О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 210 Гр.София, 07.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като изслуша докладваното от съдия Петкова ч.гр.д.№ 1978/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. Л. П., ВАК, лично и като пълномощник на К. И. Х., И. Р. П. и А. Р. П., срещу определение № 237/28.04.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 157/22г. от състав на Апелативен съд Варна. Жалбоподателите искат отмяна на атакуваното определение като неправилно. В изложението на основанията за касационно обжалване твърдят, че въззивният съд е дал отговор в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в определение №656/14.12.2015г. по ч.т.д.№ 2641/2015г., на ВКС, І ТО и определение №388/02.11.2021г. по гр.д.№ 657/2012г. на ІІ ТО на следните въпроси :1/ Дължи ли съдът произнасяне по искането за разноски при частично прекратяване на производството поради частичен отказ от иска и 2/ С прекратяване на производството за част от иска, поради отказ, приключва ли делото пред съответната инстанция в прекратената част и следва ли да се приложи чл. 81 ГПК. При условията на евентуалност - ако сочената практика се счете неотносима, жалбоподателите се позовават на хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, като заявяват, че отговорът на цитираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховният касационен съд намира за неоснователно искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване по следните съображения: С обжалваното определение е потвърдено определение на окръжен съд като първа инстанция, с което е отказано разглеждане на счетените за преждевременно заявени искания на жалбоподателите за допълване на определение за частично прекратяване на производството по делото, поради отказ от иска, чрез присъждане на разноски, съразмерно на прекратената част от производството. Въззивната инстанция е приела, че прекратителното определение, като касаещо част от иска, не е акт, с който се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК и едва след постановяване на краен съдебен акт - и по останалата висяща част от иска, следва да се присъдят разноски при приложение правилата на чл. 78, ал.1 - 4 ГПК. При така приетото е явно, че поставените въпроси са обуславящи решаващата воля на въззивната инстанция, но те не са разрешени в противоречие с цитираната практика. Същата е неотносима към казуса, защото не дава отговор на релевантния в случая въпрос, който е не дали се дължат разноски на ответника при частично прекратяване на производството поради отказ за част от иска, а кога следва да бъдат присъдени – с определението за прекратяване или с крайния съдебен акт, с който съдът се произнася по останалата непрекратена част от иска. По този въпрос атакуваното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, изразена в определения на ІV ГО № 60191/28.06.2021г. по гр.д.№ 1737/2020г. и № 60197/05.07.2021г. по гр.д.№ 1728/2020г., която се споделя от настоящия състав. В тях е прието, че актът, с който съдът се произнася по останалата непрекратена част от производството, е този, с който се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което именно с него, при съобразяване с крайния резултат по непрекратената част и постановеното частично прекратяване, следва да се разпредели отговорността за сторените от страните пред съответната инстанция разноски. Не е налице и заявеното като евентуално основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК, правният въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Позоваването от жалбоподателите на цитираното основание за касационно обжалване е бланкетно, защото в изложението хипотеза на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е обоснована. Нито се твърди непълнота или неяснота на конкретна относима правна норма, които да налагат тълкуването й, нито се сочи непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване. Воден от изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 237/28.04.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 157/22г. от състав на Апелативен съд Варна. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: