Ключови фрази


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 14.02.2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ


изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2695/2021
година


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД, [населено място] срещу решение № 244 от 21.10.2021 г. по в. т. д. № 184/2021г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на определение от 31.03.2021 г. по т. д. № 57/2019 г. на Великотърновски окръжен съд, е изменено постановеното по същото дело решение № Р-7 от 14.01.2021 г. в частта за разноските, като на Адвокатско дружество „Вукова и Бачева“ – пълномощник на ищцата Д. П. е присъдено допълнително възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната безплатна правна помощ за първата инстанция в размер на сумата 1251.55 лв.
Частният касатор поддържа, че въззивният съд неправилно е определил дължимото за първата инстанция адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес на всеки от двата обективно съединени иска – за присъждане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, а не съобразно аритметичния сбор на всички претенции.
Именно с въпроса „Как следва да бъде изчислен адвокатският хонорар в случаите на обективно кумулативно съединяване на искове – съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно или съобразно аритметичния сбор на всички претенции“ е обосновано и допускането на касационното обжалване. Според частния касатор, този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 366 от 18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/2016 г. на III г. о., определение № 292 от 13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 868/2017 г. на IV г. о. и определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч. т. д. № 1649/2017 г. на I т. о.
Ответницата по частната касационна жалба – Д. Г. П. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, евентуално – за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 09.12.2021 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да отмени определението на Великотърновски окръжен съд и да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че с оглед цената на всеки от исковете и предвид размера, до който същите са уважени, съответно отхвърлени, на адвокатското дружество следва да бъде присъдена допълнително сумата 1251.55 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителство на ищцата в първоинстационното производство, в която сума е включен и дължимият ДДС съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Безспорно, поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е обуславящ изхода на конкретния спор, предвид допълнително присъденото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение. По отношение на същия обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Определенията, на които се позовава частният касатор, не могат да бъдат преценени като релевантни за настоящия спор и не доказват твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че предмет на разрешените с тези актове спорове са разноските, направени при действието на редакцията на чл. 2 на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., т. е. преди създаването на новата ал. 5, с която изрично е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая спорът е за разноски, направени при действието на цитираната разпоредба, която дава ясен и недвусмислен отговор на поставения от частния касатор въпрос, а именно – че адвокатското възнаграждение се определя за всеки иск поотделно. В този смисъл е и практиката на ВКС, част от която е цитирана в отговора на частната касационна жалба – определение № определение № 145 от 05.05.2020 г. по ч. гр. д. № 4642/2019 г. на IV г. о. и определение № 90 от 07.02.2019 г. по гр. д. № 3870/2018 г. на IV г. о. Доколкото въззивното определение е съобразено с приложимата към случая практика на ВКС, липсва основание за допускането му до касационен контрол.
Независимо от този изход на делото, искането на ответницата за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. Доколкото производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на производството по конкретното дело, за разноските, направени в него и при обжалване на постановения в него акт, не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 81 ГПК, т. е. на страните не следва да бъдат присъждани такива.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 244 от 21.10.2021 г. по в. т. д. № 184/2021г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на определение от 31.03.2021 г. по т. д. № 57/2019 г. на Великотърновски окръжен съд, е изменено постановеното по същото дело решение № Р-7 от 14.01.2021г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: