателствени източници, подробно посочени в мотивите на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за неправилна и превратна оценка на доказателствата от контролирания съд. Същите са обосновани с отделни фрагменти от свидетелските показания, извадени от контекста на цялостния разказ на свидетелите и обслужващи единствено защитната теза. За разлика от тях доводите на проверявания съд относно годността, обективността и информационната стойност на свидетелските показания са резултат от всеобхватен, подробен, задълбочен и подчинен на принципите на формалната логика анализ. С необходимата прецизност въззивният съд в своя съдебен акт е обсъдил всички възражения на страните, включително и тези на защитата на подсъдимия А., като им е дал добре аргументиран отговор, който изцяло се възприема от настоящия съдебен състав. Начинът на структуриране на мотивите на въззивната присъда, детайлното и прецизно излагане на фактическите и правни изводи, липсата на вътрешни противоречия и обективни несъответствия, дават възможност да се проследи механизма на формиране на вътрешното убеждение на съда и безпрепятствено да се установи неговата действителна воля. Изложеното обуславя правилността и законосъобразността на заключението на въззивната инстанция за това, че подс. Д. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 214, ал. 2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т.1, пр.1, т. 4 и т. 6 от НК. В мотивите на въззивната присъда контролираният съд подробно е обсъдил всеки елемент от престъпния състав, приел е, че същият е осъществен по начина, описан в обвинителния акт, поради което не е налице соченото от касатора противоречие между съдебния и прокурорския акт. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на касатора за наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Твърдението за несправедливост на наложеното на подс. А. наказание се обосновава от жалбоподателя с довода за недоказаност на обвинението. При индивидуализиране на санкцията въззивният съд е съобразил като смекчаващи отговорността фактори чистото съдебно минало на подс. А., събраните за него добри характеристични данни, ниската стойност на предмета на престъплението и най – вече дългия срок от извършване на деянието до неговото санкциониране, като законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, налагайки наказание под най - ниския предвиден размер. Касаторът не сочи други обстоятелства, които да не са били отчетени от контролирания съд. При това положение и след като счете, че определената санкция отговаря на изискванията за законоустановеност и справедливост, настоящият касационен съд не намери основание за нейното изменение в исканата от жалбоподателя насока. В заключение следва да се посочи, че поради отсъствието на заявените касационни основания, обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 2/ 30.03.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 416/2021 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.