3 Р Е Ш Е Н И Е № 150 Гр. С., 24.06.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 20 май през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2082/14 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на С. Л. за отмяна на вл. в сила решение на Старозагорски районен съд по гр.д. №819/08 г., с което по предявения от К. К., В. К., М. С. и Д. В. срещу молителката установителен иск е признато, че учреденото в нейна полза право на строеж за посочения недвижим имот е погасено по давност в полза на собствениците на земята, като неупражнено в продължение на пет години. Молителката се позовава на осн. по чл.303, ал.1,т.1 ГПК – сочи като ново обстоятелство от съществено значение за решаване на делото, на което не е могла да се позове до приключването му, приетото след това ТР №1/4.05.12 г. Ответникът по молбата К. К. и В. К. я оспорва като недопустима и неоснователна. Останалите ответници не изразяват становище. ВКС на РБ, трето гр. отделение намира молбата за допустима, защото въпросът дали обстоятелството е ново и кога молителката е узнала или е могла да узнае за него, е такъв по същество за основанието по чл.303, т.1 ГПК / р. по гр.д. №12/12 г. на четвърто г.о. на ВКС/, но неоснователна: В ППВС №2/77 г., т.3 е разяснено, че отмяна по чл.231, б.”а” от ГПК, отм. / сега чл.303, ал.1,т.1 от ГПК/ е допустима, когато страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждане на делото, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението в друго производство това обстоятелство е установено по надлежния ред. Такива са например случаите, когато иск за заплащане на вреди от непозволено увреждане е отхвърлен поради недоказване, че ответникът е причинил вредите, а след това с влязла в сила присъда той бъде признат за виновен в извършване на престъпление, от което са произлезли вредите, или пък когато е уважен иск срещу материално отговорно лице за липси на поверените му стоково-материални ценности и след влизане на решението в сила с влязла в сила присъда трето лице бъде признато за виновно за кражба или присвояване на всички или на част от липсващите ценности. Във всички тези и подобни на тях случаи влязлата в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК или друг акт, с който се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждане на гражданския спор важно обстоятелство, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК, макар че фактът е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред той е станал установен. Началният момент на погасителната давност за правото на строеж е важно обстоятелство за спора, в който страна е молителката. В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че построяването на цялата сграда е възложено на един строител, който е праводател по договора за отстъпване на право на строеж на молителката за посочения обект. Срокът по чл.67 ЗС е започнал да тече от сключване на договора за учредяване на правото на строеж между собствениците на земята и строителя – праводател на молителката, тъй като към този момент са били налице всички условия за реализиране на правото – одобрени строителни книжа и осигурен достъп до терена за започване на строителството. Преустановяването на строителството не е резултат на обективни и непреодолими събития, които препятстват пряко възможността за извършване на строителните работи, а на субективната невъзможност на изпълнителя да изпълни поетото с договора задължение да осигури финансиране на строителството. В ТР №1/12 г. за случаи като процесния, е прието същото, а именно: „Когато правото на строеж се учредява с договор между страните, от момента на сключването му или от момента, в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да тече и срокът за упражняването му. Учредителят на правото следва да съдейства на суперфициаря за изпълнението на договора. Ако собствениците на земята нямат /поради състоянието на имота/ и не са поели задължение да извършат някакви фактически или правни действия, всички необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря.... Последващото прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя праводател. Петгодишният давностен срок по чл. 67 ЗС тече от един и същи момент както за първоначалния титуляр на учреденото право на строеж, така и за лицата, на които той впоследствие прехвърля това право за отделни обекти в сградата. Изводът е, че давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването на правото на строеж породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. Ако собствениците на земята /или дори някои от тях/ недобросъвестно са създавали пречки за реализирането на правото на строеж, те не могат да се ползват от своята недобросъвестност”. Или за началото на давностия срок по чл.67 ЗС, като важно за спора обстоятелство, ТР №1/12 г. не постановява нещо по-благоприятно за молителката от приетото в решението по гр.д. №819/08 г. на Старозагорски районен съд и не обосновава основание за отмяната му по чл.303, т.1 ГПК. Освен това тълкувателното решение е било достъпно за нея от момента на обявяването му – 4.05.12 г., и при полагане на дължимата грижа тя е могла да узнае за него и да подаде молбата в тримесечен срок от тази дата, съобр. чл.305, т.1 ГПК. Молбата за отмяна на решението е неоснователна и ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. Л. за отмяна на вл. в сила решение на Старозагорски районен съд по гр.д. №819/08 г. от 12.01.09 г. / потвърдено с р. по гр.д. № 147/09 г. на Старозагорски окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. от 22.12.09 г. по гр.д. №1361/09 г. на ВКС, първо г.о./, на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: