Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. София, 04 май 2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Галина Стоянова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 814/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от осъдения С. М. Ф. за възобновяване на производството по чнд № 486/2022г. по описа на Бургаски окръжен съд. От съдържанието на искането може да се направи извод, че то е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, предвид наличието на оплакване за неправилно определяне на общо наказание. Пред настоящата инстанция служебно назначеният защитник на осъдения Ф. – адв. П. Т., пледира за основателност на направеното от осъдения искане за възобновяване и моли същото да бъде уважено. Намира, че при извършената кумулация съдът е нарушил разпоредбата на чл. 27 от НК. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че релевантни за определяне на общо наказание са разпоредбите на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, поради което не е нарушен материалния закон и моли искането да бъде оставено без уважение. Осъденият С. М. Ф. не присъства в съдебното заседание пред касационната инстанция, като от същия е подадена молба да не бъде конвоиран по настоящото дело и то да се гледа в негово отсъствие. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения Ф., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект, срещу влязъл в сила съдебен акт от категорията по чл. 419, ал. 1 от НПК и е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – съдебният акт е влязъл в сила на 28.07.2022г., а искането е подадено на 03.10.2022г. Разгледано по същество искането с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определение № 573 от 28.06.2022г., постановено по чнд № 486/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наложените на С. М. Ф. наказания по присъда /съдебно решение №115 Hv 107/19а, постановено на 06.03.2020 г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 09.04.2020 г. и по присъда/съдебно решение №94 Hv 79/19d, постановено на 15.10.2019 г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 19.10.2019 г., двете признати и приети за изпълнение с решение №127 от 01.09.2021г. на ОС - Бургас по нчд № 1352/2020г., в размер на най-тежкото измежду тях, а именно наказание лишаване от свобода за срок от четири години и десет месеца. Постановено е на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години и десет месеца да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което С. М. Ф. е изтърпял част от наказанието лишаване от свобода в Република Австрия и в Република България по присъда /съдебно решение №115 Hv 107/19а, постановено на 06.03.2020 г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 09.04.2020г., както и времето от два месеца задържане по присъда/съдебно решение №94 Hv 79/19d, постановено на 15.10.2019 г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 19.10.2019г. Постановено е наложеното със съдебно решение №113 Hv 106/20s, постановено на 11.05.2021г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 11.05.2021г., признато и прието за изпълнение с решение №154 от 08.12.2021г. на Окръжен съд – Бургас по нчд № 1220/2021г., наказание от седем години лишаване от свобода да се изтърпи отделно от Ф. при първоначален строг режим. Определението на Окръжен съд – Бурас по чнд № 486/2022г. е обжалвано от осъдения Ф. и с решение № 62 от 28.07.2022г. по вчнд № 148/2022г. на Апелативен съд – Бургас същото е потвърдено. В искането на осъденото лице се претендира, че извършеното с определение по чнд № 486/2022г. на Окръжен съд – Бургас групиране е неправилно, поради постановеното отделно изтърпяване на една от присъдите. Внимателният преглед на съдебното минало на С. Ф. сочи, че осъжданията, за които е постановил определяне на общо наказание Окръжен съд – Бургас - присъда /съдебно решение №115 Hv 107/19а, постановено на 06.03.2020 г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 09.04.2020 г. и по присъда/съдебно решение №94 Hv 79/19d, постановено на 15.10.2019 г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 19.10.2019 г., двете признати и приети за изпълнение с решение № 127 от 01.09.2021г. на Окръжен съд – Бургас по нчд № 1352/2020г., действително са в условията на съвкупност и е правилна преценката, че са налице основанията за определяне на общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените. Този правен извод не е и оспорен в искането за възобновяване от осъдения. Поставеният в искането въпрос е по отношение постановеното отделно изтърпяване на наказанието, наложено му със съдебно решение №113 Hv 106/20s, постановено на 11.05.2021г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 11.05.2021г., признато и прието за изпълнение с решение №154 от 08.12.2021г. на Окръжен съд – Бургас по чнд № 1220/2021г., и дали то може да бъде групирано или присъединено. В производство по реда на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС по посоченото дело е призната и приета за изпълнение присъда №113 Hv 106/20s, постановено на 11.05.2021г. от Областен съд по наказателни дела гр.Виена, Република Австрия, влязло в сила на 11.05.2021г. с която С. Ф. е признат за виновен и осъден на общо наказание лишаване от свобода за срок от седем години за престъпление, съответстващо на чл.330, ал. 1 от НК, извършено на 23.07.2020г., и за престъпления, съответстващи на такива по чл. 269, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128 и чл. 129 от НК, извършени на 24.07.2020г. С оглед на данните за времето на извършване на престъпленията и за влизане в сила на съдебните актове, с които на осъдения са наложени наказания за извършените престъпления, не са налице основания по чл. 25, ал. 1 от НК за включване на обсъжданото осъждане в съвкупността, понеже деянията по призната чужда присъда са извършени след влизане в сила на присъдите, които са групирани, поради което не се намират в отношение на съвкупност с тях. По отношение на поставения от служебния защитник на осъдения в съдебно заседание въпрос за присъединяване на наказанието признато и прието за изпълнение с решение №154 от 08.12.2021г. на Окръжен съд – Бургас по нчд № 1220/2021г. на основание чл. 27 от НК, касационният съдебен състав намира, че доколкото такова оплакване не е направено в искането за възобновяване, то не следва да бъде обсъждано. Видно от съдържанието на сезиращото искане от осъдения, същият претендира, че не е направена пълна кумулация на присъдите. Така направеното лаконично оплакване е на практика за неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва единствено невключването на цитираното осъждане в съвкупността. Тази претенция е неоснователна съобразно изложените вече съображения. Аргументи във връзка с приложение на чл. 27 от НК и присъединяване на наказанието не са посочвани в искането, а в производството по възобновяване, което е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, съдът е обвързан от основанието и подкрепящите го доводи, изложени в иницииращия процесуален документ. Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. Ф. за възобновяване на чнд № 486/2022г. по описа на Бургаски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.