Р Е Ш Е Н И Е № 283 София, 18.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Eмилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3665 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. Т. срещу решение №11 от 03.01.2013г. по гр.д.№1926/12г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че тя и другите ищци Д. И. П. и Е. И. Г. са изключителни собственици на всички сгради, находящи се в [населено място], [улица]. Затова този иск е следвало да бъде уважен изцяло, а не само за 2/6 ид.части от едната сграда, включваща помещения 1, 2, 3 и 4 по скицата на вещото лице Б., находяща се на стр.121 от първоинстанционното производство. Освен това искът за предаване владението на тази сграда бил уважен срещу ответниците Г. Г. и С. Г., вместо срещу ответниците М. Н., С. Н. и Г. Н., срещу които е предявен. Ответниците Г. Г. и С. Г. оспорват жалбата. Поддържат, че по делото не е установена идентичност между дворното място, в което се намира спорната сграда и мястото, по отношение на което на наследодателя на жалбоподателката е признато право на собственост върху ½ ид.част от намиращите се в него сгради. Независимо от това, процесната сграда е построена върху държавно дворно място, без да е доказано, че конкретно за нея е било учредено право на строеж в полза на наследодателя на жалбоподателката. Ответницата М. Н. оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв.А., без да мотивира становището си. Ответниците С. Н. и Г. Н. не вземат становище по жалбата. С определение №370 от 02.07.2013г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване поради съществуващо съмнение за допустимостта на въззивното решение в частта, засягаща сградата с помещения 1, 2, 3 и 4 по скицата на вещото лице Б., находяща се на стр.121 от първоинстанционното производство. За да се произнесе по допустимостта и правилността на въззивното решение в тази част, настоящият състав приема следното. С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение №2418 от 18.07.2008г. по гр.д.№7844/07г. на Варненския районен съд, е осъдил ответниците Г. В. Г. и С. Й. Г. да предадат на основание чл.108 ЗС на ищците И. Г. Т., Д. И. П. и Е. И. Г. владението върху 2/6 ид.части от жилищна сграда, построена в ПИ №2, кв.2 по плана на 26 подрайон на [населено място], идентичен с УПИ VІІІ-2 в кв.5а по плана на 26 микрорайон на неприложената регулация на [населено място], състояща се от стая, антре, кухненски бокс и баня-тоалетна, означена като помещения №1, 2, 3 и 4 от скицата на вещото лице Б., находяща се на стр.121 от първоинстанционното производство. По отношение на останалите 4/6 ид.части от същата сграда искът по чл.108 ЗС е отхвърлен по отношение на ответниците Г.. Въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон на Г. И. Н., б.ж. на [населено място], починал през 1987г. Г. Н. е бил изключителен собственик на описаната по-горе сграда. През 1984г. той е продал цялата сграда на втората си съпруга Р. П. Н., но поради възмездния характер на сделката и при императивния характер на уредбата на имуществените отношения между съпрузите в този случай върху сградата възниква съпружеска имуществена общност, т.е. тя не става изключителна собственост само на приобретателката Р. Н.. През 1991г., след смъртта на съпруга си, Р. Н. е продала цялата сграда на ответника Г. Г., по време на брака му със С. Г.. От правна страна въззивният съд е приел, че след смъртта на наследодателя Г. Н. върху процесната сграда е възникнала съсобственост при квоти както следва: 4/6 за преживялата съпруга Р. Н., 1/6 за дъщерята на Г. - И. Т. и общо 1/6 за другите две ищци Д. и Е., наследници на починалия син на Г. Н. – И. Н.. Продажбата от 1991г., от която черпят права ответниците Г. Г. и С. Г., има вещен прехвърлителен ефект само за 4/6 ид.части. Ищците са собственици на останалите 2/6 ид.части, поради което искът им по чл.108 ЗС следва да бъде уважен до този размер. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Въззивното решение е процесуално недопустимо в частта, с която е уважен иск по чл.108 ЗС срещу ответниците Г. В. Г. и С. Й. Г.. Спорът за собственост на жилищната сграда, състояща се от стая, антре, кухненски бокс и баня-тоалетна, означена като помещения №1, 2, 3 и 4 от скицата на вещото лице Б., находяща се на стр.121 от първоинстанционното производство, е възникнал между ищците И. Г. Т., Д. И. П. и Е. И. Г. от една страна и ответниците Г. В. Г., С. Й. Г., М. А. Н., С. Т. Н. и Г. Т. Н. от друга. В осъдителната си част обаче този иск е насочен само срещу втората група ответници М. Н., С. Н. и Г. Н., за които в исковата молба и в уточняващата молба от 21.08.2008г. изрично е посочено, че се намират във владение на този имот. Другата група ответници - Г. Г. и С. Г., които също оспорват правата на ищците върху посоченото жилище, не са във владение на този имот. Те владеят другото жилище, намиращо се на същия административен адрес – [населено място], [улица], състоящо се от помещения №5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 по същата скица, както и гараж №16. Спрямо тях искът за собственост на първото жилище правилно е уважен в установителната му част за 2/6 ид. части и е отхвърлен за останалите 4/6 идеални части. Искът за отстъпване на собствеността и предаване на владението обаче е насочен само срещу ответниците М. А. Н., С. Т. Н. и Г. Т. Н., по отношение на които липсва произнасяне от въззивния съд, поради което делото следва да бъде върнато в тази част за постановяване на съдебно решение. Неоснователно е другото оплакване в касационната жалба. Правилно въззивният съд е приел, че наследодателят на жалбоподателката Г. И. Н. се е разпоредил в полза на втората си съпруга Р. П. Н. с жилището на адрес [улица], което понастоящем се обозначава като помещения №1, 2, 3 и 4 от скицата на вещото лице Б.. Този извод е направен след цялостна преценка на доказателствата по делото, сочещи на установено давностно владение от Г. Н. върху онази част от дворното място и от сградите, находящи се на административен адрес [улица], докато върху другата част от дворното място и намиращите се там сгради на адрес [улица] владението е установено от съсобственика му Т. И. Н.. Затова няма как Г. Н. да е продал на втората си съпруга Р. Н. жилищна сграда, която не е в неговата част от дворното място. Продажбата касае именно тази жилищна сграда, която е приел и въззивният съд, а оттук правилни се явяват и последващите изводи за квотите на съсобственост в тази сграда. Не следва да се обсъждат възраженията на ответниците Г. Г. и С. Г., направени за първи път в отговора на касационната жалба. До този момент по делото не е бил въведен спор за идентичността на процесния имот с дворното място, по отношение на което наследодателят Г. Н. е имал права по Закона за уреждане на правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, както и че спорната сграда, предмет на касационното производство, е била собственост на наследодателя Г. Н.. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №11 от 03.01.2013г. по гр.д.№1926/12г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №2418 от 18.07.2008г. по гр.д.№7844/07г. на Варненския районен съд са осъдени Г. В. Г. и С. Й. Г. да предадат на основание чл.108 ЗС на ищците И. Г. Т., Д. И. П. и Е. И. Г. владението върху 2/6 ид.части от жилищна сграда, построена в ПИ №2, кв.2 по плана на 26 подрайон на [населено място], идентичен с УПИ VІІІ-2 в кв.5а по плана на 26 микрорайон на неприложената регулация на [населено място], състояща се от стая, антре, кухненски бокс и баня-тоалетна, означена като помещения №1, 2, 3 и 4 от скицата на вещото лице Б., находяща се на стр.121 от първоинстанционното производство, както и в частта, с която по отношение на останалите 4/6 ид.части от същата сграда искът по чл.108 ЗС е отхвърлен срещу посочените лица. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за произнасяне по иска на И. Г. Т., Д. И. П. и Е. И. Г. срещу М. А. Н., С. Т. Н. и Г. Т. Н. по чл.108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване владението на жилищна сграда, построена в ПИ №2, кв.2 по плана на 26 подрайон на [населено място], идентичен с УПИ VІІІ-2 в кв.5а по плана на 26 микрорайон на неприложената регулация на [населено място], състояща се от стая, антре, кухненски бокс и баня-тоалетна, означена като помещения №1, 2, 3 и 4 от скицата на вещото лице Б., находяща се на стр.121 от първоинстанционното производство. ОСТАВЯ В СИЛА решение №11 от 03.01.2013г. по гр.д.№1926/12г. на Варненския окръжен съд в установителната му част, с която И. Г. Т., Д. И. П. и Е. И. Г. са признати по отношение на Г. В. Г. и С. Й. Г. за собственици на 2/6 ид.части от жилищна сграда, построена в ПИ №2, кв.2 по плана на 26 подрайон на [населено място], идентичен с УПИ VІІІ-2 в кв.5а по плана на 26 микрорайон на неприложената регулация на [населено място], състояща се от стая, антре, кухненски бокс и баня-тоалетна, означена като помещения №1, 2, 3 и 4 от скицата на вещото лице Б., находяща се на стр.121 от първоинстанционното производство, както и в частта, с която правото на собственост по отношение на останалите 4/6 ид.части от същата сграда е отречено. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: