Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 192   София, 16 април 2010 година     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 април две хиляди и десета година, в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                БЛАГА ИВАНОВА                                                                   при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 93/2010 година.     Производството е образувано по повод жалба на подсъдимия В. С. М. срещу въззивно решение № 284 от 21.12.2009 год. по в.н.о.х.д. № 500/2009 год. на апелативен съд-гр. Пловдив. В жалбата, поддържана в съдебно заседание лично и от защитника, като основание за проверка на атакувания съдебен акт, е посочено касационното основание, по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, във връзка с ал.5, т.2 НПК. Заявено е искане за изменението на съдебния акт, с приложение разпоредбата на чл.66,ал.1НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия М за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение, в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт, е изменена присъда № 66/ 22.10.2009год., по н.о.х.д. № 706/09год. на окръжен съд-Пазарджик, като наказанието на подсъдимия е индивидуализирано при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК, намален размера му от три на две години лишаване от свобода и отменено приложението на чл.66,ал.1 НК. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на М. за извършено престъпление по чл.343, ал.3,б”б” във вр. с ал.1, б”в” НК и във вр. с чл.54 НК - наказан с лишаване от свобода за срок от три години, условно, с петгодишен изпитателен срок. На основание чл.343г НК, е наложено кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Обясненията на подсъдимия са оценени в контекста на останалите доказателствени източници-показанията на свидетелите Т/полицейски служители, посетили местопроизшествието/, на Т. , А. , Т. , К. и изводите на съдебно-медицинската, химическа и авто-техническата експертизи. Съдът е извършил внимателна и комплексна проверка на доказателствената съвкупност и извел законосъобразни изводи за съставомерност на извършеното деяние и отговорността на подсъдимия. Правилно е прието, че при управление на моторно превозно средство, след употреба на алкохол, подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.21,ал.1 ЗДП и това поведение се намира в пряка причинна връзка с настъпилия резултат- смъртта на С. С. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М наказание. При индивидуализиране на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.55 НК, за многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства и кумулативно изискващата се предпоставка - и най лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и не е явно несправедливо. С този вид и размер наказание се постига предупредителното и превъзпитателно въздействие върху касатора, с оглед мотивиране на поведение в бъдеще към съблюдаване на законите, като същевременно се реализират и целите в обществен план. Изложени са в достатъчен обем съображения за завишената степен на обществена опасност на дееца, с оглед проявената от същия престъпна упоритост да управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол-предходни административни наказания, включително и по реда на чл.78аНК, което обуславя необходимостта М. да бъде откъснат от естествената семейна и социална среда. Индивидуалната превенция изисква съобразяване на наказанието с личността на дееца, а при условното осъждане законът й е придал преимуществено значение. В конкретния случай липсват обстоятелства, които да дават основание да се направи извод, че за поправяне и превъзпитание на дееца, не е наложително изтърпяването на наказанието лишаване от свобода ефективно. Младата му възраст, изразеното съжаление за случилото се и трудова ангажираност, са отчетени в достатъчна степен. По подходящ начин е оценена високата скорост на движение на процесния автомобил, далеч надвишаваща допустимата, факт, който сам по себе си не е достатъчен, за да обуслови ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Но разгледан съвкупно с останалите и преди всичко, с обстоятелството, че претърпяното по-леко пътно-транспортно произшествие, предхождащо инкриминираното, не е отказало подсъдимия от управление на лекия автомобил, сочи на завишена степен на обществена опасност и на деянието и на дееца. Заедно с това, за постигане на превантивното действие на наказанието трябва да се държи сметка какво въздържащо и възпитателно въздействие, то ще окаже и върху останалите членове на обществото. Наказанието, като средство за държавна принуда по отношение на лице, извършило престъпление, е справедливо, когато съответства на тежестта на извършеното престъпление и с него могат да се постигнат целите по чл.36 НК в личен и обществен план. По настоящето дело определеното наказание е справедливо, включително и по отношение отказа за приложението на чл.66,ал.1НК. Размерът на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, е съобразено с предходните нарушения на правилата за движение по пътищата от касатора. Не са налице обстоятелства, които да налагат корекция на атакувания съдебен акт, за смекчаване наказателно-правното положение на М.   По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на подсъдимия, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивният съдебен акт – в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 284 /21.12.2009 год. по в.н.о.х.д. № 500/2009 год. на апелативен съд-гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване   .   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: