Р Е Ш Е Н И Е № 269 София, 20 юни 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 880/2014 година. Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. И. Л. срещу решение № 131 от 14.04.2014год. по внохд № 80/2014год. на Софийския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, с подробни доводи в тяхна подкрепа. Съобразно сочените основания се иска цялостно оправдаване на подсъдимия по обвиненията, по които е признат за виновен и осъден, а при условията на алтернативност –прекратяване на наказателното производство, поради настъпила давност за наказателно преследване. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му искат единствено прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност за наказателно преследване, каквото заключение дава и представителят на Върховната касационна прокуратура. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 4080 от 14.10.2013год. по нохд № 102/2012год. на ОС-Благоевград подсъдимият Г. И. Л. е признат за виновен в това, че: -На 24.10.2006 год. в [населено място], пред ДФ „Земеделие“-гр. София, отдел „Европейско финансиране“, съзнателно се е ползвал от неистински частни документи-шест броя трудови договори и шест броя декларации за връчени длъжностни характеристики/описани по номера, дати и страни по тях/, като от него, за самото им съставяне, не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, пр. 1, във вр. чл. 309, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години; -На 24.10.2006год. в [населено място], пред ДФ „Земеделие“-гр. София, отдел „Европейско финансиране“, съзнателно се е ползвал от неистински официални документи-шест броя справки от Национална агенция по приходите-ТД-Благоевград, за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда/описани по номера, дати, страни и работодатели/, като от него, за самото им съставяне, не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, пр. 1, във вр. чл. 308, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години; На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия най-тежкото от определените му наказания-това от една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил за срок от три години. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Искането за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност за наказателно преследване е основателно. Подсъдимият Л. е осъден за извършени престъпления по чл. 316, пр. 1, във вр. чл. 309, ал. 1 от НК , предвиждащо наказание до две години лишаване от свобода и по чл. 316, пр. 1, във вр. чл. 308, ал. 1 от НК, с предвидена санкция за него от три години лишаване от свобода. За тези престъпления, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, наказателното производство се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на пет години, като съобразно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното производство се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл. 80 от НК срок /т.н. „абсолютна давност“/, който срок тече от извършване на престъплението. Инкриминираните деяния подсъдимият е извършил на 24.10.2006год., давността за наказателното преследване на това деяние е изтекла на 24.04.2014год., поради което, съобразно направеното от Л. искане, постановените съдебни актове следва да се отменят и наказателното производство да се прекрати. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.2, във вр. с чл.24, ал.1, т.3 НПК, ВКС, в състав от трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА присъда № 4080 от 14.10.2013год. по нохд № 102/2012год. на ОС-Благоевград, с която подсъдимия Г. И. Л. е признат за виновен по чл. 316, пр. 1, във вр. чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 316, пр. 1, във вр. чл. 308, ал. 1 от НК и решение № 131 от 14.04.2014год. по внохд № 80/2014год. на Софийския апелативен съд, с което тя е потвърдена, като прекратява наказателното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: