2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 136 София, 17.03.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и двадесет и втора а година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело №1227/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ЗАД Армеец“ АД, [населено място] против решение № 261793 от 15.03.2021 г. по гр. дело № 361/2020 г. на Софийски градски съд. Ответникът по касация – С. Б. Л. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Р. Л. е поддържал, че са налице основания по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. В пет пункта, под надслов – относно приложението на чл.408КЗ, относно тълкуване волята на страните по сключения при общи условия застрахователен договор, относно приложението на чл.161 и чл.162 ЗДвП, относно начина на определяне на действителната стойност на МПС и за задължението на съда да обсъди всички относими и допустими доказателства, са развити оплакванията на страната за неправилност на акта в контекста на нейната защитна теза, така квалифицирани изрично и от нея. В заключение лаконично е отбелязано, че страната счита “ въпросите“ за такива от значение за изхода на спора, а също така счита, че са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Същият не е формулирал правен въпрос като обосновано общо основание. Общо посочените и развити насоки на оплаквания за неправилност на акта не могат да бъдат възприети като поставен изрично правен въпрос, съобразен с изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Дори, обаче, въпреки посоченото, така очертаните насоки да бъдат възприети като въпроси, то страната не е обосновала допълнителен критерий. Всичките пет пункта съдържат оплаквания, свързани единствено с доводи, които самата страна е квалифицирала като неправилност на акта, развита изцяло в контекста на защитната й теза т.е. оплаквания по чл.281 ГПК, които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. Възпроизведеният текст на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК не могат да се считат за валидно въведен допълнителен критерий. Така например по основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, страната е следвало да формулира правен въпрос който счита като разрешен от възивният съд в отклонение от практиката на ВКС, респ.ВС, което предполага посочване на съдебни актове на този съд с обосноваване на наличие на противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос. Такова посочване в изложението липсва. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага изложени изрични съображения, съобразно приетата със задължителна тълкувателна практика на ВКС / ТР ОСГТК №1/09г. –т.4/ дефинитивност на това основание. Страната не е развила доводи и в тази насока. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261793 от 15.03.2021 г. по гр. дело № 361/2020 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: