Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * споразумение * приложение на чл. 55 НК * съкратено съдебно следствие * определяне на наказание при условията на чл. 58а НК

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 163 София, 27 март 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 426 по описа за 2012 година.

С присъда по нохд № 340/11 г. Районният съд-гр.Благоевград осъдил подсъдимия К. З. Р. на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1, т.4, чл.194, ал.1, чл.20, ал.1 и 2, чл.29, ал.1, б.”а” и чл.58а НК на три години лишаване от свобода, като постановил наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Със същата присъда е осъден и С. Е. Г.. БРС се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
С решение № 441 от 30.11.2011 г. по внохд № 232/11 г., образувано по жалба на подс.Р., Окръжният съд-гр.Благоевград потвърдил посочената присъда.
Осъденият Р. е направил искане за възобновяване на наказателното дело, като заявява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска намаляване на наложеното наказание с приложението на чл.55 НК или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС искането се поддържа лично от осъдения и защитата му – адвокат К..
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи:

1.Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Възразява се, че съдът е ограничил процесуалните права на подсъдимия, като е отказал да уважи „искането на двамата подсъдими и защитниците им за постигане на споразумение”, като неправилно е приел, че вредоносните последици от деянието не са възстановени.
Данните по делото сочат, че в съдебно заседание на 15.03.2011 г. ( протокол на л.57) подсъдимите поискали сключване на споразумение с прокурора и поискали от съда да им бъде дадена възможност да възстановят вредите. Представителят на пострадалото дружество и прокурорът не възразили срещу това. БРС отложил разглеждането на делото за друга дата – 12.04.2011 г. ( пренасрочено за 14.04.2011 г. – л.60) , като дал възможност на подсъдимите да възстановят имуществените вреди от престъплението, след което да обсъдят с прокурора и защитника им необходимите, за постигане на споразумение, въпроси.
Инициативата да поискат прекратяване на наказателното производство, чрез постигането на споразумение, когато са налице основанията за това, принадлежи на лицата, посочени в чл.381, ал.1 НПК, като на съдът не е възложено задължение от закона служебно да разяснява на страните възможността и условията за прилагането на института по Глава двадесет и девета от НПК, още по-малко - задължение да съдейства за изпълнение на условията по чл.381, ал.3 НПК.
В съдебното заседание на 14.04.2011 г., на вниманието на БРС не е представено споразумение, като видно от протокола на л.67, подсъдимите са направили самопризнания по чл.371, т.2 НПК, а съдът по същество с определение по чл.372, ал.4 НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Възражението за непълнота на доказателствата пренебрегва редът по който е разгледано делото пред първостепенния съд, както и това, че такова касационно основание не е предвидено в чл.348, ал.1 НПК.
Мотивите на съдебния акт са изготвени в съответствие с изискванията на чл.373, ал.4 НПК, като са изложени съображения по направените самопризнания и по доказателствата, събрани на досъдебното производство, които ги подкрепят.
2.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
При казаното по-горе (т.1) проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на приетото за установено от фактическа страна, като последното указва на наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания, спрямо Р., престъпен състав, поради което и правилно е ангажирана отговорността му.
3.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
Наказанието на осъдения е определено по реда на чл.373, ал.2 НПК, респ. по реда на чл.58а НК, в редакцията от Дв.бр.26/10 г., в сила от 09.04.2010 г. (с оглед на времеизвършване на инкриминираното деяние - на 05.10.2010 г.и чл.2, ал.1 НК).
Решаващият съд е анализирал всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието на подс.Р., като ясно е заявил кои от тях е оценил като смекчаващи, а кои – като отегчаващи. Тази оценка на съда не се оспорва, а при извършената проверка ВКС не установи основания за критично отношение към нея.
Наложеното на осъдения наказание е определено по реда на чл.58а, ал.1 НК и по размер (след приспадането на 1/3) то е съответно на предвидения в закона минимум за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 НК (от три до петнадесет години лишаване от свобода).
Искането на осъдения така определеното му наказание да се намали при условията на чл.55 НК, не може да се удовлетвори. ВКС изцяло възприема изводът на БОС за това, че установените по делото обстоятелства, очертаващи степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и деец, не разкриват многобройни смекчаващи отговорността на последния, нито пък изключителни такива.
Намаляването на наказанието по реда на чл.55 НК не е възможно, защото не се установяват законните предпоставки за това, а по реда на чл.54 НК – защото се злепоставя постигането на целите на наказанието по чл.36 НК, което касационната инстанция не може да си позволи.
Водим от изложеното на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. З. Р. за възобновяване на внохд № 232/11 г. на Окръжният съд-гр.Благоевград.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: