Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. София, 22 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева дело № 162 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимата С. Х. Ю. против решение № 243 от 19.12.2011 г. по внохд № 282/2011 г. на Апелативния съд в гр. Бургас. В жалбата се сочи, че решението потвърждава явно несправедливо наказание, наложено от първата инстанция на подсъдимата. Изтъква се, че срокът на лишаване от свобода ще се отрази неблагоприятно върху възпитанието на двете й деца, останали без родителски грижи и контрол. Подсъдимата заявява своето разкаяние и желание за почтен живот. С тези аргументи отправя искане за смекчаване тежестта на наказанието . В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимата поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата поради високата степен на обществена опасност на подсъдимата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр.Бургас с присъда № 394 от 26.09.2011 г. признал подсъдимата С. Х. Ю. за виновна в това, че на 11.04.2011 г. в гр.Б., при условията на опасен рецидив, отнела сумата 260 лева от владението на К. К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като употребила сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4 във връзка с чл. 198, ал.1 и чл. 29 , ал.1 б.”а” от чл. 54 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от осем години, които да изтърпи в затвор при първоначален строг режим след приспадане на времето, през което подсъдимата била задържана в рамките на наказателното производство. Съдът осъдил Ю. да заплати на пострадалата чрез нейната майка и законна представителка сумата 260 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди ведно със законните лихви и разноски. Апелативният съд в гр.Бургас с решение № 243 от 19.12.2011 г. по нохд № 282/2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Жалбата с единствено оплакване за явна несправедливост на наложената санкция по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК, е неоснователна. Не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимата, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Неоспорената квалификация на деянието като грабеж , представляващ опасен рецидив, лимитира размера на възможното наказание лишаване от свобода между пет и петнадесет години. Предходните инстанции внимателно са преценили относителната тежест на всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на конкретния обем наказателна принуда в очертаните от законодателя предели. Загрижеността към две малолетни деца, посочена в касационната жалба като смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство, основателно не е намерила място сред тях. Многократно осъжданата на лишаване от свобода Ю. демонстрирала устойчив престъпен начин на живот, довел до продължителни престои в затвора. По този начин сама се поставила в невъзможност да отглежда децата си и да им предостави стабилната семейна среда, която сега намира за полезна. Впечатляващо е, че подсъдимата извършила разглежданото престъпление само петнадесет месеца след излизането от затвора, където изтърпяла наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. Тя апелира за снизхождение заради децата си, но в същото време признава ограбването на единадесетгодишно момиченце в собствения му дом, което красноречиво показва неискреността на майчинските й чувства в проекцията на социалната общност. Престоят на жалбоподателката в местата за лишаване от свобода не довел до промяна на житейските й нагласи и стереотипи на поведение. Тази информация законосъобразно мотивирала предходните инстанции да приемат, че подсъдимата е със завишена степен на обществена опасност, и да отмери продължителност на наложеното й наказание лишаване от свобода над легалния минимум. Установените по делото смекчаващи обстоятелства – разкаяние и частично съдействие на разследването, не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК, за да имат място разсъждения за съразмерността на най-лекото, предвидено от закона наказание. Наложената санкция в конкретизирания размер съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради и настоящият състав не споделя искането за нейното намаляване. Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 19.12.2011 г. по внохд № 282/2011 г. на Апелативния съд в гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.